euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Финансовите министри на страните от Г20 обсъдиха, но не приеха предложението на МВФ за въвеждане на глобални банкови такси. Ябълката на раздора е тезата, че финансовите институции са виновни за кризата и трябва да върнат „жеста” на данъкоплатците, които поеха тежестта на спасителните мерки. Затова МВФ предлага банките (и не само) да бъдат обложени с такса, която да послужи за подкрепа на закъсали финансови институции и да не допусне нови кризи в мащаба на сегашната. Както и втора такса, въз основа на банковите печалби.

В заключителното комюнике от срещата, която се проведе през уикенда във Вашингтон се казва, че министрите очакват да получат окончателния доклад на МВФ за мерките, които различните страни са предприели или обмислят, за това как финансовият сектор може да допринесе „справедливо и значително” към изплащането на евентуални правителствени интервенции за възстановяването на банковата система. Особено се акцентира върху запазването на националната отговорност и индивидуалния подход на държавите:

„Призоваваме МВФ да продължи работата по начините да гарантира, че националните финансови институции ще понесат тежестта на каквито и да било извънредни правителствени интервенции, когато има такива; да се справи с поемането на прекомерни рискове от тяхна страна и да спомогне за насърчаването на равни условия, имайки предвид индивидуалните особености на отделните държави.”

Предложенията на МВФ трябва да бъдат прецизирани до срещата на лидерите на Г20 през юни в Торонто. Именно страната домакин на срещата - Канада, която в момента председателства Г7, се обяви най-остро срещу предлаганите от МВФ такси. Канадските банки не пострадаха от кризата, за разлика от тези в САЩ, Великобритания и контитентална Европа, отбелязва Financial Times. Изданието цитира канадския министър на финансите Джим Флеърти да казва, че Канада е сувернна държава и може да регулира банките и другите си финансови институции, както намери за добре: “Като финансов министър на Канада няма да наложа такса на нашите банки, които се справиха добре по време на кризата.”

Скептични към предложението за глобални банкови такси са също Япония, както и страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). За сметка на това, американският финансов секретар Тимъти Гайтнър е заявил твърдото намерение на САЩ да въведат свои банкови такси, независимо от всичко. Подобна позиция застъпват и лидерите на ЕС. Германия работи по проектозакон за създаването на специален Фонд за банковата стабилност, в който финансовите институции да внасят определена такса според влиянието им върху системния риск.

Финансовите министри на 20-те отбелязват, че глобалното възстановяване от кризата върви по-бързо от очакваното, но с различна скорост. Затова трябва да има различни подходи в различните икономики. Министрите потвърждават, че въпреки многостранността на реформата на финансовата система, в основата й трябва да бъдат по-строги капиталови стандарти, допълнени от ясни стимули за намаляване на практиките за поемане на прекомерни рискове.

Финансовите министри на Г20 ще се срещнат още веднъж в началото на юни в Южна Корея, за да подготвят срещата на лидерите в Торонто. На фона на сегашните противоречия обаче, очакванията тогава да бъде постигнат компромис за финансовата регулация изглеждат пресилени.

Междувременно на конференция в Брюксел еврокомисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние приветства предложението на МВФ за глобални банкови такси, но отбеляза, че това не е достатъчно. Необходими са базисни реформи на финансовия сектор: подобрен надзор, промени в изискванията за капитала и ликвидността, за да се намали вероятността от банкови фалити; действия в посока намаляване и управление на усложнената структура на финансовия сектор и специално на големите банки със системно значение; промяна в културата на управление - по-добро корпоративно управление, повече прозрачност, по-добро управление на риска; увеличаване на потребителската защита. Тези цели са в дневния ред и на Г20, увери Мишел Барние.

И призова за нов обществен договор между финансовия сектор и гражданите, защото това, от което светът има най-голяма нужда след кризата, е доверие.