English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Весна Пусич към Сърбия: няма справедливи и несправедливи критерии за членство

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

От молба за послание към Сърбия на базата на хърватския опит за присъединяване към ЕС, през сътрудничеството със страните от региона, усвояването на еврофондовете и членството в Шенген и еврозоната, до тъмните и светлите страни на хърватското минало. Така може да се обобщят въпросите, които журналисти задаваха на хърватския първи вицепремиер и министър на външните и европейските въпроси Весна Пусич, която преди обед дойде за специална пресконференция в международния пресцентър, направен специално за честванията на присъединяването на Хърватия към ЕС тази нощ.

Най-важното е да се приеме, че критериите за членство в ЕС не са справедливи или несправедливи, посъветва Пусич Сърбия, която на срещата на върха на ЕС на 27 и 28 юни получи зелена светлина за започване на преговори за членство.  Другото много важно нещо е да се общува редовно със страните членки, каза още хърватският вицепремиер. Цялото й послание може да видите във видеофайла.

Съвсем очакван въпрос дойде от германска телевизия - дали германските данъкоплатци имат основание да се притесняват. Г-жа Пусич обаче заяви, че нито германските, нито които и да било данъкоплатци в Европа имат основание да се притесняват, първо защото, обясни тя, Хърватия или която и да било страна може да получи от "нашумелите" спасителни заеми, само ако е член на еврозоната. Първият хърватски вицепремиер се опита да повдигне оптимизма и още като каза, че данните от Европейския семестър, в който Хърватия тази година участва напълно доброволно, показват, че се очаква подобрение на икономиката още следващата година и използва случая да прикани чуждестранни инвеститори да се обърнат към потенциала на Хърватия. Независимо дали е член на еврозоната или не, ако има финансови затруднения, Хърватия може да получи помощ от ЕС и МВФ, както стана с Румъния.

Тъй като въпросът не беше зададен конкретно, Пусич не отговори на реалните опасения на страни-донорки в европейския бюджет дали и как ще се гарантира, че няма да има злоупотреби с европейски пари. За усвояването на еврофондовете обаче попита австрийски журналист. Според Весна Пусич Хърватия е повишила чувствително темповете на усвояване на предприсъединителните фондове, като от само една трета през 2011 г., за първите шест месеца на тази година са усвоени над 60 на сто от парите. През следващия 7-годишен период (2014-2020) средствата за Хърватия ще бъдат разделени на две. Едната половина ще бъде насочена към големи проекти, които според Весна Пусич ще бъдат пет, а другата половина ще бъде разпределена за финансиране на серия или мрежа от проекти в общини, градове и жупании (области). Тъй като нуждите на повечето градове, общини и жупании са сходни, затова ще се подготви серия от еднотипни проекти, свързани с инфраструктурата, културата и икономиката, които да може лесно да се напасват върху конкретните местни условия.

За Хърватия си остава цел да стане член на Шенген в следващите две години. Основание за оптимизъм има фактът, че още по време на преговорния процес страната е изпълнила много от условията, които важат и за Шенген, обясни вицепремиерът. Що се отнася до еврозоната, от отговора на г-жа Пусич стана ясно, че Загреб няма да бърза. Важно е да бъдат изпълнени критериите, защото само с добре подготвена икономика е възможно да се създаде стабилен съюз, смята тя. Все пак нейните очаквания са, че Хърватия е възможно да изпълни критериите в следващите пет години.

И въпреки че страната премина през много по-тежък процес на присъединяване в сравнение с България и Румъния например, в последните дни преди членството един скандал засенчи възможността Хърватия да се превърне в бялата лястовица на вече натежалия процес на разширяване. Съвпадение или не, точно след като Германия (последна) ратифицира договора за членство на Хърватия, правителството внесе предложение за промени в закона за наказателното сътрудничество със страни-членки на ЕС. Местни анализатори и медии смятат, че този закон е насочен към бившия служител на югославските тайни служби (УДБА) Йосип Перкович, издирван от Германия за убийството на хърватски емигрант в Германия през 80-те години. След 1 юли Хърватия е длъжна да отговори на европейска заповед за арест и да предаде издирвани от други държави заподозрени.

 

Този скандал измести от дневния ред дори приготовленията за тържествата тази вечер, на които се очакваше да присъства и германският канцлер Ангела Меркел. Независимо че нито в Берлин, нито в Загреб признават, че причината е в промените в този закон, местните медии и обществеността смятат, че Хърватия се е изложила и то спрямо най-големия си съюзник от независимостта си досега. На въпрос на този сайт дали Хърватия е приключила със своето минало и дали се е помирила с него, Весна Пусич отговори, че като всяка страна, и Хърватия има своите мрачни и светли моменти. Тя обаче подчерта, че този закон малко незаслужено е изпълнил общественото пространство, както и че тепърва предстои той да бъде хармонизиран с европейските стандарти. Целия отговор със субтитри на български може да видите във видеофайла.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required