English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Българското гражданско общество за кризата в еврозоната- анкета на euinside

публикувано на , , София

Като чете (гледа, слуша) българските медии, човек лесно може да остане с впечатлението, че случващото се в еврозоната няма нищо общо с България и изобщо не интересува българските граждани. Като слуша българските политици да коментират кризата в еврозоната, човек основателно може да се запита дали България изобщо е член на ЕС?

Затова euinside реши да попита гражданското общество в лицето на влиятелни блогъри какво мисли за ситуацията и за българската реакция. Макар анкетата да няма претенцията да е социологически представителна, се надяваме чрез нея да провокираме повече хора да се включат в задочното обсъждане.

В същото време ще продължим да търсим отговори на въпросите, които повдигат блогърите в своите коментари, защото много от тях се отнасят до позициите и стратегиите, които българското правителство трябва да разработи, за да защити избирателите си от една необичайно тежка и дълбока криза.

Днешната криза поставя на изпитание целия ресурс на Европейския съюз и България като негов пълноправен член по дефиниция не може да си позволи да остане пасивен наблюдател. Независимо от множеството противоречиви мнения за изхода от кризата, никой в Европа не оспорва, че процесите, които протичат в момента, полагат основите не само на бъдещата архитектура на ЕС, но и на дългосрочното му глобално поведение и амбиции. България за пръв път в историята си има шанса да участва на равна нога с големите играчи в определянето на новата рамка на Европа. Дано не го пропусне.

Ето как блогърите отговориха на нашите въпроси:

euinside: Какви алтернативи има България, ако се сбъднат най-мрачните сценарии за крах на еврото и ЕС?

Добрин Станев: Радвам се, че България заема проактивна позиция по най-важните въпроси за бъдещето на еврозоната. България прави заявка да бъде в ядрото на бъдещия фискален съюз, а това е единственото възможно позитивно бъдеще за европейската интеграция. Алтернативата е имплозия на целия общ паричен проект.

Вихър Георгиев: Крах на ЕС едва ли ще има. Крах на еврото е по-вероятен; тогава стои въпросът с депозитите и кредитите, деноминирани в евро. От друга страна не ми е съвсем ясно при един такъв сценарий какво се случва с частния външен дълг, който е основно деноминиран в евро. И още - как ще се разплащаме за суровини, които са основно в долари?

Йордан Матеев: България има много възможности за избор, но най-добрата възможност е да си остане с фиксиран курс към валутата на Германия. Това ще осигури стабилност и сигурност.

Константин Павлов- Комитата: България ще пострада много, ако има крах на еврото и ЕС. Не толкова директно, колкото индиректно – ще пострадат пазарите на българска продукция в ЕС. Технически, тъй като сме все още извън еврозоната, в най-лошия вариант най-лесно ще бъде за България да се върне към стъпка едно на валутния борд - връщане на обвързаността на българския лев със (старата-нова) германската марка. Ударът ще е сериозен, но с цената на тежки последици, включително рязко намаляване на конкурентноспособността на българската икономика и на масово напускане на страната от нова голяма вълна емигранти, той може да бъде преодолян.

euinside:Ако се стигне до създаване на Европа на повече от една скорост, къде трябва да застане БГ - в ядрото или в периферията?

Вихър Георгиев: Не мисля, че някой ще пита България какво иска. Нито пък виждам условия да сме в центъра. Ще сме си периферия на периферията, както досега.

Йордан Матеев: България трябва да се стреми да бъде в ядрото, там където са Германия и стабилните икономики със силна валута. Ако поради някаква причина, например при изисквания за определено ниво на доходи, България не успее да влезе в този клуб, то трябва да фиксира валутата си към тази силна валута и да работи по стратегия за присъединяване към клуба. Всички ще загубят при разделяне на еврозоната, но най-много ще загуби периферията, където може да се очаква голяма инфлация, икономически сътресения и дълго възстановяване.

