English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС не се самоуби. Той се самоизобретява наново

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

2016-та година започна много депресиращо за Европейския съюз. Още в самото начало на годината заваляха прогнози за предстоящото самоубийство на Съюза и то не от кого да е, а от неговите институционални лидери. Текстът на euinside за предстоящото самоубийство беше най-четеният за цялата 2016-та година. Повод за депресивните състояния на европейския политически елит беше бежанската криза, икономическите последици от кризата и предстоящия Бризход. Съюзът обаче не се самоуби. Напротив. Не само че се отказа от самоубийството, но и си припомни защо съществува и че това продължава да е основателна причина да продължи да живее.

Въпросът, на който страните-членки не отговориха

Депресивното състояние облада Съюза отново през есента, след като в началото на лятото британците все пак предпочетоха да напуснат ЕС. Годишното обръщение на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) за състоянието на ЕС беше силно  потискащо. След като очерта мрачната картина на състоянието на Съюза, г-н Юнкер възложи задача на 27-те за неформалната им среща в Братислава, на която се очакваше да очертаят визията си за бъдещето на Съюза. Задачата беше да дадат три причини защо ЕС е нужен. Уви, те дори не си направиха труда да обсъдят този въпрос по време на еднодневното събиране в словашката столица в средата на септември. Нещо повече, някои страни-членки заявиха, че тъй като Юнкер не е шеф на Съвета, разговори по призива му не е имало. 

Въпросът обаче е екзисткенциален и затова euinside реши да отправи същото запитване до всички страни-членки, но получи отговор от малцина. Отговорите бяха като цяло доста общи, но все пак някои от тях дават представа накъде отговорилите държави искат да се развива Съюзът. Най-изчерпателен и бърз отговор дойде от Финландия. Позицията на Хелзинки е, че най-важната задача на ЕС е да опази мира, сигурността, просперитета и върховенството на закона. Финландия се застъпва за общностния подход - тоест на ниво европейски институции и европейско право, вместо междудържавни споразумения. "Членството в ЕС е политически избор, който свързва Финландия със Западната общност на ценности", е записано в управленската програма на финландското правителство. 

Хелзинки смята, че Съюзът трябва да бъде реформиран, за да се подобри функционирането му, но трябва да се избягват поправки в устройствените договори. Според Финландия, ЕС трябва да се концентрира върху най-важните неща и не трябва непременно да задълбочава интеграцията във всички сфери. Основни приоритети за Финландия са Енергийния съюз, отбранителния съюз и сътрудничеството в сферата на сигурността. Страната по традиция е категорично против солидарността по отношение на спасяването на проблемни държави в еврозоната. 

Швеция също е против промени в устройствените договори, но е на мнение, че е крайно време страните-членки да започнат да прилагат решенията, взети чрез общо съгласие. Приоритетите на шведското правителство са заетост, по-амбициозна програма в защита на околната среда и борбата с промените в климата, дългосрочна и устойчива миграционна политика, която гарантира правото на убежище. Стокхолм поддържа позицията си, че всички членки трябва да поемат своята отговорност при решаването на бежанската криза. Това означава "всички страни-членки да имат системи за приемане с достатъчен капацитет, правен процес за осигуряване на убежище, еквивалентна оценка на нуждата от защита и определени основни права, свързани с нуждата от защита". 

За Естония основен приоритет е възползване от дигиталния свят. В специална статия (на английски език) на вече бившия естонски премиер Таави Роивас се казва, че е време към четирите свободи на единния пазар на ЕС да се добави и пета - свободното движение на данни. За това говори и също вече бившия президент на Естония Тоомас Хендрик Илвес по време на обръщението си пред Европейския парламент през 2016-та година (това също беше една от най-четените статии на euinside през миналата година). 

