English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Твърде високи очаквания към комисията "Антимафия" на Европарламента

Published on , , София, Загреб
Last change on

Специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и прането на пари започна заседанието си на 23 април с насочване на вниманието към един частен случай. Решението на председателката на комисията Sonia АAlfano (АЛДЕ, Италия) да повдигне въпроса за подаден сигнал за заплаха за убийство на прокурора на Палермо не срещна особено одобрение. Възможна причина за отказа е изключително тясно формулирания мандат на временната комисия, чиято основна задача е да предложи общностно законодателство за общоевропейска борба с корупцията, организираната престъпност и прането на пари в ЕС. Г-н Bill Newton Dunn (АЛДЕ, Великобритания) коментира обсъждането на този въпрос като "загуба на ценно време" и напомни как подобни сигнали от други страни (включително от България) не са взимани предвид в предходни изслушвания. Миналата година европейската "Антимафия" комисия отказа изслушване по темата за престъпното минало на бившия премиер Бойко Борисов.

Крайно прагматичният подход на членовете на специалната комисия остави неприятно впечатление. Едни препоръчаха по темата да се говори с председателя на ЕП Мартин Шулц, а други – с Европейската комисия. Разговорът заприлича на футболна игра – перфектно разиграване  на топката от страна на защитата, но явно личеше, че липсва нападател. При това положение не може да не си зададем въпроса, след като тази комисия работи в интерес на всички страни-членки и от националните съдебни и изпълнителни власти на държавите се очаква да работят в защита интересите на ЕС, как е възможно частните случаи на предупреждения за възможни покушения към магистрати да не получат поне едно малко по-адекватно изслушване?

Действително програмата на заседанието беше натоварена и темата от дневния ред, към която всички бързаха, беше междинния доклад на Salvatore Lacolino (ЕНП, Италия), с който комисията препоръчва законодателни мерки за противодействие на престъпността, прането на пари и корупцията. За кратко време текстът получи близо 750 предложения за допълнения. В прелюдията към изслушването на членовете на комисията докладчикът съобщи за изготвени 55 компромисни предложения, 1/3 от които са вече обсъдени и приети на последната среща на работната група.

Част от тях бяха свързани със статута на Европол и трябва ли да се делегират допълнителни права на правоохранителната организация. Г-н Rui Tavares - заместник-председател на специалната комисия - изрази мнение, че е нужно да  има парламентарен контрол върху работата на Европол, за да бъде гарантирана демокрацията. Към неговото мнение се присъедини и Jan Philipp Albrecht (Зелените, Германия). Той обърна внимание и на нуждата документът да е стъпил на стабилна конституционна основа и да се отчетат спецификите на правните уредби на съответните страни. На друго мнение за Европол беше  г-жа Véronique Mathieu Hоuillon (ЕНП, Франция), която застана зад предложението да се дадат повече правомощия на общностната полицейска организация. Колегата й Newton Dunn от своя страна препоръча да се работи за превръщането на Европол в европейско ФБР.

Корупция

По отношение на корупцията комисията подхожда с план, който да засяга публичния и частния сектор. Основният приоритет е да се създаде максимална прозрачност на бюрократичните процедури, с което да се намалят възможностите за нечестни практики на всички нива. В допълнение по тази тема се обърна внимание и на недопускането на случаи на корупция да губят давност в един наказателен процес.

Пране на пари

Членовете на специалната комисия призовават банките, нотариусите и предприятията към координирани действия срещу опитите за пране на пари. Икономическите загуби от този феномен се изчисляват на трилиони евро – пари, които са отклонени нелегално за финансиране на криминални деяния. Тенденциите са обхвата на тази дейност да се разширява все повече. Ако в началото прането на пари е било свързвано с печалби на мафията от наркотици, сега вече се перат пари от данъчни престъпления, финансиране на тероризъм и други източници.

По темата за практиките беше изслушана проф. Бригите Унгер – преподавател в университета в Утрехт, Холандия. Според нея, страните-членки прилагат различно правилата за пране на пари. Законодателството на различните държави в ЕС третира по различен начин и данъчните престъпления. В някои страни-членки избягването на данъци е нарушение, а не престъпление. Това, според проф. Унгер, трябва законодателно да се промени, още повече че с офшорните практики и новите медии борбата срещу прането на пари и данъчните измами значително ще се усложни. Тя заключи, че не може да се приложи единен стандарт на страните-членки в противопоставянето на престъпността от този характер и обърна внимание, че съвременният трансграничен аспект на организираната престъпност изисква непрестанно сътрудничество с трети държави, подобряване на обмена на информация между страните-членки и възползване от добри практики с цел превенция на прането на пари.  