Константин Павлов- Комитата: За да влезем в партито на „първата скорост“ на ЕС, трябва преди всичко някой да ни покани там, а и да не забравяме, че в ЕС напредналите плащат за грешките на изоставащите. Не съм убеден, че който и да е министър-председател на България би бил склонен на плаща чужди сметки. Още повече, че официално и задълго сме с титлата „най-бедна и корумпирана страна-членка на ЕС“.

Същото е положението и с валутния съюз – България ще спечели от присъединяването си към него, но и ще трябва да носи солидарно отговорност за състоянието на еврото – нещо, което, според мен, е дълбоко неприсъщо на българската народопсихология.

euinside:Предвид променените условия, трябва ли България да продължи да се стреми към членство във валутния съюз?

Вихър Георгиев: В момента няма особен смисъл да се мисли за подобен вариант.

Йордан Матеев: Във всички случаи България трябва да се опитва да изпълнява изискванията за влизане в еврозоната. Може дори да влезе в "предверието" на еврозоната ERM II. А докато минат две години в ERM II и така изпълним едно от изискванията за влизане в еврозоната, вече ще е ясно дали еврото е стабилната валута в Европа. Във всички случаи трябва да следваме Германия, ако тя продължава да следва политика на здрав разум и стабилност.
По закон левът е вързан към марката. Затова левът автоматично я следва, независимо дали Германия си върне местната валута или е в във валутен съюз.

В известен смисъл, България сега е в по-благоприятна ситуация, отколкото ако беше в еврозоната. Защото има нисък бюджетен дефицит, малък държавен дълг, стабилен валутен курс спрямо основните търговски партньори и в същото време няма да плаща пряка цена за гарантиране на дълговете на Гърция, Италия, Испания и други страни в висок държавен дълг.

България трябва да използва момента, за да провежда структурни реформи, които ще подобрят конкурентоспособността на икономиката - здравна, образователна, пенсионна, административна и др.- и ще увеличат доверието на инвеститорите. И така да служи за пример на останалите, които изгубиха здравия си разум. По този начин по-лесно ще влезем в клуба на богатите - и формално, и реално.

Константин Павлов- Комитата: Да, България трябва да се стреми към влизане в еврозоната, защото чрез валутния борд дефакто усеща недостатъците ѝ, но не ползва всичките ѝ облаги. Еврото също така ще ни спести много напразен счетоводен труд и ще направи туризма в България още по-лесен.

Ако България имаше по-добър бизнес климат и инфраструктура, можеше дори да подобри позицията си в ЕС след такава мащабна криза. За съжаление, не забелязвам никакви опити за изпреварване на кризата от нашето правителство. Точно обратното - забелязвам систематична прокризисна политика.

Ако имате мнение по темата, не се колебайте да го споделите като коментар на сайта или на имейл euinside@euinside.eu.

коментари
Nikolay Milev
8 декември 2011 20:05
Евалла на Великобритания!
Николай Христов
8 декември 2011 21:11
България няма алтернатива на членството в европеския валутен съюз (клуб), в каквато и форма да еволюира той. Това не е въпрос на избор а на почти марксическа обективна необходимост. Просто в роята си на европейски клошар зависим безусловно от европейската икономика. При тези условия е архиглупаво да се съюзим валутно с Китай и приемем за валута юана например.
Освен ако не ни вземат на буксир нама как да се движин с Европа от първата скорост. то и да ни вземат на буксир е опасно. Все едно да завържеш Запорожец за Порше. Или Запорожецът ще се разпадне от високата скорост за която не е създаден или Поршето при ниската скорост ще има недопустим разход на гориво и масло. По рано в коментарите към статия с подобна тема, за двускоростната Европа, в euinside, писах за това, че двускоростна Европа е по добро решение. Валиден е същия принцип, който определя скоростта на една ескадра, съответно нейната боеспособност, като скоростта на най бавната единица в нея, Всеки разумен адмирал ще раздели флотата си на две ескадри, примерно, всяка със задачи по възможностите и. Принципът трябва да е валиден, доколкото икономическата дейност в вид война, често пъти много по безмилостна от конвенционалната такава, война в която по бързият и маневрен определя правилата и печели.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.