Австрийският премиер Кристиян Керн изрази убеждение, че ЕС все още е в състояние да се върне към първоначалната си идея - да бъде проект на надеждата. Според него, основен приоритет трябва да бъде борбата с избягването на данъци от страна на многонационалните компании. Той смята, че макар да са важни въпросите за правомощията на шефа на ЕК, на Съвета или на Европейския парламент, те не засягат пряко гражданите. Те се интересуват от това дали ЕС е подобрил перспективата им на живот. "Европа трябва отново да стане проект на Просвещението, а не само на пазарите", написа той в специална статия (на английски език) по повод срещата в Братислава, която ни беше препратена от посолството на Австрия в Загреб като отговор на въпроса. 

Отговорът на Унгария не е толкова евроскептичен, колкото човек би могъл да очаква Според него, ЕС се нуждае от общи въоръжени сили, институционална реформа, единството на единния пазар - което означава запазване на четирите свободи - иновация и разширяване. Според Будапеща, основният проблем на европейската политика днес е, че има пропаст между действията на европейските институции и очакванията на обществата в много страни-членки. Първата стъпка за запълване на пропастта трябва да бъде възстановяване на доверието, гласи унгарският отговор. Унгария е на мнение, че Съюзът се нуждае от повече време за диагностика преди да се вземе решение върху правната рамка за реформи. Унгарската позиция е, че ЕС трябва да се върне към идеята, че в основата на Съюза са страните-членки, а не европейските инстутиции. Тази позиция е добре позната от изказванията на унгарския премиер Виктор Орбан, който и тази година не направи изключение. 

ЕС прибра бръснарското ножче в Братислава

Срещата в словашката столица не донесе нещо радикално, но основното й постижение е, че успя да обедини страните-членки около една-единствена причина за съществуването на ЕС - опазването на мира. Това допреди няколко години звучеше като клише, но днес повече от всякога е изпълнено със смисъл. 2016-та година може да се определи като годината, в която ЕС започна да се самоизобретява наново. Сега вече като се погледне назад може да се каже, че голяма част от депресивните настроения на някои от по-старите европейски политици се дължат на осъзнаването, че ЕС се отказа от идеологията, която доминираше еволюцията му през 20-ти век - федерализацията. В 21-ви век това е мисия невъзможна. 

ЕС избра да бъде прагматичен. Противно на усещането за разпад и правене на крачка назад, ЕС всъщност работи доста по създаването на обща политика. Вече е факт Европейската агенция за гранична и брегова охрана (базирана е в България), работи се активно по създаването на отбранителен съюз, а също и по създаването на съюз на сигурността. Всичко това става без да се прибягва до междуправителствени споразумения или изключения. На фона на предишни общностни инициативи новите може да изглеждат по-малко амбициозни, но на фона на очакванията за разпад и самоубийство, това са сериозни крачки напред.

Постигна се и съгласие да се работи по глобалната стратегия на върховната представителка на Съюза за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи). Въпреки че има сериозно криволичене, засега няма радикални промени в курса на еврозоната и икономическата политика като цяло. В ЕС през 2016-та година течеше усилена законодателна дейност. Това, което правеше впечатление е, че се работи за повече Съюз в сферите, в които страните-членки и тяхното обществено мнение знаят, че не могат да се справят сами. В други сфери интеграцията се забави и дори се върна назад, като например работата по създаването на обща европейска прокуратура, която да преследва измямите с еврофондове. 

Ерозирането на върховенството на закона е най-големият риск за ЕС

Най-големите предизвикателства пред Съюза през тази година ще бъдат върховенството на закона, изгубването на разширяването и чак на последно място популизма и евроскептицизма. Първото е най-застрашително за Съюз, който е обграден от авторитарни режими, а нелиберализмът бавно започва да се прокрадва и в самия ЕС. В момента Европейската комисия води отчаяна битка с Полша. Въпреки очакванията, че няма да има кураж да се изправи срещу най-голямата и стратегически важна страна-членка в източната част на Съюза, Комисията все пак завърши годината с нова крачка срещу правителството на Беата Шидло (или по-скоро на Ярослав Качински). На 21 декември първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи) отправи нови препоръки към правителството във Варшава, свързани с прекратяване на кризата около Конституционния съд.

