English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС е сред много малкото гласове на разума в света

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

По време на пролетния Европейски съвет миналата седмица се случи нещо много интересно, което мина някак между капките на фона на претъпкания с теми дневен ред на двудневната среща на върха. Няколко участници в срещата споменаха Турция, Русия и САЩ в едно изречение в контекста на заплахите, пред които е изправен ЕС. "Току-що завършихме много напрегната и продуктивна среща на върха, на която обсъдихме няколко конкретни глобални икономически и политически риска, включително свързаните с действията на президентите Тръмп, Путин, Ердоган, и преговорите по Бризхода". С тези думи председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) откри заключителната пресконференция след края на срещата на 22 и 23 март в Брюксел. 

"Всички ние, 28-те, сме малки държави в много смисли, но сме заобиколени от големи държави и понякога изпадаме в конфликт с тях - Русия, проблеми с Турция в момента, проблеми с Америка в търговията", каза на тръгване от Брюксел премиерът на Ирландия Лео Варадкар. Това показва, че в момента ЕС е заобиколен от неприятели и съюзници, на които вече не може да разчита. Все по-нарастващите отговорности на ЕС като глобален играч си личат и по напрегнатата програма на срещите на външните министри на Съюза. Последният Съвет по външни въпроси се състоя на 19 март и продължи осем часа. По думите на върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) срещата е била доста дълга и напрегната.

И как да бъде иначе, след като в програмата бяха включени много тежки и геополитечески заредени теми като нападението с нервнопаралитичен газ в Солсбъри, влошаващата се ситуация в Сирия, ядрената програма на Иран и ролята му в конфликтите в Близкия изток, Украйна. 

Конфликтът на конфликтите

Само дни след тъжната годишнина от началото на войната в Сирия преди 7 години външните министри отделиха часове да обсъждат обстановката в страната със специалния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура. Това е най-голямото хуманитарно бедствие в света, което няма паралел в най-новата история. В момента 13 милиона сирийци се нуждаят от хуманитарна помощ. Пет милиона са избягали от страната. Европейският съюз е най-големият донор на хуманитарна помощ в Сирия и региона - 9.4 милиарда евро са осигурени от ЕС и страните-членки от началото на конфликта досега. Най-голямото притеснение на външните министри на Съюза в момента е за хуманитарната ситуация в Африн и източна Хута. Министрите призоваха всички замесени в конфликта да приложат незабавно резолюция 2401.

"Понякога имам чувството, че ние и Обединените нации сме единствените останали в света, които настояваме за политическо решение на конфликта", призна г-жа Могерини след края на срещата на 19 март. "Но няма да се откажем. Никога няма да се поддадем на идеята, че има военно решение на терен, което диктува структурата на Сирия и което няма да й позволи да стои на собствените си крака след това", добави върховната представителка. Преди Съвета по външни работи тя беше подложена на силни критики в Европейския парламент по време на дебат за Сирия на 13 март. "Не можем повече да говорим за гражданска война в Сирия. Това е клане. Путин е в чудесна форма и играе любимата си игра на параманиак - като дава подкрепа на режима на Асад и в същото време предлага примирие", каза румънският евродепутат Кристиян Дан Преда (ЕНП).

"Всички наши усилия да наложим спиране на огъня в източна Хута се провалят едно след друго", добави друг румънски евродепутат - Виктор Бощинару (СиД). "Върховна представителко Могерини и колеги, не ви ли призлява от този дебат отново и отново? Токсичният, циничен и кървав цикъл в Сирия трябва да спре. Не е късно за нас в ЕС да изиграем по-ефективна и значителна роля за мир, справедливост и отчетност за сирийците", заяви Мариете Схааке (АЛДЕ, Холандия).  Имаше директни призиви да се премине към военни действия, тъй като дипломацията се е провалила. Много евродепутати, основно от Гърция и Кипър, сочеха с пръст Турция. "Вашата приятелка Турция нахлу в Сирия. Европа няма кураж да действа и по този начин подкрепя", каза Елефтериос Синадинос, независим евродепутат, член на гръцката националистична партия "Златна зора". 

Елена Валенсиано (СиД, Португалия) призова ЕС да упражни повече натиск върху Турция. "Турция играе двойна игра тук", смята тя. "Изгонването на един от най-разумните гласове в американската администрация на президента Тръмп - става дума за държавния секретар Рекс Тилерсън - е също сериозно притеснение за това какво става в света", беше мнението на Чарлс Танък (ЕКР, Великобритания). "Срам ме е, че отново говорим за Сирия. Г-н Путин не ни слуша, г-н Асад не ни слуша, г-н Тръмп не ни слуша, г-н Ердоган не ни слуша", обобщи ситуацията Такис Хаджигеоргиу (КГЕОЛ, Кипър). "Наскорошните събития в Сирия показват колко е необходимо драстично преосмисляне на западната политика. Достигнахме точка, където нашият предполагаем ключов съюзник Турция провежда военни операции срещу съюзниците си в борбата срещу ИДИЛ и режима на Асад", каза Реймънд Финч (ЕСПД, Великобритания).

