English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Проблемът между Гърция и Македония е в липсата на доверие

Published on , , София

Възможно ли е Гордиевият възел между Гърция и Македония да бъде развързан? Този въпрос периодично се появява в пространството, навлиза при разгорещяване на спора между двете страни и в дневния ред на Европейския съюз или на съседните държави, но след това отново потъва в очакване на появата на онази магическа сила, която ще остави всички страни удовлетворени.

Конфликтът

Проблемът между двете балкански държави възникна с отделянето на република Македония от Югославия и претенциите на страната да носи името Македония. Нещо, с което съседна Гърция не е съгласна, тъй като има цяла област, носеща същото име. Конфликтът допълнително се усложнява и от факта, че Гърция е член на НАТО и Европейския съюз, а Македония има желание да бъде и на двете организации, но Атина има стратегическото предимство да налага вето или да бъде от позицията на по-силната страна да поставя условията. Тази подробност хвърля и тъмна сянка върху опитите на Европейския съюз да има единна външна политика, поне по отношение на ставащото в задния й двор.

Според Джералд Кнаус, един от основателите на Европейската инициатива за стабилност, бивш анализатор от Отворено общество, решение има. Той предлага такова решение, което ще сложи край на ситуацията, направила за смях европейските амбиции за ефективна външна политикта на Балканите.

Джералд Кнаус смята, че в основата на проблема е липсата на доверие между двете страни. Гърция осъзнава, че единственият лост за въздействие, който има върху Македония за промяна на конституционното име е да използва позицията си като член на ЕС, за да блокира пътя на Скопие към членство в него. Дори и натискът на Гърция да блокира приемането на Македония в НАТО не може да свърши тази работа - единствено ЕС. Същевременно, пише анализаторът, повечето политици в Атина осъзнават, че имат жизнено важен интерес от стабилността на Македония. Освен това, Атина подкрепя разширяването на ЕС на Балканите и, нещо много важно - не иска да бъде използвана от онези страни в Съюза, които имат интерес да блокират балканското разширяване завинаги.

От другата страна на проблема е тенденцията, в последните години, Скопие да бъде все по-непримирим, защото е ясно, че всякаква конституционна промяна изисква широка подкрепа в страната. Премиерът Никола Груевски се радва на силна политическа позиция, но евентуални конституционни промени ще изискват две трети мнозинство в парламента, както и подкрепата на двете етнически общности в страната. Джералд Кнаус смята още, че е почти сигурно, че ще има и референдум по въпроса.

Проблемът има и трета страна - официални представители в Скопие и в целия ЕС вярват, че настоящото гръцко правителство на Георгиус Папандреу иска решение, но като цяло доверието в гръцкия политически естаблишмънт е вяло. И, отново в подкрепа на тезата за липсата на доверие между двете страни - хората и лидерите в Скопие може и да са готови да направят компромис за името на страната, но при едно условие: това да гарантира членството в ЕС. Никое гръцко правителство, обаче, не може да гарантира, че ако Скопие направи компромис днес, това ще отвори вратата на ЕС за Македония, защото може евентуално ново гръцко правителство да е против.

Предложението

Джералд Кнаус предлага поправка в конституцията на Македония, с която се изменя името на страната, тъй като това ще даде на Атина възможност да подкрепи началото на преговори за членство по-късно през тази година. Същевременно, такава промяна трябва да влезе в сила в деня, в който Македония се присъедини към ЕС. Г-н Кнаус дори предлага вариант на текст на поправката: "Всички споменавания на Република Македония в тази конституция ще бъдат заменени от споменаване на ХХ (компромисното име, като например Република Македония - Вардар) в деня, в който страната се присъедини към ЕС".

Ако по някакви причини Скопие не се присъедини към Съюза, тогава няма да се налага да си променя името, смята анализаторът. Но, подобна конституционна формулировка ще гарантира, че след като Македония стане член, промяната на името ще стане автоматично и незабавно, което може да бъде записано и в присъединителния договор на страната. Според Кнаус, това решение ще позволи на двете страни и техните лидери да обявят победа още днес. Освен това, правителството в Скопие ще превърне Гърция в истински съюзник (на базата на взаимния интерес), за да улесни навременно членство. От своя страна, Атина ще си осигури дивиденти за това, че досега нито едно гръцко правителство не е успявало да се справи с проблема.

Решението, което Джералд Кнаус предлага звучи лесно, но дали е осъществимо, след като съществена част от проблема е какво да бъде новото име? Още повече, че това решение не предполага принципното решение - с какво име остава Македония дори и да не бъде приета в ЕС. Защото и сега има много държави в региона (без България), които са признали Македония като държава, но не и като име и затова се отнасят към нея като към Бивша Югославска Република Македония. Очевидно е, обаче, че добросъседските отношения не може да бъдат залог само и единствено на членството в ЕС. Нужно е решение, което ще възстанови доверието между Гърция и Македония в дългосрочен план и не особено зависимо от членство където и да е.

comments
anonymous
16 август 2010 14:21
"Джералд Кнаус смята, че в основата на проблема е липсата на доверие между двете страни."
Явно тоя човек живее в друга Вселена. Не е в интерес на България, страна отричаща по-голямата част от историческото ни съществуване като народ и държава да бъде в ЕС и НАТО
Питане
17 октомври 2010 14:28
Аз съм античен патагонец. В историята на Патагония се кръстосват най-великите човешки цивилизации. Единият ми прапрадядо е вождът на инките Тупак Амару, другият ми прапрадядо е вождът на маите Топилцин Кецалкоатъл, третият ми прапрадядо е Вавилонският цар Хамурали, четвъртият ми прапрадядо е египетския фараон Тутанкамон. Прапрадядо ми е също Филип Македонски от Пела, заради когото ние, патагонците, имаме сериозни проблеми с днешните фиромци. Те твърдят, че само те били истински "македонци", тъй като били заченати от самия цар Македон. Затова почти целия свят (Европа, Азия и Африка, а напоследък - и Америка и Австралия) им бил принадлежал. С други думи, оспорват идентичността и името на моя народ. Затова имам нужда от вашето мнение. Вие как мислите, дали Патагония е също част от Македония ?
Левскар
18 октомври 2010 11:15
Съжалявам, но и Патагония и самата Луна (естествения спътник въртящ се около македонската планета Земя) са част от ФЮРОМ!!!
anonymous
6 април 2011 17:36
Браво, Левскар! Личи си, че добре познаваш македонците...
anonymous
29 юни 2011 21:19
Никой няма право да казва как ще се нарича друга държава или народ ,най малко пък гърците да си стоят там и да мълчат византийците.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required