English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Френска лучена супа във Вашингтон

публикувано на , , София

Във външната политика няма случайни неща. Когато нещо се случва, но контекстът му не е ясен, това означава единствено, че не на всички е ясен. Обикновено с времето причините за случващото се стават известни и тогава добиваме познатото чувство, че "пъзелът се нарежда". Подобно е усещането и с изненадващото посещение на френския президент Никола Саркози във Вашингтон тази седмица. Уви, още е рано да кажем, че пъзелът се е наредил.

Случката с височайшата френска визита има няколко слоя. Даже много прилича на средно голяма глава лук - достатъчно много слоеве и в същото време недостатъчно лют.

Първият и най-очевиден слой е поредният трансатлантически търговски спор. Става дума за конфликта между "Боинг" и "Еърбъс", след като стана ясно, че американското министерство на отбраната обявява обществени поръчки, които изключват участието на външни фирми (европейски). Това, според европейците, е форма на протекционизъм, която не е полезна за никого. Американското министерство на отбраната обяви в началото на март, че иска да подмени остарелите си самолетни танкери като за целта заделя 35 млн. долара. Според "Еърбъс", министерството е демонстрирало предпочитания към американската компания "Боинг", което е част от дългогодишния търговски спор между САЩ и ЕС.

На съвместната им прес-конференция в Белия дом преди официалната вечеря във вторник вечерта, президентът Барак Обама обясни, че решенията за обявяване на обществени поръчки зависят от министъра на отбраната и в това президентът не може да се меси. Той увери, обаче, че секретарят Робърт Гейтс води от известно време битка за промяна на изключително консервативния манталитет в това отношение и изрази надежда, че скоро правилата за обществените поръчки ще бъдат променени. "Това е в интерес на американските данъкоплатци, а също и на честната конкуренция", добави г-н Обама.

Вторият слой в посещението на Никола Саркози в САЩ е реформата на международната финансова система. Това е проблем, който първоначално изглеждаше общ, но от около година по всичко личи, че трансатлантическите партньори отново са поели всеки по свой път. При избухването на финансовата криза, лидерите на Г20 се договориха заедно да реформират финансовата система в посока към засилване на глобалната регулация. Още с първите признаци за излизане от кризата, обаче, действията на правителствата по света показаха, че поради отминаващия риск, може да отложат или да смекчат прилагането на строги мерки.

Френският президент от самото начало беше най-отявленият привърженик на силно затягане на глобалната регулация, за да се избегнат подобни сътресения в бъдеще. Проблемът на Никола Саркози, обаче, бяха не само лидерите от Г20, но и много страни-членки вътре в ЕС, най-вече Великобритания и Люксембург, които се опасяваха, че това ще убие бизнеса на финансовите им ситита.

Европейският съюз успя след много мъки да стигне до някаква форма на пан-европейски надзор и регулация. Големият проблем се появи, когато изоставащите на пръв поглед САЩ, все пак създадоха свой собствен и несподелен с никого законопроект. Той предвижда създаване на специален орган, който да защитава правата на потребителите на банкови услуги, както и единна структура за банков надзор, извън Федералния резерв. Подобни мерки биха работили добре на национално ниво, но в глобализиран свят не може да бъдат взимани такива решения едностранно, е мнението на ЕС.

Финансовата регулация ще бъде обект и на сериозни дискусии на срещата на върха на Г20 в Торонто през лятото. Именно в този слой Франция доказа, че е авторът на дипломацията. В непринудена (по думите на Саркози, неписана, "от сърце") реч в Колумбийския университет в Ню Йорк ден преди срещата си с Барак Обама в Белия дом, Никола Саркози обяви: "Ако Европа и САЩ не променят модела на финансовата система, никой няма да го направи. Сама Европа няма да може да наложи идеите си. САЩ, изправени сами, също няма да могат. Но, ако не излезем заедно със свежи идеи, никой няма да го направи вместо нас. И точно това е причината, поради която дойдох в Щатите".

Саркози беше остър, но и същевременно реалист. Той призна, че САЩ са най-голямата световна сила и затова, ако спечелят в едно начинание, от него ще спечели целият свят. Но, ако се провалят, провалят и всички останали.

