English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Макроикономика на бедствията

публикувано на , , Брюксел

Никога не се бях замисляла за макроикономическите последствия от природни и други бедствия. В началото на годината като стана опустошителното земетресение в Хаити единственото, което ми мина през ум (а вероятно на още много други хора) беше хуманитарната катастрофа. Не можех да си представя да преживея загуба на дома си, на училището на децата ми, на работното ми място, дори на правителството ми (хубаво или лошо, все пак държава без правителство е трагедия). Но, след среща с еврокомисаря по хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева, се замислих и за икономическите последици от бедствията.

Човешкият фактор

Вероятно си спомняте силното земетресение в Турция преди няколко години. Тогава стотици хора останаха без покрив, много загинаха, още повече бяха ранени. След първоначалния шок, започнаха да излизат и анализите за причините за големите щети. Оказа се, че лошите стандарти на строителство (предимно ново) са причината за многото жертви и щети. Още тогава се запитах, ами ако (да не дава Господ) подобно земетресение се случи и у нас, каква ли част от новото строителство (след 1989 г.) ще издържи и колко души може да останат без дом, платили скъпо и прескъпо за него?

Затова и попитах на среща в Брюксел в началото на декември комисар Георгиева, която преди това обясни, че повече й харесва да се занимава с превенция, отколкото с последствията от бедствия, дали има анализ, който да покаже каква част от последиците от бедствия се дължат именно на лоши стандарти, лоша инфраструктура и липса на поддръжка. За съжаление, тя не успя да даде отговор на този въпрос, но той й хареса и тя обеща да се поинтересува. Георгиева се сети обаче, че именно Турция е направила такъв анализ след голямото си земетресение - анализ, който да покаже до каква степен високата смъртност и големите щети се дължат на лоши стандарти.

Тя се сети и за друга държава, направила подобен анализ - Китай след голямото земетресение малко преди Олимпиадата там. И още нещо, което тя подчерта: "И хората като направиха анализ взеха мерки. Китайците взеха от ЕС ... ние имаме една агенция, която се занимава именно с това да създава стадарти, включително и за земетръсни зони - те направо взеха стандартите, както ние сме ги подготвили да си ги използват и прилагат в Китай".

А защо е важно да има такъв анализ?

Защото това помага изключително много при превенцията и не на последно място - пести пари. Така например, за 2009 година Европейският съюз е предоставил повече от 930 млн. евро (близо милиард) хуманитарни помощи за бедствия в над 60 държави. Към този момент за 2010 парите са 800 млн. евро, а тепърва има още да се дават. Разбира се, за случаи като Хаити, а също и наводненията в Пакистан, не е особено коректно парите да се смятат година за година, тъй като последиците от тези бедствия са наистина огромни и още доста години напред ще трябва да се наливат помощи. Специално в Хаити положението допълнително се изостря и заради политическата нестабилност. А, както призна комисар Георгиева - бедствената ситуация там се дължи на серия от лоши правителства, управлявали страната през последните десетилетия.

Ден по-рано (с Кристалина Георгиева се срещнахме група журналисти на 7 декември) българският еврокомисар е разговаряла с шефа на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, с когото са обсъдили рисковете, свързани с конфликти и бедствия, като макроикономически фактор. Като водещ икономист на Световната банка преди да стане еврокомисар, г-жа Георгиева е твърде наясно с това, че рисковете са макроикономически фактор. Тя сподели, че двамата с г-н Строс-Кан са се разбрали през 2011 да работят именно по тази тема.

Как обаче да стане това?

На ниво ЕС това, което може да се направи е всички страни-членки да направят свои анализи на рисковете, за да може на тях да се гледа колективно. Повечето хора в Съюза са на мнение, че трябва да се инвестира повече в регионален план, в рамките на ЕС и в глобален план, тъй като, както обясни г-жа Георгиева "когато гледаме рисковете само през призмата на нашата страна, със сигурност не улавяме всичко това, което е на хоризонта и обмяната на опит в оценката на риска трябва да бъде по-голяма". Не случайно Съветът по общи въпроси на ЕС одобри в сряда съобщението на Комисията до Европарламента и Съвета "За по-силен европейски отговор при бедствия: ролята на гражданската защита и хуманитарната помощ".

В заключенията си министрите на външните работи приветстват решението на Комисията да слее кризисния център на Генерална дирекция "Хуманитарна помощ и гражданска защита" с Информационния център за наблюдение. Малкият кризисен център засега работи на следния принцип: при сигнал за бедствие от страна по света, по специална вътрешна онлайн система се изпраща съобщение до всички страни-членки на ЕС и всяка една преценява как и с какво може да помогне. Центърът изпълнява координираща роля като приема заявките от страните-членки и съгласува транспорта на нужните екипи, оборудване или помощи до пострадалата държава. Всичко това се плаща от бюджета на ЕС за реакция при кризи.

Проблем обаче настъпва при държавите с лоша инфраструктура, каквато е България. Макар да се изказа изключително благоприятно за организацията на българската гражданска защита, г-жа Георгиева призна, че един от големите проблеми в родината й е трудното достигане на помощта заради лошата инфраструктура. И ако и сега на България й е трудно да инвестира пари в изграждането или модернизирането на пътища, какво би станало, ако настъпи бедствие?! Впрочем, вече няколко години поред, в България зачестяват случаите на наводнения.

Липсата на отговорност у общини, държава и институции да бъдат извършвани редовни профилактики на язовири, язовирни стени, диги на реки, коритата, замърсяването, налагането на глоби за изхвърляне на боклуци в речните корита, за непочистени шахти по градските улици и купища други неща, създава усещането, че България може и да е сравнително добре подготвена да реагира, но не е подготвена да предотврати бедствие. А реакциите, както става ясно, винаги са по-скъпи от превенцията.

А превенцията ще е особено необходима на фона на тежките прогнози. Според Кристалина Георгиева 2010 е най-тежката година досега като баланс на катастрофи - общо 170 млрд. евро щети само през тази година при средно за година досега между 70 и 80 милиарда. Жертвите са 270 хиляди за 2010 при средно 25 хиляди. И Кристалина Георгиева с тъга припомня откъде е дошло увеличението - Хаити, Чили, Еяфятлайокутл, Мексиканският залив, сушата в Сахара, пожарите в Русия, аварията в Унгария, сега холерата в Хаити, пожарите в Израел, а точно докато бяхме там кризисният център работеше по осигуряването на помощ за наводненията в Албания. Дълъг списък с ужасни бедствия, които тепърва ще стават все повече предвид промените в климата и дългото им отричане.

Това, което се знае отсега за 2011 е продължаващият ангажимент в Судан, където се очаква да има референдум относно разделянето на страната и се очакват проблеми; Конго, където 1.9 милиона души са в лагери; Палестинските територии - 1.1 милиона души имат нужда от хуманитарна помощ. Продължава помощта и за Хаити, за Пакистан. И, както каза еврокомисарят за хуманитарната помощ, "това са само нещата, за които знаем, а какво още стои на хоризонта, нямаме представа". През 2011 се очаква също, след като Съветът по общи въпроси на ЕС одобри съобщението, Комисията да излезе със законодателно предложение за засилване на европейския отговор на бедствията.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.