English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

ЕС ще ограничава отношенията си с диктаторски правителства

публикувано на , , София

Нито са много, нито са съществени промените, предлагани от Европейския съюз в съвместното съобщение на Европейската комисия до Парламента, Съвета, Комитета на регионите и Европейската икономическа и социална комисия, озаглавено "Нов отговор на променящото се съседство". Целта на съобщението е действително да откликне на ставащото в Северна Африка и Близкия изток, което има преки последици върху Евросъюза под формата на потоци от нелегални имигранти, бежанци, нарушени търговски връзки и рискове от продължителни конфликти в най-непосредственото съседство на Общността.

Още в началото на март, когато паднаха диктаторските режими в Тунис и Египет, Европейската комисия направи предложение за съобщение, а миналата седмица (точно преди срещата на върха на Г8 с основна тема ставащото в Северна Африка и Близкия изток), Комисията представи и самото съобщение.

Новото, както писахме и тогава е, че ЕС обвързва отношенията си със страните от съседството с пари срещу конкретни действия. Към всяка страна подходът ще бъде различен, въз основа на нуждите, капацитета и поставените цели за реформи. Онези, които се стремят към постигане на европейските ценности за върховенство на закона, дълбоки демократични промени, независими институции, свободни медии и свобода на събиране, ще получават и най-много финансови стимули и възможности за интеграция с европейския вътрешен пазар.

А на онези, които не извършват реформи, е възможно ЕС дори да им намали финансирането. Нещо повече, в документа е записано, че Съюзът ще "продължи политиката си на ограничаване на отношенията с правителства, участващи в нарушение на правата на човека и демократичните стандарти, включително и чрез вкарване в употреба на санкции и други мерки". Очевидно тази формулировка е насочена към онези критици, които обвиняваха ЕС, че преди Арабската пролет работеше доста комфортно с диктаторските и автократични режими в района. Факт е обаче, че новият подход, изразен в съобщението, няма да промени много този факт, тъй като в документа отново се залага основно на двустранните ангажименти на страните-членки със страните от региона.

И все пак, ЕС заявява ясно какви са очакванията от страните, които биха искали да получат задълбочаване на отношенията и, най-вече - финансова подкрепа:
- свободни и честни избори;
- свобода на асоцииране, изразяване и събиране, както и свободна преса и медии;
- борба с корупцията;
- реформа в сектора на сигурността и правоналагането (включително полицията) и създаване на демократичен контрол върху въоръжените сили и силите за сигурност;

Главен обект на финансиране ще бъдат граждански организации чрез специалния инструмент "Гражданско общество". Освен това, ЕС ще финансира и създаването на Европейска фондация за демокрация, чиято цел ще бъде да подпомага политическите партии, нерегистрираните неправителствени организации и профсъюзите, както и други социални партньори. Приоритетен достъп до финансиране ще получат и медиите, чрез подкрепа за граждански организации под формата на безпрепятствен достъп до интернет и употреба на технологии за електронна комуникация, както е точната формулировка в съобщението. Очевидно това е в отговор на убеждението, че Арабската пролет стана възможна именно благодарение на свободата, която общуването в интернет предоставя.

Концентрирана подкрепа ще има и в икономическата сфера, с акцент върху разработването на микро, малки и средни по размер фирми, което да подпомогне създаването на работни места. Друг нов елемент е, че ЕС ще започне преговори с онези партньори, които изявят желание, по качествено нови търговски отношения. Това обаче ще стане само с партньорски страни, членуващи в Световната търговска организация. За онези държави, които не са готови да започнат такива преговори или нямат желание, се предвиждат други мерки за стимулиране и улесняване на търговията.

Като цяло, не са много новите неща в съобщението. Текстът преповтаря до голяма степен философията, заложена в Европейската политика на съседство (ЕПС), като дори и условното й разделение се запазва: Източно партньорство (усилията, насочени към източните съседи на ЕС, покриващи изцяло страните от пост-съветската зона); Южното Средиземноморие и Средиземноморския съюз. Последното е френска инициатива, която, по подобие на Източното партньорство, се оказа мъртва още в зародиш, но с настоящото съобщение ЕК се надява да бъде вдъхнат нов живот в тях.

По отношение на финансирането, със съобщението ЕК предлага отпускането на допълнително 1.24 млрд. евро към текущия бюджет за ЕПС, възлизащ в момента на 5.7 млрд. евро, покриващ периода 2007-2013-та година. Предвижда се и разширяването на мандата на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, така че да покриват и подбрани южни партньори на Европейския съюз. Все още предстои, така очертаният нов подход на ЕС спрямо съседите му да бъде отразен и в конкретни предложения за следващата многогодишна финансова рамка за периода след 2013-та година, дебатите по която вече започнаха.

Любопитното в съобщението е, че още в самото му начало е посочено, че ЕПС трябва да бъде политика на Съюза "като страните-членки съобразят двустранните си усилия в подкрепа на общите политически цели. По същия начин, Европейският парламент има централна роля в постигането на част от централните цели". За тази нова роля парламентът не пропуска да спомене, след като беше създадена тази възможност с Лисабонския договор. Възползвайки се от тази нова роля, водещи евродепутати отправиха критики към страните-членки.

Лидерът на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Ги Верховстад приветства съобщението, но заяви, че истинското предизвикателство ще бъде да бъдат убедени страните-членки да подкрепят изцяло тези предложения, особено по отношение на достъпа до пазара и мобилността. "Съветът трябва да отиде още една крачка напред и да отмени дълговете на онези нововъзникващи демокрации, за да им даде реален шанс да рестартират икономиките си", поиска бившият белгийски премиер. Искане, което надали ще бъде прието положително от повечето страни-членки, борещи се с огромните си дългове и надяващи се да се запази стабилността на еврозоната.

Зелените в Европейския парламент приветстваха документа, като говорителката на групата по външните отношения Франциска Брантнер заяви, че сега вече има реален опит ЕПС да бъде поставена в правилната посока. "Сега вече е пределно ясно, че ЕС и неговите страни-членки допуснаха много грешки в миналите си отношения със съседните страни, особено в Северна Африка. Предвид това, преориентирането на Политиката на съседство е жизнено важно за възстановяване на доверието на ЕС в региона".

Според г-жа Брантнер, много е важно това, че ЕС признава, че гражданското общество, а не само правителствата, трябва да бъдат основните партньори на ЕС, както и че човешките права трябва да бъдат в основата на политиката. Тя обаче смята, че в документа остава неизяснено по какъв начин ще се прави разграничаването между отделните страни на база демокрация и върховенство на закона, какви критерии ще бъдат използвани и кой ще следи за изпълнението им. Не става ясно и какво ще стане, ако условията не бъдат изпълнени, допълни тя.

Темата за промените в съседството на Европейския съюз ще бъде водеща на Европейския съвет в края на юни в Брюксел.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.