САЩ демонстрираха за пореден път, откакто Барак Обама стана президент, своята способност да променят революционно своите политики. Поредната революция беше осъществена с приемането на амбициозен закон за климата, който ще създаде национални ограничения върху парниковите газове, ще създаде сложна система за търговия с емисии и ще предложи поощрения на хора и корпорации, които използват зелена енергия. Това е огромна стъпка напред не само в отношението на САЩ към глобалните климатични промени, но и в отношенията с множеството лобистки интереси, които досега успяваха да попречат на климата да надделее над индустрията.

Законопроектът мина на косъм, след като беше одобрен от 219 конгресмени срещу 212, които гласуваха против. Ако се превърне в закон, документът ще доведе до огромни промени в начина, по който се произвежда енергия, по който тя се продава и използва в САЩ. С това ще бъдат сложени и нови цени върху електричеството, произведено от изкопаеми горива и ще насочи нови милиарди към "чиста енергия" от източници като вятъра и слънцето. Освен това, законопроектът изисква до 2020 САЩ да намалят със 17% емисиите на парникови газове. За тази цел ще бъде създадена и система, подобна на европейската, за търговия с емисии. Ще бъдат използвани нивата от 2005 г. Амбицията, заложена в законопроекта, е до 2050 емисиите на вредни газове да бъдат намалени с 83%.

Президентът Обама превърна този законопроект в един от двата си основни приоритета, заедно с реформата в здравеопазването, която също скандализира обществото в САЩ в момента. Според вестник "Вашингтон пост" обаче прокарването на законопроекта за климата в Сената може да се окаже доста по-трудно. Противниците на законопроекта, който се състои от 1,300 страници, твърдят, че той ще оскъпи значително енергията и ще прехвърли милиони работни места в държави като Китай, които нямат подобни климатични регулации.

Предвиждат се и много данъчни облекчения и стимули за фермери, които използват технологии за отвеждане на въглеродния диоксид в почвата.

Не е изключено с този законопроект и изобщо с превръщането на борбата с климатичните промени в приоритетна за новата администрация във Вашингтон, САЩ да излязат на първо място в света по усилията за спасяването на планетата. Досега ЕС претендираше да е водач в тези усилия, но липсата на възможност за убедително въздействие върху интересите на 27 страни-членки прави тази битка много по-тежка.

Къде е ЕС, всъщност? През март 2007 лидерите на страните-членки се договориха да съкратят емисиите на въглероден диоксид с най-малко 20% до 2020. Това обаче разедини допълнително страните, защото не бяха взети предвид претенциите на България, например, на която беше наложено да направи тези съкращения на база отпреди 2005 г., а това реално я ощетява. София настоява за базисна да бъде взета 1988 г.

Миналата седмица пък Съветът по околна среда (срещата на министрите на околната среда на ЕС) постигнаха политическо споразумение за създаването на ново законодателство за промишленото замърсяване. Идеята на решението е да бъде променена съществуващата директива за контрол над промишлените замърсители така, че да бъдат регулирани емисиите на широк кръг замърсители, сред които сяра и азот, прахови частици, азбест и тежки метали. Директивата цели подобряване на качеството на въздуха, водата и почвата, а не смекчаване на ефектите от глобалното затопляне. Емисиите въглероден диоксид не са покрити от тази директива.

След като Съветът постигна политическо споразумение, то ще бъде изпратено за одобрение от ЕП на второ четене. Предстои съвсем скоро ЕС да изготви и позицията, която ще отстоява на международната среща на високо равнище, посветена на борбата с климатичните промени в Копенхаген в края на годината. Дотогава се очаква да стане ясно кой ще поведе битката с промените в климата, а и с икономическите интереси, особено по време на най-тежката глобална финансова и икономическа криза.