Евродепутатите искат Комисията да води икономическото управление на съюза
Ралица Ковачева, July 7, 2010
Европейската комисия трябва да е „силната ръка” в икономическото управление на Съюза. Тази позиция изразиха мнозинството евродепутати в разговор с председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу в Страсбург. Той представи пред Парламента основните акценти в най-новото предложение на Комисията за конкретните инструменти на икономическото управление.
„Имаме нужда от прецизиран инструментариум от стимули и санкции. Без това, няма да можем да подсилим ефективно икономическото управление. А санкциите трябва да бъдат квази-автоматични”.
Евродепутатите нескрито упрекнаха страните-членки, че не са достатъчно активни по отношение на икономическото управление. Парламентът от месеци критикува държавите, че продължават да настояват проблемите да се решават на междуправителствено, а не на общностно ниво и че отказват да делегират повече права на европейските институции, особено по отношение на икономическото управление и финансовата регулация. В това отношение, един от най-критичните евродепутати винаги е бил лидерът на групата на либералите и демкократите Ги Верховстад:
„Главният въпрос е кой ще отговаря за ръководството на икономическото управление? Дали това ще бъде Съветът? Страните-членки? Или европейска институция? За Европейския парламент е ясно: това трябва да бъде европейска институция. Страните-членки никога не са можели да се самоконтролират, няма да могат и в бъдеще.” Според него санкциите трябва да са част не само от Пакта за стабилност, но и от други области, например стратегията Европа 2020.
Групата на Социалистите и демократите критикува предложението на 
Комисията за липса на баланс и акцент върху санкциите. Те наблегнаха върху нуждата от повече справедливост и промяна в данъчното облагане, защото според тях, в много страни-членки данъчната тежест върху труда е твърде висока. Групата на Зелените и Европейския свободен алианс споделя сходна позиция: „Ние не можем да имаме страни - данъчен рай; не може да има компании, които не плащат данъци”, каза евродепутатът Свен Гиголд.
В опит да спечели подкрепата на евродепутатите за предложенията на Комисията за икономическото управление, в Страсбург беше и комисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. В реч пред икономическата комисия в Парламента той представи основните моменти от предложението. Като непосредствен приоритет Оли Рен открои привеждането в действие на спасителния механизъм за еврозоната. Това е доста чувствителен въпрос за евродепутатите, които открито негодуваха, че не са били питани, преди Комисията и Съветът да вземат решението за създаването му.
Визирайки спешните проблеми в Съюза и особено в еврозоната, комисарят цитира изказване на бившия председател на Комисията - Жак Делор, че пожарникарите са свършили работата си, а сега очакваме архитектите. Съгласен съм с Делор само наполовина, коментира Оли Рен. „Ние наистина се нуждаем от архитекти, за да реформираме европейското икономическо управление, но трябва да продължим да сме нащрек за пожари, тъй като опасността още не е приключила.” Оли Рен увери депутатите, че очаква следващият Съвет на финансовите министри (на 13 юли) да одобри стартирането на т.нар. „Европейски семестър” от 2011 година.
По отношение на друга важна за евродепутатите тема - налагането на банкови такси, комисарят критикува отказа на Г20 да излезе с обща позиция по въпроса: „Г20 остави на страните-членки решението дали да въведат такса или не. Това очевидно не отговаря на нашите цели. Г20 обаче, можеше поне да приеме общи принципи за таксата върху финансовите институции. Ние в ЕС трябва да завършим нашата собствена реформа на структурата на финансовия надзор колкото се може по-скоро.”
В този смисъл, комисарят Рен отново подчерта важността на 
предстоящото до края на юли публикуване на резултатите от стрес-тестовете на банките в съюза. Това е особено важно в контекста на възстановяването на доверието - ключова теза в изказването на комисаря пред евродепутатите. Те от своя страна, като израз на добрата си воля да бъде намерен компромис със страните-членки по някои от най-спорните въпроси, вместо да гласуват пакета за новата Европейска рамка за финансовия надзор, приеха резолюция, в която призовават Комисията до края на годината да предложи законодателни предложения за управлението на презграничните кризи в банковия сектор.
Предложенията на депутатите повтарят тези, направени от парламентарната икономическа комисия в края на миналия месец, за които euinside тогава писа - изработването на европейски режим за разделяне и несъстоятелност, права на бъдещия Европейски банков орган (ЕБО) да ликвидира или да разпродава частнично затруднени банки, както и създаването на Европейски фонд за финансовата стабилност, който заедно с ЕБО да носи отговорност в случаите на затруднени трансгранични банки от системно значение.
Комисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние коментира, че предложението на парламента е „много надежден инструмент” и се ангажира Комисията да го отрази в консултативния документ, който ще представи през октомври, както и в законодателни предложения догодина.
Дискусиите по икономическата и финансовата регулация направиха очевидни сериозните различия в позициите на европейските институции и страните-членки по някои от най-важните въпроси. Въпреки принципната подкрепа, изразена от лидерите на Съвета през юни, все още има много дребни камъчета, които „обръщат колата” на общото икономическо управление. Защото истината е, че Брюксел никога преди не е искал толкова много власт, която страните-членки очевидно не са готови да му делегират. И за разлика от мнозина, особено в България, не смятам че това е битка на еврократите с националните правителства и интереси. А е единственият начин всички да вървят в една посока, макар и с различна крачка.