Френският лидер се намеси дипломатично и в една много чувствителна за Америка тема: "Доларът вече не е единната валута на света. Той е много важна валута, но не е единствената. Юанът, китайската валутна единица, също е важна. Част от вашите спестявания са в китайски ръце. Така че, чие трябва да измислим нов международен валутен ред и да решим заедно как да се справяме и да управляваме лихвените проценти и да регулираме валутните флуктуации".

Това изказване беше насочено както към Вашингтон, така и към Пекин, обвиняван от почти целия свят, че субсидира националната си валута, за да поддържа определен курс, който е добър за икономическия растеж на китайската икономика, но изкривява международния пазар. Засега Китай е категоричен, че няма да промени политиката си.

На прес-конференцията в Белия дом, американският президент започна встъпителните си думи с темата за финансовата реформа. След задължителните благодарности и любезности, в които той отчете, че Франция е най-старият съюзник на САЩ и че благодарение на Никола Саркози френската република отново е затвърдила позицията си на лидер в Европа, Барак Обама даде ясно да се разбере, че може би не е добра идея САЩ да не споделят с партньорите си какво правят, но че няма да направи нищо повече от това.

"Ние се договорихме да продължим да работим агресивно за постигане на устойчиво глобално икономическо възстановяване и да създаваме работа за нашите народи. Това включва, както се договорихме с нашите Г20 партньори в Питсбърг, да заменим стария цикъл на балоните и разрухата с балансиран и устойчив растеж. А това изисква ефективна координация между всички държави. По този повод, аз информирах президента (Никола Саркози) за нашите усилия да осъществим финансова реформа". Г-н Обама добави още, че наистина е нужен надзор, който да сложи край на безразсъдната спекулация или безразсъдното поемане на рискове от малко големи играчи на гърба на данъкоплатците и за сметка на цялата глобална икономика.

Никола Саркози беше по-сдържан и след като говори първо за приятелството на Франция със САЩ, за приноса на Франция и ЕС в Афганистан, за Иран и за Близкия изток, той стигна и до темата, за която всъщност беше отишъл - финансовата регулация. Според него е добра новина за целия свят, че САЩ ще се отдадат на правила, приемайки правила, които да не върнат целия свят, там, откъдето едвам излиза. Франция поема от догодина едногодишното председателство на Г20 и на Г8 и се ангажира да положи всички усилия за урегулиране на световния капитализъм. "И по-специално ще се занимаем с темата за нов световен международен валутен ред".

От страна на американски журналисти беше зададен въпросът за това дали Америка е достатъчно открита и обсъжда важни глобални проблеми с европейските си партньори. Това, впрочем, е друг слой от трансатлантическите отношения, който през последните месеци изплува на дневен ред, след като Барак Обама отказа да присъства на редовната среща на върха ЕС-САЩ в Европа. Обяснението на администрацията му беше, че независимо от приемането на Лисабонския договор, на САЩ все още не им е ясно към кого в ЕС трябва да се обърнат.

Независимо, че въпросът беше отправен към френския гост, Барак Обама реши да отговори пръв на него, като при това избра хумора за носител на посланието: "Аз винаги слушам Никола. Не мога да спра да го слушам".

На свой ред френският държавен глава каза нещо много важно, а именно, че говори от името на канцлера Меркел, на Гордън Браун и на други лидери в ЕС. По-нататък той обясни, че винаги се забавлява на коментарите за това, че САЩ пренебрегват Европа. По-важното обаче, което Саркози спомена в този контекст беше следното: "Президентът Обама, когато каже нещо удържа на думата си. Неговата дума е закон. И това е толкова важно! От тази гледна точка няма изненади. Когато той може, го прави, когато не може - казва, че не може. И ние се опитваме да работим по същия начин".

След думите, обвити в много слоеве и вкусни като френска лучена супа, ще трябва да изплуват действията, защото те ще покажат кой какво точно е имал предвид. Първият тест вероятно ще бъде в Торонто през юни, когато е срещата на върха на лидерите на Г20.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.