English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Управляващи и опозиция в Македония се стягат за предсрочни избори

Published on , , София

Македония все по-уверено върви към предсрочни избори, след като премиерът Никола Груевски заяви, че вотът е възможен изход от политическата криза, създала се заради парламентарния бойкот на опозицията. След като управляващата ВМРО-ДПМНЕ доскоро твърдеше, че не вижда причина за нов вот, на 20 февруари Груевски заяви в интервю за проправителствата телевизия Сител, че ако опозицията, водена от СДСМ, се върне в парламента, може да бъдат гласувани промени в избирателния закон и да бъдат насрочени избори.

Интересното в случая е, че промяната в позицията идва след посещението на премиера във Вашингтон. Докато Груевски се похвали с подкрепата, която американските представители са заявили за курса на реформи и приноса на Македония към мироопазващите операции в чужбина, в съобщението на американската администрация след срещата с вицепрезидента Джо Байдън се казва нещо много важно. А именно - че САЩ държат на върховенството на закона, свободата на медиите и добрите междуетнически отношения в Македония.

Може би няма връзка между разговорите на македонския представител във Вашингтон и последвалата позиция за предсрочните избори. Факт е обаче, че партиите и от опозицията, и от управляващия блок вече говорят открито за предсрочния вот като възможен вариант за излизане от създалата се криза. А политическа криза има, колкото и някои официални представители да се опитваха да отрекат. Защото парламентът е в състояние да взима решения и без опозицията, но легитимността на тези актове може да бъде поставена под въпрос.

След като премиерът хвърли ръкавицата да премерят сили пред урните, реакцията на лидера на СДСМ Бранко Цървенковски не закъсня. Той посочи, че предсрочни избори биха могли да се състоят в средата на юни, но междувременно управляващите трябва да изпълнят условията на опозицията, за да се върне тя в парламента.

Основното искане е да бъдат размразени банковите сметки на известната с анти-правителствената си позиция телевизия А1 (авоарите й отново бяха блокирани този месец след кратко размразяване). Останалите условия са свързани с прокарване на закон за разпределение на бюджетните средства за медиите, промяна на избирателния закон и актуализиране на избирателните списъци. Премиерът вече заяви, че последните две искания са постижими, но подчерта, че няма да се меси в случая с А1, тъй като съдебната власт е независима. За опозицията обаче решението е политически мотивирано, поради което казусът трябва да бъде решен от премиера.

В отговор управляващата ВМРО-ДПМНЕ обяви вчера, че избори трябва да се проведат възможно най-скоро и призова СДСМ да спре да блъфира и да докаже, че наистина иска избори. Опозицията вече намекна, че може да бойкотира изборите, така че тяхното съгласие е важно.

На фона на пазарлъците около завръщането на опозицията в парламента се случи един сериозен инцидент, който показа колко крехко е етническото равновесие в страната.

На 13 февруари на крепостта в Скопие се стигна до сблъсъци между македонци и етнически албанци заради спорен проект на културното министерство. Планът да се изгради музей във формата на църква върху останки от християнска църква разпали възмущението на албанците. Няколко дни по-рано представители на албански неправителствени организации, както и функционери от по-малкия коалиционен партньор - Демократичният съюз за интеграция - разрушиха част от строежа. Осем души пострадаха от хвърлени камъни и твърди предмети при инцидента на Калето.

Опозицията обвини управляващите, че подклаждат междуетническа вражда, за да отклонят вниманието на хората от действителните проблеми като голямата безработица и лошото икономическо състояние.

Неразбирателството между македонци и албанци явно все още тлее, което може да се види и от споровете около планираното за април преброяване на населението. Статистическият процес е изключително чувствителен въпрос за страната, в която една четвърт от двумилионното население са етнически албанци. Опозиционната етническа албанска партия Нова Демокрация продължава да настоява за отлагане на преброяването за юли, за да се даде възможност на още хиляди албанци, които сега работят в чужбина, да бъдат включени и така да се даде по-реална картина на етническия състав на Македония. Именно искането на албанците за повече права беше причина за избухването на конфликта през 2001 година.

Тази година се навършват точно десет години от подписването на Охридския мирен договор. През 2011 Македония чества и друга важна годишнина - 20 години като независима държава. Вместо обаче да се фокусира върху изграждането на вътрешен консенсус за решаване на спора за името с Атина, който спъва европейската и евроатлантическата интеграция на страната, политическите лидери явно ще хвърлят сили да доказват рейтинги и да се готвят за нови избори.

comments
Левскар
23 февруари 2011 16:31
Колко хубаво е да гледаш самоунищожението на фюром. И още една добра новина - съдът в Скопие върна детето на една българска майка, което преди това и бе отнето със сила.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required