English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Могат ли Балканите да продължат сами към европейската идея ... заедно?

Published on , , София

През последните 2 десетилетия европейската перспектива се оказа мощен катализатор за реформи и стремеж към по-добро съществуване за страните от бившия соцлагер и най-вече за Балканите, определяни от векове като черната дупка на Европа, като барутния погреб и като мястото, където от нищо тръгват кървави войни. За Централна Европа този катализатор се оказа успешен - Полша вече е истинска развита "западна" демокрация, с добре движеща се икономика, с нараснало регионално влияние и повишаващо се самочувствие и благоденствие. Не е само Полша. Балтийските страни, макар да изпитаха тежки трудности заради икономическата криза демонстрираха, че с воля и усилия на цялото общество може да бъдат постигани на пръв поглед невъзможни неща.

Централна и Балтийска Европа обаче имаше 20 години спокойствие, за да извърши реформите, да подготви обществата си и нямаше никакви сериозни регионални конфликти, които да решава или да преодолява. Не такъв е случаят на Балканите обаче, където срамни и безумни войни приключиха чак преди няма и 20 години. Раните са още пресни и лесно възпалими. И все пак, както пише Гералд Кнаус, председател на Европейската инициатива за стабилност, Хърватия е пример, че решително водачество, кураж и постоянство могат да доведат до успешно постигане на поставените цели.

Най-голямото предизвикателство

Всъщност най-голямото предизвикателство, пред което са изправени страните от Западните Балкани, след като те вече направиха своя избор за европейска интеграция, е, че общността, към която се стремят изпитва тежки трудности. Това поставя под сериозен въпрос не само към какъв Европейски съюз биха се присъединили тези страни, но и дали той може наистина да им бъде ментор по трудния и често трънлив път. Колкото по-бързо политиците и лидерите от региона осъзнаят, че могат и сами (Хърватия е прекрасен пример за това) толкова по-добре ще бъде за тях, тъй като европейската перспектива е нещо повече от механично присъединяване към някаква организация. То съдържа в себе си идеализъм и стремеж към по-добро.

Затова е наистина похвална инициативата на българското Министерство на външните работи, заедно с Центъра за либерални стратегии да организират Софийски форум за Балканите. Той се провежда на 8 и 9 юни в София като организаторите си поставят за цел именно да се направи преоценка на дневния ред на Балканите на фона на проблемите, които Европа изпитва, а също и на разместванията в глобален план. Форумът си поставя и още една много важна цел "идентифицирането и укрепването на гласа на алтернативни елити, които биха могли да възобновят градивния, проевропейски дневен ред в страните от Западните Балкани". Доколко това ще бъде успешно, е рано да се каже още за първото издание на форума. Колкото по-често обаче се срещат политици, лидери на общественото мнение, анализатори, журналисти и обикновени граждани, толкова по-добре.

Въпреки че сред участниците в отделните дискусионни панели има външни министри и членове на правителствата от региона, очакванията са тонът да бъде наистина дискусионен. За това спомагат и няколкото есета, написани специално за целта от някои от участниците.

Свикнали сме да говорим напоследък, включително и този сайт за това, че Балканите са на кръстопът (особено по отношение на Сърбия). Кореспондентът на Балканите за The Economist Тим Джуда обаче твърди точно обратното: "Едно от най-големите клишета през годините е, че тази или онази балканска страна е на кръстопът. Сега, когато говорим за Западните Балкани това вече не е така. Те се успокоиха и преминаха към период на нормалност, обхванати от икономически и други проблеми, а по отношение на стратегическата им посока всички са се запътили бавно към Брюксел. Проблемът е, че всички други са на кръстопът".

Журналистът се спира в своето есе специално на Гърция, която от развита европейска държава се завръща обратно към Балканите, за да се превърне в черна дупка, въпреки членството си в ЕС и НАТО. "Рухването на Гърция може да има непредвидими последици за останалата част от региона. Ако една балканска страна и дългосрочен пълноценен член на Запада покаже, че институциите й са прогнили до основи това може да има унищожителни ефекти върху надеждите за присъединяване на кандидатките от Балканите", е мнението на Тим Джуда.

Тези опасения звучат страшно и тъжно, но не бива да бъдат изключвани като възможност. Балканите в момента са като човек, който отказва цигарите и на когото постоянно му повтарят, че няма отказал се пушач - те са крехки, нестабилни, податливи на чуждо влияние. Пред тях стоят повече въпроси, отколкото отговори, както може да се съди и от есето на г-жа Весела Чернева, говорител на МВнР:

"Въпрос на седмици е ЕС да намери решение на трудните си икономически и политически проблеми, които останаха нерешени твърде дълго. Как да се помирят призивите за намаляване на разходите и необходимостта от реформи? Как да се запази политическата легитимност на европейския проект, докато проблемите се избутват на ниво ЕС, а решенията се национализират? И най-важното - как да се запази чувството на принадлежност към ЕС, когато солидарността е първата жертва на кризата? Въпрос на седмици е страните от Западните Балкани да вземат важни решения, които ще оформят бъдещето им. Има ли алтернатива на европейското членство за региона и възможно ли е да си подбираме реформите, които ни пасват на политическия момент, пренебрегвайки неудобните? Структурираното трансатлантическо партньорство с НАТО важна част ли е от пътя към ЕС? И най-важното -страните от региона имат ли стратегия за лошото време в икономическата периферия на Европа?"

Това, от което балканските правителства се нуждаят е колективна икономическа мъдрост и високо ниво на политическо доверие, е мнението на Юлиян Попов, политически анализатор. Следващите години ще бъдат голямо изпитание и лакмусов тест за това, че обществата в региона са узрели достатъчно, за да поемат съдбите си в свои ръце и да започнат сами да управляват животите си, вместо да разчитат постоянно на побутване отвън. Светът е достатъчно зает със собствените си проблеми, за да може да отдели време и ресурси да се занимава отново с "проблемните" Балкани.

Добрата новина е, че регионът си има модел на подражание - Хърватия. Щеше да е хубаво такъв модел да бъде България, но уви тя се провали в много отношения. Но не това е лошата новина. Лоша новина ще бъде, ако страната ни не извлече поуките от грешките и не започне отново и на чисто. Както са казали мъдрите хора, по-добре късно, отколкото никога. Ситуацията в момента предоставя пореден шанс - да опитаме отново и този път да доведем нещата до успех в името на стабилен и икономически проспериращ регион.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required