България по принцип се застъпва за единна европейска позиция на преговорите по новото споразумение за промените в климата, което се очаква да бъде сключено в Копенхаген в началото на декември. Преговорите са изключително тежки и затова се свиква извънреден Европейски съвет на 17-ти септември, на който ще бъдат обсъдени финансирането на измененията в климата, отношенията Север-Юг, както и отношенията между развитите и развиващите се държави. Това обясни заместник министърът на външните работи Красимир Костов, който отговаря за европейските въпроси и председателства Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет.
"България в момента като национална позиция е заявила, че ако се отиде на постигане на прагове, с конкретно фиксиране на праговете за емисии, отделяни в въздуха, то прагът, който ще бъде определен за ЕС, трябва да бъде такъв, че да може да бъде изпълнен предимно с участието на по-развитите държави в рамките на съюза. Въпросът е много сложен, защото единият от аспектите на преговорите е свързан с това да се определи праг за цялата регионална икономическа организация или по държави. Ние в момента работим в контекста на обща позиция на ЕС на преговорите в Копенхаген", допълни г-н Костов.
Определянето на прагове е една от основните спънки в преговорите, тъй като ЕС е поел ангажимент да намали емисиите на вредни газове в атмосферата с между 20 до 30% до 2020 г. До момента ангажиментът е при постигане на споразумение за Копенхаген, ЕС да намали парниковите си емисии до 30% до 2020 г. По-новите страни-членки, сред които и България, обаче ще бъдат сериозно засегнати от това намаление, тъй като индустрията им и така трудно си стъпва на краката след повече от 40 години комунизъм и близо 20 труден и мъчителен преход. Затова и те настояват по-развитите държави в съюза да поемат по-голямата част от бремето, ако се стигне до фиксиран праг. Така например, ако ЕС поеме ангажимент да 30% намаляване на емисиите, по-бедните и неразвити страни-членки или ще запазят настоящите си прагове, или ще ги увеличат, но с малко.
На 24 и 25 септември ще се състои и срещата на върха на страните от Г20, на която темата ще бъде основна. Сериозен препъникамък в преговорите е как развитите държави да финансират усилията на нововъзникващите пазари да намалят вредните си емисии.