Следващата стъпка е преминаване към "атомната бомба" на Съюза, а именно активирането на член 7 от Договора за функционирането на ЕС, който лишава страна-членка от право на глас в Съвета. Ако се стигне до тази стъпка, а със сигурност правителството на Полша ще извърви пътя докрай, това ще бъде прецедент за ЕС. На този етап Комисията е оставена почти изцяло сама да се справя с този проблем. Получава подкрепа от страна на Европейския парламент, но тя е нож с две остриета, защото основен проблем в борбата с рисковете пред върховенството на закона е, че тя често е блокирана от партийни интереси. Полша не е първата страна, чието правителство подкопава правовата държава. Първата беше Унгария. Разликата е в това, че управляващата в Полша партия Право и справедливост е член на партията на Европейските консерватори и реформисти. 

Те имат третата по големина група в Европейския парламент, но тъй като мнозинството в тази група са британски консерватори, тя не е особено влиятелна, нито консистентна. За разлика от управляващата партия в Унгария - Фидеш - която е част от най-голямата партия в ЕС - Европейската народна партия. Ако ЕС не успее да докаже, че върховенството на закона е ценност за всички, както е описано в член 2 от Договора за ЕС, това в дългосрочен план ще създаде огромни рискове за целостта и сигурността на Съюза. 

Опазването на върховенството на закона е в пряка зависимост и с втория много голям риск за ЕС - изгубването на разширяването, както euinside писа подробно. Ако ЕС не успее да се справи с проблемите с основните си ценности вътре в Съюза, то той няма да има легитимност да ги изисква от другите навън, а на това е базирана цялата му "мека" външна политика. В момента е в ход преориентация на външната политика, но процесът е бавен и не особено амбициозен, така че това си остава предизвикателство и най-вече риск за сигурността, тъй като основната част от пакета на разширяването е на Балканския полуостров. 

Популизма и евроскептицизма определих като трети и най-малък риск доста самоуверено, но мисля, че 2016-та година донесе огромни победи на популисти и евроскептици, макар че точно това всъщност ще бъде и техният край. Бризходът е пътеводител на вредите от популизма и това вече даде резултат по време на повторението на президентските избори в Австрия, които не бяха спечелени от крайно десния кандидат, както се очакваше. В Гърция популистите също губят подкрепа в социологическите проучвания. През 2017-та година има избори в мотора на Европейския съюз - Франция и Германия. Как ще се представи последователката на Найджъл Фараж и Доналд Тръмп Марин льо Пен ще докаже тезата ми, че краят на популизма вече се вижда.

Популизмът печели на базата на изкривяване на фактите или съзнателното подхвърляне на неистини. 2017-та ще бъде годината на борбата с фалшивите новини, митове, неистини и пропаганда. Тази битка вече тече в Европейския съюз, но за момента не е координирана, а се изразява по-скоро в спонтанни акции или по-скоро реакции. Важното обаче е, че благодарение на Бризхода и избора на Доналд Тръмп бяха свалени маските на популистите. Това е значителна крачка в борбата с тях, но е и предизвикателство за традиционните партии, които не изглеждат подготвени да предложат на гражданите си алтернатива. Най-голямата грешка на традиционалистите ще бъде да предлагат още от същото, което са предлагали десетилетия наред, а това са неадекватни решения в 21-ви век. 

Много е важно политическите партии да си направят задълбочен анализ и да излязат начисто пред себе си и избирателите си. Една от причините за популярността на популистите и евроскептиците е, че традиционните партии не разбраха, че идеологиите им от 20-ти век не са валидни през 21-ви. Така, се появиха крайно десни и крайно леви партии, които ескплоатираха страничните ефекти на глобализацията. Либералните сили изгубиха много, а на практика нямаше прогресивни политически формации, които да сочат пътя напред, вместо да търсят решения в миналото. Точно това е нужно на европейската политическа сцена, за да може и самия Съюз да се намести удобно в 21-ви век и неговата глобална реалност. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required