English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Има сериозна криза на демокрацията в района на Западните Балкани

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Във външната комисия на Европейския парламент миналата седмица се състоя закъсняло обсъждане на напрежението в района на Западните Балкани, което расте от месеци, но от началото на новата година влошаването се ускори значително. Дискусията беше по инициатива на словенския евродепутат Иво Вайгъл (АЛДЕ), който е докладчик за Македония, и се състоя в деня, когато беше избран нов председател на комисията. Досегашният ветеран в Европарламента и външната политика Елмар Брок (ЕНП, Германия) отстъпи позицията си на друг германец от ЕНП - Дейвид Макалистър, който е докладчик за Сърбия. Факт, който беше отразен с надежда от сръбските медии. По време на едночасовия дебат преобладаваше споделянето на притеснения от нажежаването на обстановката в района, като имаше само едно различно мнение - това на френския националист Жан-Люк Шафхаузер от групата Европа на нации и свобода на Марин льо Пен. 

Дискусията беше много точен и реалистичен анализ на ставащото в региона. Нещо, което отдавна липсваше на европейска сцена. Според Дейвид Макалистър районът на Западните Балкани трябва да бъде стратегически приоритет за ЕС, тъй като районът е заобиколен от членки на ЕС, а ставащото в него ще има преки последици за целия Съюз, особено в бурни времена. Той изчете внимателно подготвено изявление за откриване на дебата, в което заяви, че регионът се намира в сърцето на Европа. "В почти всички страни нарастват проблемите като недовършеното помирение, крехкото междуетническо съжителство, застрашаваща ислямска радикализация, нарастващо влияние на Русия, недостатъчен политически диалог, липса на медийна свобода и социално-икономическите проблеми".

Този реалистичен увод беше последван и от набелязване на горещите точки, източник на напрежение в региона: кавгата между Сърбия и Косово, заради проблема с влака; следизборната обстановка в Македония; нарастващата етническа поляризация в Босна и Херцеговина; твърденията за опит за преврат в Черна гора в изборния ден и евентуалната манипулация на Русия. Докладчикът за Босна и Херцеговина Кристиян Дан Преда (ЕНП, Румъния), който отдавна предупреждава за руското влияние в региона, беше още по-откровен и директен. "Интересът, който имаме, може да бъде обяснен с два фактора: трябва да признаем факта, че има сериозна криза на демокрацията в страните от този район. Електоратът продължава да е привлечен от така наречената етно-националистическа политика и етническото разделение все още подклажда електоралните цели и кампаниите, което подсказва, че националната реторика доминира дебата", започна той. 

В същото време, продължи той, расте влиянието на Русия в целия регион, а в самата Русия много активно присъства националистичното етническо измерение на политиката. То дори доминира, смята румънският евродепутат. Той предупреди, че съществува реална опасност районът да е доста експлозивен в момента и призна, че вина за това носи и ЕС. Бившият хърватски външен министър, а сега евродепутат от групата на Социалистите и демократите Тонино Пицула описа два противоположни процеса, които в момента текат на Западните Балкани: техният постепенен напредък към европейска интеграция и разпространението на интереси и ценности, които са противоположни на европейската интеграция и ценности. Той смята, че разделителните линии са преди всичко вътре в отделни страни от региона. 

"Напредъкът на региона е очевиден и неоспорим, но не е такъв, че да не може да бъде застрашен от лошо развитие, на каквото сме свидетели в последно време. Отношенията между Прищина и Белград, а също и ситуацията в Македония, както и в БиХ не са достатъчно сигурни, така че да не можем да сме свидетели на сериозно влошаване на междудържавните отношения, което ще се отрази и на техния евроинтеграционен път", завърши г-н Пицула.

Инициаторът на дискусията Иво Вайгъл припомни, че на Балканите конфликт може да бъде запален от само една малка искра. "Всички конфликти в този регион са започвали със словесна агресия. Реч на омразата и обиди са нещо, което чуваме често напоследък в медиите - телевизията, вестниците и за нещастие от много влиятелни политически фигури в тези страни", каза той. Според него думите на сръбския президент по повод злополучния влак от Белград за Косовска Митровица са в състояние да провокират война. Става дума за възстановяването на линията Белград-Косовска Митровица за първи път от 18 години насам, което обаче стана по много провокативен начин. Влакът беше изрисуван отвън в цветовете на сръбското знаме, а върху него на 21 езика беше написано "Косово е Сърбия". Отвътре влакът беше облепен от снимки на фрески от православния манастир в Косово. 

Заради острата ескалация на напрежението, влакът беше спрян преди да влезе в Косово, но отприщи милитаристична реторика. Кандидатът за втори президентски мандат Томислав Николич заплаши, че ако трябва, ще изпрати войската в Косово да защитава сръбското малцинство там. 

Докладчикът за Косово Улрике Луначек (Зелени, Австрия) призова страните от региона да се концентрират върху европейските ценности. "Същността на процеса на разширяване и това, което направи ЕС силен, е преодоляването на националистичните заплахи, които докараха в Европа през миналия век най-ужасяващите войни, които сме имали", каза тя и изрази опасение, че изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ сериозно подкрепя радикалните националисти. Тя вижда решението на проблема в повече телевизионни програми и учебници по история, както и в спирането на политиката на омраза и насилие. 

