euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Новата надзорна система върху банковите, застрахователните и осигурителните пазари ще бъде разгледана на ЕКОФИН днес. Предложението, което ЕК формулира официално преди близо 2 седмици, е базирано на доклада на Жак дьо Ларозиер и екипа от експерти около него, представен през февруари, който изисква по-строг надзор върху банковия сектор и, на практика, създаването на нова финансова архитектура. Предложението на ЕК трябва да бъде обсъдено от всички заинтересувани страни до 15 юли, след което ще бъде гласувано. Днес министрите на финансите на ЕС за първи път ще имат възможност да го обсъдят. Първите решения се очаква да бъдат взети на Европейския съвет на 18 и 19 юни в Брюксел.

Идеята за нова финансова архитектура в ЕС се осланя на 2 стълба: създаването на Европейски съвет за системния риск (ЕССР) и на Европейска система на финансовите надзорници (ЕСФН).

Какво представлява ЕССР? Според ЕК, слабостите в настоящата система за макрофинансов надзор са имали драматични последици върху цялата глобална финансова система. Голяма част от дисбалансите, натрупали се в глобалната финансова система преди кризата, може да се обяснят с прекомерна кредитна експанзия и засилваща се инфлация на цените на активите на фона на дългогодишен безинфлационен икономически растеж. Заради това Г20 реши да засили надзора върху финансовата стабилност на глобално равнище, като за целта създаде Финансов борд за стабилност (ФБС), от който се очаква да си сътрудничи тясно с МВФ.

Междувременно, САЩ представи наскоро плановете си за създаването на влиятелен орган, чиято отговорност да бъде макроикономическия надзор върху вътрешната финансова система. По същия начин ЕС се нуждае от специфичен орган, който да отговаря за контрола върху финансовата система на ЕС, да може да идентифицира рисковете пред стабилността и, където е необходимо, да отправя предупреждения и/или препоръки за преодоляването им. ЕССР е точно този орган.

Какви са слабостите на настоящата система? На първо място, нейната фрагментация - прекалено много институции и органи на различни нива правят анализи, но в крайна сметка никой не отговаря за това, при засичането на системен риск, да бъдат направени препоръки, а още по-малко някой да следи дали се спазват.

Правомощията на ЕССР:

- да събира и анализира цялата налична информация за потенциални рискове пред финансовата стабилност на ЕС; идентифициране и приоритизиране на такива рискове; издаване на предупреждения, където се очаква рисковете да бъдат значителни; където е необходимо, да се дават препоръки за предприемане на конкретни действия за преодоляване на идентифицираните рискове; последващ контрол на изпълнението на набелязаните мерки (много важен елемент); ефективна връка с МВФ (който получи carte blanche за повече правомощия на глобално равнище) и ФБС, както и с партньори от трети страни.

Макар това да звучи доста стряскащо за някои не толкова федеративно настроени страни-членки, всъщност решенията на ЕССР няма да имат обвързващ характер. Съветът ще се отчита пред Европейския съвет и Европейския парламент, а неговите препоръки ще минават през ЕКОФИН - Съветът на финансовите министри. Съставът на ЕССР ще бъде от централните банки на страните-членки и председателя на ЕЦБ. Ще има и представител на ЕК, тъй като по настоящите основополагащи закони, именно Комисията е органът, който отговаря за макроикономическия надзор.

Вторият стълб е Европейската система на финансовите надзорници (ЕСФН). Тя ще замени досега съществуващите Комитети на Европейските надзорници към ЕК, тъй като тя е изчерпала възможностите си. За разлика от ЕССР, ЕСФН ще има юридически статут. ЕСФН може да решава спорове между национални надзорници, а основна нейна функция ще бъде да начертае изискванията и хармонизираните правила, които ще помогнат за по-лесния пан-европейски надзор. Предвид състава на ЕСФН обаче не е ясно доколко бързо тази структура може да реагира при кризи. Основният й състав е: борд на надзорниците от всички видове надзор - банков, застрахователен, пенсионно-осигурителен, представител на ЕК, наблюдатели.

Очакванията са, ЕКОФИН да приеме днес целите, заложени в предложението на ЕК. Много въпроси обаче все още остават нерешени като например законовата база, въз основа на която ще се създадат гореспоменатите структури, както и правомощията, с които те ще разполагат. Възможно е, за първи път да се чуе и българската позиция по новото предложение, тъй като до момента от БНБ отказват да го коментират, докато то не бъде окончателно прието.