English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Има ли Хърватия политическа воля да провежда реформи?

Published on , , Загреб, Twitter: @euinside
Last change on

Всички реформи, които засягат дългосрочното бъдеще на Хърватия са на практика блокирани. Това е изводът от доклада [на английски език] на Европейската комисия по макроикономическите дисбаланси. Хърватия е сред шестте страни, които изпитват прекомерни макроикономически неравновесия и затова са поставени под специално наблюдение. Заради политическата нестабилност в Хърватия през 2016-та година обаче, ЕК отчита нулев или незначителен напредък по петте конкретни препоръки, чието изпълнение би трябвало да доведе до намаляване на дисбалансите. Всичко това на фона на неочаквано висок растеж, намаляване на бюджетния дефицит и начало на тенденция към намаляване на публичния дълг. Хърватия обаче има проблеми, които ще спъват икономическото й изравняване с останалите в ЕС и може да се окажат спънка и за евентуалното й членство в еврозоната, за което се говори от известно време в Загреб.

От доклада на ЕК става ясно, че Хърватия не е направила необходимото, за да осигури пълната независимост на комисията за фискална политика, чиято цел е да следи и анализира фискалната политика на правителството и да сигнализира, когато то не изпълнява поетите ангажименти. Хърватия не е направила много и за подобряването на бюджетното планиране. Страната е известна с честите актуализации на бюджета, макар че в последната година се забелязва тенденция към избягване на бюджетната актуализация. Недоброто бюджетно планиране впрочем е проблем за всички страни в района на бивша Югославия. ЕК още от влизането на Хърватия в ЕС през 2013-та година предупреждава, че трябва да се вземат мерки против ранното пенсиониране. Почти нищо не е направено и за решаването на проблема с фрагментацията и разпределението на компетенциите в държавната администрация.

Нула напредък миналата година за хармонизиране на определянето на заплатите в публичната администрация, напредъкът й е незначителен и по отношение на подобряването на наблюдението на работата на държавните предприятия и отчетността на бордовете. Също толкова ограничен е напредъкът и за нещо, което пряко засяга бизнеса - намаляването на парафискалните такси и административната тежест върху бизнеса. Известен напредък се отчита в борбата с необслужваните кредити. Визира се конвертирането на заеми в швейцарски франкове в евро или куни, но се посочва, че това е довело до значителни загуби за банковия сектор. Въпреки конвертирането, делът на необслужваните кредити продължава да е висок в сравнение с други страни-членки, отбелязва ЕК. 

Специално внимание се обръща на тромавата бизнес-среда, която депресира инвестициите и ръста на производителността, която изостава значително зад централно- и източноевропейските партньори на Хърватия и то във всички сектори на икономиката. Хърватия е сред страните, където е труден достъпът до финансиране за малки и средни предприятия. Друг проблем е, че реформата на образователната система се бави, нищо че именно тя успя да изкара десетки хиляди хървати на централния площад в Загреб и в други градове с искане за независима и освободена от идеологическа обремененост образователна реформа. Неадекватното за съвременните изисквания образование генерира и една от най-ниските стойности на заетостта в ЕС - 60.5% през 2015-та година. 

ЕК отбелязва, че безработицата спада, но една от причините за това е, че след падането на ограниченията, все повече хървати избират да потърсят възможности за реализация навън. По някои критерии Хърватия е първа в ЕС - страната има най-ниския процент на ранно напускащи училище деца - 2.8% като средното за ЕС е 11%, а целта на ЕС за 2020-та година този дял да спадне до 10% средно. Броят на хората в риск от бедност също е намалял - от 1.384 млн. през 2011-та година до 1.216 млн. през 2014-та година. Изводът на ЕК обаче е, че макар в момента ръстът на икономиката да е над потенциала си, "икономиката ще се върне към дългосрочния си потенциал. Това ще забави процеса на изравняване и намаляване на макроикономическите неравновесия. Подобряването на този дългосрочен сценарий ще изисква решимост в провеждането на структурните реформи", е посланието на ЕК в доклада. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required