Френският евродепутат Жан-Люк Шафхаузер обаче се възмути от този тип говорене и попита дали е европейска ценност признаването на Косово, което нарече "мафиотска държава". Това предизвика словесен сблъсък в комисията и принуди председателя Макалистър да предупреди, че подобно отношение е неподходящо. "Моля ви да третирате всички европейски държави с еднакъв респект", призова Дейвид Макалистър. 

Дебатът беше доминиран от хърватските и словенските евродепутати. Дубравка Шуица (ЕНП, Хърватия), която беше избрана за заместник-председателка на комисията, смята, че проблемът в региона е конформизма на лидерите в тези страни. "Факт е, че авторитарните тенденции и гледането към Русия представляват голяма опасност на тези територии. Съществуват авторитарни тенденции, когато става дума за свободата на медиите в някои държави. Също така, доколкото ние като ЕС не покажем воля, че сме готови да следим политическите процеси в този регион ще се случи допълнителна регресия на демокрацията. ЕС трябва да присъства много по-активно в региона", беше призивът й. Тя е на мнение, че ставащото в последните дни са просто провокации, чиято цел е вътрешна употреба и едва ли ще се стигне до нещо по-сериозно, но само при условие, че ЕС присъства по-активно в региона. 

Таня Файон (СиД, Словения) предупреди, че регионът страда от нарастващ национализъм и от изтичане на мозъци. Йозо Радош (АЛДЕ, Хърватия) припомни, че според Сърбия спирането на влака е било провокация, а не изпращането му. Президентът на Сърбия каза, че е готов да отиде на война в Косово, точно както направи в Хърватия, припомни евродепутатът. "ЕС е неспособен да реши проблемите в Македония вече цяло десетилетие. Представители на Косово отиват на консултации в Албания. Не изглежда да сме способни да решим проблемите, пред които сме изправени. Изглежда, че политическата воля е недостатъчна. На път ли сме към фаза на ново разделение на сфери на интереси на Западните Балкани, както в Ялта, само дето вече нямаме мъдростта на Уинстън Чърчил", каза още Йозо Радош. 

Алойз Петерле (ЕНП, Словения), който беше премиер на Словения точно по времето на отделянето й от бивша Югославия, заяви, че европейският контекст значително се е променил от времето на декларациите от Загреб през 2000-та година и Солун от 2003-та. "Въпросът е дали сме удовлетворени със ставащото всяка изминала година в района", попита той и поиска силен дебат с участието на върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, СиД) и с еврокомисаря по преговорите за разширяване Йоханес Хан (Австрия, ЕНП). Румънският евродепутат Виктор Бощинару (СиД) обясни ситуацията с умората от разширяването. 

"Западните Балкани винаги са били и сигурно винаги ще бъдат място на конфронтация на големите международни актьори, ако Европа не е достатъчно мъдра да действа", каза той и призова страните-членки на ЕС от региона да участват по-активно в интеграцията на съседите си. "Ако продължим по този начин, без ефективни стъпки, други страни - и имам предвид Русия, Китай и Турция - ще бъдат там", предупреди румънският евродепутат. Друга хърватска евродепутатка - Марияна Петир (ЕНП) - критикува подхода на ЕС към Западните Балкани. Според нея той не е проактивен и освен това се прилагат двойни стандарти. За пример тя даде Македония, която изпълняваше всички критерии за членство, но беше оставена в чакалнята през последните 10 години. Петир призова страните-членки да започнат преговори за членство в ЕС с Македония. 

"В същото време изглежда, че имаме доста благосклонно отношение към Сърбия, независимо от постоянните доказателства, че Сърбия не уважава европейските ценности", добави хърватската евродепутатка. 

Точно в деня, в който се проведе този дебат във външната комисия на Европарламента, се състоя и диалогът на най-високо равнище между Сърбия и Косово, в който от сръбска страна участваха премиерът Александър Вучич и президентът Томислав Николич, а от косовска - президентът Хашим Тачи и премиерът Иса Мустафа. Реториката на Николич обаче и след тази среща остана непроменена. Следващата среща от този ранг е в сряда. Междувременно, хърватският всекидневник Jutarnji list публикува интервю [на хърватски език] с бившия премиер на Черна гора Мило Джуканович, в което той предупреждава, че Балканите може да се определят като потенциално огнище на напрежение, заради изключително напрегнатите отношения между Изтока и Запада. "Това може да има катастрофални последици за региона, особено предвид, че все повече държави са етнически нестабилни, а тяхната някога ясна европейска перспектива в последните години стана доста мъглива".

Джуканович каза още, че вече не е налице съгласието в региона, до което доведе Дейтънското мирно споразумение. "Някои остатъци от преддейтънските кризи, които е трябвало да бъдат елеминирани, не са елиминирани; появили са се някои нови като блокадата на интеграционния път на Македония. И сега перспективата на целия регион изглежда значително по-лоша, а вече се появяват и някои алтернативни идеи - като цяло вече виждани и доказано лъжливи", казва още бившият черногорски премиер. Той обаче смята, че вината за това състояние на нещата на Западните Балкани не е отговорност само на международната общност, а и на хората, които живеят в този регион. "В живота не ми харесва ситуация, при която нямам алтернативи, но с Балканите е така. Балканите за съжаление нямат собствени инструменти за самостабилизация. Ако можехме да постигнем стабилност - а нестабилността при нас винаги в историята е означавала война - трябва тези инструменти да създадем чрез влизане в общност с демократични, обществено и икономически по-развити държави от нас", е рецептата на Мило Джуканович. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required