По време на заседанието на 23 април беше изслушан и спорния хърватски разследващ журналист Домагой Маргетич. Той разкри една от големите афери за пране на пари в Хърватия, свързани с австрийската банка Hypo Alpe Adria. Според разследването му и презентацията [на английски език], която той представи пред евродепутатите в Страсбург, хърватското правителство, начело с подсъдимия по много обвинения и излежаващ ефективна присъда в затвора бивш премиер Иво Санадер, е прало пари през австрийската банка от контрабанда. Пред евродепутатите той описа и начините, по които висши държавни служители, чрез тайни сметки на физически лица, са вложили пари от държавния бюджет в частната финансова институция. Тези средства са от пенсионния фонд, от приватизационни сделки, от фонда за сигурност и отбрана, от фонда за развитие, от спестовни сметки на хърватски граждани в чуждестранна валута, за които властите през 90-те години са обяснили, че не могат да бъдат върнати в Хърватия.

Източник на капитал за банката са били и милиарди хърватски куни от държавни фирми, прехвърлени към тайни сметки на физически лица. В тези операции са участвали редица членове на управителни съвети на местни банки, директори на предприятия, шефове на големи престъпни организации, висши държавни служители от различни правителства. Оперативно изпирането на пари от банката се е осъществявало чрез инвестиционни проекти в строителството, в туризма, в дъщерни предприятия, дългосрочни депозити и т.н. Преди да стане разследващ журналист Домагой Маргетич се пробва в политиката като създава партия на хърватските бойци, но не се кандидатира на избори. Той участва активно и в инициативите на движението "Окупирай", което от началото на тази година започна активно да работи на хърватска територия.

Германската перспектива по темата за изпирането на пари беше представена от Михаел Девалд от Федералната криминална агенция. Според него през 2011 г. германските служби са получили 13 000 сигнала за случаи на пране на пари. Той уточни, че през 2012 г. броят им е увеличен, но това не бива да се разглежда като отрицателна тенденция в количеството на установени подобни престъпления, а като следствие на по-доброто отчитане от компетентните органи. Изключително голям процент от всички тези сигнали е свързан с финансовия сектор, което обаче е показател, че останалите сектори не са наясно със своята отговорност към проблема.

Въпреки че финансовите институции са един от най-честите "детектори" на престъпни действия, свързани с прането на пари, докладът идентифицира банковата тайна като параван за завоалиране на незаконни транзакции. Комисията обмисля предложение тя да бъде премахната и като нейна алтернатива да бъде въвеждането на регистри на банковите сметки. Чрез тази база данни се очаква да се подобри прозрачността на паричните потоци.

Интересно беше и предложението на членове на комисията да се следи за пране на пари в областта на обществените поръчки. Препоръката тук е да се създаде система за изключване на определени предприятия от участие в такива търгове, с което да се защитят честните предприемачи. Това само по себе си е отлично предложение, но съвсем не е ясно каква ще бъде мярката, която ще предотврати участието на предприятия, икономически свързани с организираната престъпност, при положение че подобна свързаност може сравнително лесно да се скрие.

Развитие по амбициозния доклад на специалната комисия тепърва предстои, като се очаква компромисните изменения да бъдат гласувани на 7 май, когато докладът ще бъде разгледан и на междупарламентарна сесия (с участието на представители на националните парламенти), а на 13 юни текстът се очаква да бъде гледан в пленарната зала. Досегашното развитие по темата показва, че очакванията към комисията са изключително високи. От една страна отдавна корупцията, организираната престъпност и прането на пари напуснаха националните граници и се превърнаха в трансграничен проблем, изискващ наднационален подход. Същевременно някои страни-членки се оказват неспособни да се преборят с тези проблеми на национално ниво, което в съчетание с липсата на натиск отвън, само ги задълбочава, вместо да ги решава. Тепърва предстои да се види и какъв ще бъде отзвука от доклада в страните-членки.

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required