София Сакорафа (КГЕОЛ, Гърция) призова да бъдат наложени санкция на Турция. Евродепутатката остро критикува страните-членки, че не прилагат общото си решение за забрана на продажбата на европейско оръжие. "Къде според Вас продават оръжията, г-жо Могерини?", попита тя. Португалската й колежка Ана Гомеш (СиД) също повдигна въпроса с оръжията. "ЕС трябва да се бори с факта, че се продават незаконно оръжия на терористи в Сирия. Освен това имаме данни, че 95% от оръжията, използвани от ИДИЛ и други терористични групи се произвеждат в Източна Европа. Идват от страни като България и след това се препродават в нарушение на споразуменията за търговия на оръжие и на европейските стандарти", каза тя. 

Срещу Турция изригна и словашкият евродепутат Бранислав Шкрипек от групата на Европейските консерватори и реформисти. "Кога ще разберем, че Турция всъщност провежда джихад с цел етническо прочистване и геноцид? Турция го каза сама. Не можем да продължаваме да пренебрегваме тези факти. Трябва да разберем, че целта на Турция е да разшири границите си и да помете хората от северна Сирия и Ирак. Турция заплаши тази седмица да нападне Ирак. Трябва да си извадим извода, че не можем да продължаваме повече с Турция, както досега, защото в противен случай няма да имаме аргумент да съдим когото и да било за правата на човека", подчерта евродепутатът.

Продължилият час и половина дебат изтръгна силна емоционална реакция от върховната представителка. "Не чух различни предложения какво можем да направим по различен начин", каза тя и припомни, че ЕС продължава да е номер едно по хуманитарна помощ. "Ние сме тези, които събираме международната общност и поддържаме Сирия на върха на международния дневен ред. Не са много останалите, които правят това в момента и продължаваме да работим с ООН за обединяване на международната общност в опитите да поддържаме вътрешносирийските разговори. Ние сме единствените, които подкрепят обединената сирийска опозиция в Брюксел, в Женева, навсякъде, подкрепяме конкретно подготовката им за участие в преговорите в Женева". 

Могерини каза още, че ЕС е единственият, който говори с всички и няма скрити намерения. "Правим ли достатъчно? Правим, каквото можем. Произвеждаме ли резултати? Не тези, които ни се иска. Мисля, че правим правилните неща, които имаме капацитета да правим и мисля, че те са много. Ако смятате, че ролята на ЕС е ограничена, не, всъщност е огромна", продължи върховната представителка. Тя призна, че на ЕС му е възложена огромна отговорност. По-късно след срещата на Съвета по външни работи тя напомни, че всеки, който мисли, че е възможна военна победа на терен, ще му струва скъпо и ще бъде опасно. 

Миналата година, на 3 април, Съветът прие стратегия за Сирия, която включва прекратяване на войната чрез политически преход, спасяване на животи и посрещане на хуманитарните нужди на най-уязвимите сирийци, подпомагане на демокрацията, правата на човека и свободата на словото, търсене на сметка за военни престъпления, подкрепа за възстановяването. На 24 и 25 април в Брюксел ще се проведе втората конференция за Сирия, която ще бъде председателствана съвместно от ЕС и ООН. Основната цел е да се мобилизира хуманитарна помощ за сирийците вътре и извън страната. Конференцията си поставя за цел да събере и политическа подкрепа за спонсориран от ООН мирен процес. 

На първата конференция миналата година бяха поети ангажименти за хуманитарна помощ на стойност 5.6 милиарда евро за 2017-та година и 3.47 милиарда за периода 2018-2020. На срещата си на 19 март Съветът добави още четирима души към списъка си със санкции срещу сирийския режим. Това са военен представител с висок ранг и трима учени, замесени в разпространение на химически оръжия. С това броят на лицата със забрана да пътуват и със замразяване на активите достигна 259. ЕС е наложил на Сирия петролно ембарго, ограничения за определен тип инвестиции, замразяване на активите на сирийската централна банка в ЕС, ограничения на износа на оборудване и технологии, които може да се използват за вътрешни репресии, както и оборудване и технологии за наблюдение или прихващане на интернет или телефонни комуникации.

С Иран ЕС се опитва и вългът да е сит, и агнето цяло

Съюзът си е поставил трудната задача да разглежда проблемите с Иран поотделно. От една страна Съветът на външните министри заявява, че е много важно да се запази ядрената сделка с Иран, която гарантира сигурността на региона и отвъд него. В същото време обаче те призовават програмата да се разглежда отделно от диалога, който ЕС води с Иран по повод участието му в регионални конфликти. Федерика Могерини каза, че по-голямата част от разговорите, които тя провежда с иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф са за Сирия. "Очевидно има проблеми като Сирия или Йемен, по които сме много критични към ходовете на Иран, но сме твърдо решени да ги решаваме извън обхвата на ядрената програма", обясни г-жа Могерини. 

Двоен подход и към Украйна

Ден след още една горчива годишнина - анексирането на Крим - Съветът по външни работи обсъди отношенията с Украйна. Министрите потвърдиха политиката си на непризнаване и пълната си подкрепа за прилагането на споразуменията от Минск. Те изразяват притеснение от хуманитарните проблеми в източната част на страната. В същото време обаче ЕС настоява Украйна да наблегне на реформите. Министрите отчитат  постигнатия напредък в икономическите реформи, но подчертават, че е нужно да се положат повече усилия в правосъдната реформа и борбата с корупцията. На 27 юни в Копенхаген ще се проведе конференция за реформите в Украйна. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required