Преди повече от 20 г. бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър беше казал, че за него ЕС не съществува, докато няма един телефонен номер, на който САЩ да търсят Европа. Макар че предстои Лисабонският договор да влезе в сила всеки момент, надеждите за един телефонен номер са нищожни. Защото промените, които носи Лисабонският договор, са козметични. Наистина, ЕС вече ще има президент, който ще бъде лицето на съюза, но ще има само координиращи функции. Което означава, че отново няма да може да отговори кратко и ясно на какъвто и да е въпрос.
И диалогът а ла Кисинджър би изглеждал, горе-долу, така:
Хилари Клинтън: “Здравейте, г-н Блеър (засега бившият британски премиер има най-големи шансове да заеме новия пост), ЕС ще ни подкрепи ли в опитите да привлечем Русия на наша страна за налагане на санкции срещу Иран? За целта предложихме на Москва да се откажем от плановете ни за разполагане на елементи от ПРО на територията на Полша и Чехия”.
Тони Блеър: “Радвам се да Ви чуя, г-жо Клинтън. До момента мога да Ви кажа, че има разделение в ЕС по въпроса с ПРО в Европа. Ще трябва да изчакаме Европейския съвет през декември”.
Г-жа Клинтън, естествено, няма да чака Европейския съвет през декември. Защото и тогава ще бъде малко вероятно да бъде взето единодушно решение. С влизането в сила на Лисабонския договор решенията ще се взимат с квалифицирано мнозинство. Т.е. ако 2/3 от присъстващите на Съвета лидери подкрепят включването на Русия в борбата с Иран, те ще трябва също така да са сигурни, че 2/3 от населението на Европа застава зад тях. С други думи, ако въпросните 2/3 от лидерите са от малки държави, чието население не представлява 2/3 от населението на ЕС, тогава решението няма да бъде прието. Ако обаче, в уравнението се включат големите държави като Франция, Германия, Великобритания, Полша, Испания - тогава може и да има резултат.
Това прави процеса на вземане на решения в съюза може би по-справедлив, но не и по-
лесен и по-малко тромав.
Отгоре на всичко, в глобалния дневен ред се появи Г20. Там ЕС е представен двойно- от една страна като юридическа цялост, но, от друга - в Г20 членуват отделни негови страни-членки.И това още повече завърта съюза в омагьосания му кръг.
Изводът е неизбежен - светът не може да чака ЕС да разбере какъв иска да бъде. Поне не на принципа на пробата и грешката. А той може да бъде само такъв, какъвто ще е полезен за членовете си и за партньорите си. Дори и никога да няма един телефонен номер.