English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Судан inside

публикувано на , , София

Когато чуят Африка, някои хора ще направят асоциация с диви животни, пустиня, музика или футбол. Първото, което ще хрумне на други пък ще бъде бедност, глад и войни. У нас медиите рядко пишат за Африка, тъй като, по обясними причини, фокусът на вниманието е насочено към Европа и Северна Америка. През последните месеци и към Южна Америка заради Бразилия, която се сдоби с президент с нашенски корени.

Поводът да насоча вниманието си към Африка и по-специално към най-голямата държава на континента - Судан, не е избирането на политик с български произход на ръководен пост, а референдум, който ще открие пътя към създаването на най-новата страна в света.

От години Судан е раздиран от религиозни и междуетнически вражди. Докато Северът е преобладаващо арабски и мюсюлмански, Югът е африкански и християнски. Референдумът за независимост стана възможен благодарение на мирното споразумение от 2005-та година, което сложи край на продължилата две десетилетия гражданска война между Севера и Юга, взела над два милиона жертви.

В рамките на една седмица до 15 януари жителите на Южен Судан ще могат да изразят мнението си относно отделянето на района и обявяването му за държава. Вотът протича при изключително висока избирателна активност, но и на фона на насилие.

За да бъде валидно допитването, в него трябва да участват повече от 60 процента от регистрираните 3,9 милиона жители. Ако референдумът за независимост успее, новата държава ще бъде провъзгласена на 9 юли 2011, шест години след сключването на мирното споразумение.

Преди Южен Судан да получи благословията на властите в Хартум да се отдели обаче, двете страни ще трябва да намерят решение на няколко ключови въпроса.

Дали всичко опира до петрола?

Икономиката на Судан разчита основно на износа на черното злато. Страната повиши производството си на петрол на 500 000 барела дневно. По-голямата част от петролните залежи се намират в южната част, но петролопроводите до пристанищата минават през Севера към морето. Така двете части са икономически свързани и ще трябва да решат как да си поделят приходите от петрола.

Други спорни моменти са правата върху водите на Бели Нил, гражданството и демаркацията на границата, която е важна и заради пограничните скотовъдни племена. Дългът на Судан, възлизащ на 38 млрд. долара, също ще бъде гореща тема на дискусии.

Нерешен остава и въпросът за статута на оспорвания и богат на петролни залежи граничен анклав Абийе. На анклава беше обещано, че ще има право на самоопределение, но съдбата му явно ще трябва да бъде решена с допълнителни преговори.

Президентът на Судан Омар ал Башир (когото Международният наказателен съд обвини в геноцид, извършен в западната провинция Дарфур), увери, че ще приеме резултата от вота. Опасенията, че Северът ще се опита по всякакъв начин да попречи на допитването и да предизвика нов конфликт засега не се оправдават.

Мирният развод ще бъде най-доброто и безболезнено решение за враждуващите страни в Судан след години на кръвопролития. Дарфур все още е кървяща рана и източник на загриженост у международната общност, включително и Европейския съюз. Близо 300 000 души са загинали от началото на конфликта през 2003 година между бунтовниците в западната провинция и правителството, а по данни на ООН 2,7 милиона души са напуснали домовете си. През декември Брюксел обяви, че ще отпусне още 17 милиона евро хуманитарна помощ за Судан преди референдума, с което европейските помощи за Дарфур и Южен Судан през 2010 година достигнаха 131 милиона евро. Судан е страната, която получава най-много хуманитарна помощ от Европейската комисия.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.