English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Поукaтa от кризата според Световната банка: нужно е по-адекватно участие на държавата във финансовия сектор

публикувано на , , София

Кризата предизвика нуждата от спешно съставяне на политики и реформи, които да овладеят развитието и негативните й ефекти и да предпазят държавите от повторна поява на подобни събития. "Четири години по-късно, с продължаващи сривове на банки в различни части на света (предимно в еврозоната), е крайно време да се направи оценка на прилаганите реформи и на техния принос към дългогодишното финансово развитие". Тази задача си поставят експерти на Световната банка с доклада [на английски език] си „Преосмисляне ролята на държавата във финансите”. Изследвани са 200 икономики в света и тяхното състояние преди настъпването на кризата и по време на нейното развитие.

Макар фразата „всяко зло за добро” да звучи повърхностно, сривът във финансовата и икономическата система в глобален план даде основание за едно здравословно преразглеждане на цялостната рамка. Редица промени бяха извършени, а друга част предстои да бъдат приложени, но въпреки това кризата в еврозоната продължава и е естествено да бъде зададен въпроса: Достатъчно адекватни ли са реформите и ще бъдат ли достатъчни за предотвратяването възможността или поне силата на бъдещи подобни процеси? Основната тема, която анализът разглежда, е как най-добре да се балансират разнообразните роли на държавата – двигател на процесите, собственик, регулатор и надзорен орган.

Експертите правят разумната забележка, че понякога повече сигурност и контрол на властта във финансовия сектор биха могли да струват скъпо на данъкоплатците. В други случаи пък намесата с цел решаване на един пазарен проблем, може да доведе до друг, дори до по-проблемни пазарни изкривявания. Има значителен риск и при мотивирането за налагане на държавен контрол. Някои правителства не винаги използват регулаторната си функция за защита на публичния интерес или по икономически причини (отстраняване на пазарни нередности). Понякога членове на правителството използват властта, за да постигат различни цели, при това не толкова алтруистични като например да помогнат на приятели, семейството, близки или на хора от избирателния район.

Определянето на точната доза държавно участие и начинът, по който то да се осъществи е колкото сложно, толкова и важно: няма един лек за всичко, когато става дума за държавна намеса. При по-малко развитите страни, въпреки че може да има по-голям простор на действие на самата държава, рискът от неуспех на нейната намеса все пак е висок. Това се основава на предположението, че страните с по-ниско ниво на напредък често имат и по-неефективни институционални рамки. Според неофициално допитване до представители на държавни органи и експерти от финансовия сектор (от 78 държави - 23 развити и 55 развиващи се), проведено от Световната банка за целите на анализа, мненията по въпроси като нуждата от по-голям обхват на регулацията и надзора, плюсовете и минусите от засилена конкуренция във финансовите системи на различните страни, ролята на държавата в промотирането на по-голямо споделяне на информация, са почти еднакво разпределени.

От общо 65% отговорили 54% са дали гласа си за увеличаване обхвата на надзора и регулацията във финансовата сфера, 58% са се съгласили, че конкуренцията в този сектор би способствала оздравителните процеси в родните им страни, а 64% считат, че подкрепяни от държавата схеми за гарантиране на кредити биха изиграли полезна роля за осигуряването на стабилност.

По-ефективни регулация и надзор

Изследване на регулаторната и надзорната функция на държавната власт в доклада, потвърждава, че в страните, от които тръгва кризата, има по-слаби регулаторни и надзорни практики (например по-свободно определяне на капитала, по-свободни изисквания за обезпеченост, поверяване оценката на риска изцяло на самите банки), както и по-тесен обхват на стимулите към пазара (например ниско качество на предоставяната публично финансова информация, по-щедро застрахователно покритие на депозитите). Проследяването на промените в системата по време на кризата свидетелства, че има предприети действия за елиминиране (или поне смекчаване) на почти всички от гореизброените слабости.

Там, където все още не е постигнат значителен напредък, е при застрахователното покритие на депозитите, което се е увеличило и което, заедно с щедрото подпомагане на слабите банки, не би довело до добри възможности за мониторинг. Според изследването има още пространство за подобряване на стимулите за предоставянето на информация и за наблюдение. Така или иначе при въвеждането на надзорни практики нововъзникващите икономики и развиващите се държави трябва да се фокусират върху създаването на основни стабилни надзорни рамки, които отразяват спецификите на местната финансова система и да се въздържат от внедряването на ненужни, а често и неработещи за тях елементи.

Осигуряване на конкуренция във финансовия сектор

Изготвянето на политика в областта на конкуренцията е голямо предизвикателство, защото в повечето случаи то предполага известно противопоставяне между ефективност и растеж от една страна, и стабилност от друга. Един от доводите, насочващи към нуждата от ограничаване на конкуренцията е, че увеличаването на финансовите иновации и конкуренцията на определени пазари (като високорисковите ипотечни кредити) всъщност допринесоха за глобалната финансова криза. Друг аргумент в тази посока е, че в резултат на срива и действията на правителствата в подкрепа на най-големите банки, банковата концентрация нараства и така намаляват конкурентоспособността на сектора и достъпът до финансиране. Това би могло да доведе до нестабилност в бъдеще, породена от проблемите, които т.нар. "твърде големи, за да фалират" институции биха създали.

Все пак изследванията сочат, че конкуренцията в банковия сектор не се асоциира със системен риск. Подходящите действия тук биха били създаване на регулаторна рамка, която да не субсидира поемането на рискове чрез слабо устроена политика за излизане от кризата и субсидии от типа „твърде големи, за да фалират” или премахване на бариерите за влизане на подходящи банкери с големи финансови институции.

Ползи и проблеми от директната намеса на държавата

Глобалната финансова криза все пак доказа донякъде потенциала на тези институции за компенсиране негативните ефекти от свиването на кредитите в частния сектор. Но, тъй като в много случаи ръстът на кредитирането продължи дори и след началото на възстановяването, а заемите не бяха насочени към най-нуждаещите се, антицикличните ползи на държавните банки бяха за сметка на неправилно разпределение на ресурсите и на практика се оказаха вредна посредническа роля. Тази смесена гледна точка е подкрепена и от доказателства от предишни кризи. С други думи временен бум на кредитирането от държавна банка има дългосрочни вредни последици като създава портфейл от лоши кредити, чието изчистване след това отнема много време.

Реформи в управлението на държавните банки би способствало до голяма степен за отстраняване на грешките в работата на тези финансови институции. Такива промени обаче са предизвикателство за слабо развити в институционално отношение страни. В същността си предложението на ЕК за налагане на по-строг контрол върху финансовия сектор в еврозоната, възприемана в момента като сеизмичен район, чрез въвеждането на единния надзор на банките, в голяма степен предвижда приложение на препоръките, които се съдържат и в доклада на Световната банка за по-силна регулация и надзорни функции. Изпълнението на тези функции обаче ще бъде поверено на ЕЦБ и проверявано от ЕП и Съвета. Очевидно Европа, която вече се движи на няколко скорости, не може да си позволи да делегира на държавите пълния контрол върху местните финансови системи. След изстраданите грешки друг избор, освен верния – няма.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.