След неуспешен първи опит да пристигне в България заради технически проблем с правителствения самолет през декември, сръбският премиер Мирко Цветкович направи успешен втори опит и кацна в София този понеделник (21 февруари). Явно програмата му наистина е била много тежка и двамата с българския му колега са разговаряли доста сериозно, защото изявленията пред медиите, предвидени в края на първия ден от посещението на Цветкович, изведнъж отпаднаха от дневния ред. Появиха се стандартните съобщения на пресслужбите на двете правителства, които се различаваха по това, че съобщението на сръбския пресцентър беше малко по-изчерпателно. Но и двете се свеждаха до оценката на двамата премиери, че добрите политически отношения между двете страни са основа за успешно икономическо сътрудничество.
„Какво пък толкова?“, ще си кажат някои. Поредното посещение на пореден премиер в България. Явно поради тази причина сравнително малко журналисти бяха решили, че си заслужава да се отдели внимание на българо-сръбския икономически форум, който двамата премиери откриха във вторник и който изглеждаше като единствената възможност да се разбере повече за срещите на двамата предния ден. По време на форума отново беше подчертано колко близки са си двете държави, как слушалките за превод в залата са излишни (по думите на Цветкович) и как през лятото ще си направим приятелски волейболен мач в новата спортна зала в София, защото при толкова близки отношения все трябва в нещо да премерим сили (по думите на Борисов)
"Във всичките ни разговори сме имали само една отправна точка: обединена Европа, Балкани с транспортни коридори, с бизнес, с инфраструктура, с туризъм, с икономика, с иновации, а не както е в момента: на 400 км от нас е Белград, ни трябва сигурно един ден път до там с автомобил," обобщи ситуацията в момента българският премиер и допълни: "По време на финансово-икономическа криза по-малко се говори за любов и повече за пари и трябва да докараме парите по нашите артерии, за да могат нашите народи да живеят по-добре ... Не е сложно, но е трудно".
Цветкович, който през цялото време се обръщаше към българския си колега с „Драги, Бойко“, призова българските фирми да инвестират в Сърбия, където ги чакали добри условия за равитие на бизнес. Спомена се още, че общите ни цели са Южен поток, свързването на двете столици с така чаканата магистрала, с половин уста за АЕЦ Белене, и официалната част свърши. Вместо да попитат повече за разговорите между двамата, една част от журналистите веднага се хвърлиха да „обстрелват“ Борисов с въпроси по „актуални теми от деня“.
За това какво са си говорили двамата нямаше въпроси. А би било интересно да научим, например, какви съвети е дала България като страна-членка на Европейския съюз на Сърбия, чийто основен приоритет във външната политика е именно членството в Съюза. Защото наистина би било полезно някой да ти посочи собствените си грешки, така че да не ги повтаряш в бъдеще още повече, че през последните дни се заговори дали да не бъде отменана визовата либерализация за страните от Западните Балкани, заради многото случаи на забележки от страни от ЕС за растящия брой на търсещи убежище от тези държави.
Все пак успя да се промъкне въпросът за строежа на станалата почти митична магистрала от София до Ниш, за която Цветкович каза по време на форума, че вече са избрани изпълнители за строителството на сръбската част и че тя ще е готова до две години и половина, а Борисов призна, че понеже сме се забавили заради липсата на проекти, ние сме щели да завършим нашите 50-ина километра до 2014.
При споменаването на АЕЦ Белене, българският премиер отново обясни, че „ние със Сърбия по "Белене" няма какво да разговаряме". „Ние чакаме отговора на руската страна за АЕЦ "Белене" за цена и инфлационен индекс, който да отговаря на договора“, каза Борисов, но така и не стана ясно къде тогава отиде желанието на Сърбия да участва в проекта и дали не се е 
отказала покрай всички трансформации на българската позиция по него, защото въпросите веднага се прехвърлиха към „конфликта” между двете страни около честванията пред паметника на Левски в Босилеград (Димитровград) миналата седмица.
Посещението на Цветкович в голяма степен напомни визитата на сръбския президент Тадич това лято в Евксиноград, когато медиите също нямаха никаква предварителна информация, а изявления бяха предвидени само при пристигането на Тадич на летище Варна. Очевидно зад визитите първо на президента, след това и на премиера на Сърбия, а през пролетта на миналата година и на Борисов в Белград, стои най-малкото някаква обща цел, но дали това се проекти от интерес за икономиката, дали държавните мъже са обсъждали как България да помогне на Сърбия по пътя към евроинтеграцията или нещо друго и този път не стана ясно.
И ако пак се питате какъв е изобщо проблемът в цялата ситуация, журналистът Радослав Петкович от белградския вестник „Блиц” много точно го казва в статията си „Ние, българите и останалите”, публикувана миналия месец: „Взаимното презрение и чувството за малоценност по отношение на Запада са типично балкански черти, но проблемът е в това, че ние не сме нито по-добри, нито по-лоши едни от други. Не знаем нищо за българската история, но си мислим, че те са примитивни, че са диваци. И те си мислят същото, няма защо да се лъжем […] Ако знаехме повече за българите, сигурно повече щяхме да ги уважаваме”. Изказване, което силно напомня на позицията на Радован Йелашич, бившия гуверньор на сръбската Народна банка, изразена в интервю за euinside през 2010. Тогава той каза, че може би е време вече на Балканите политиците да минат на заден план и да се даде по-голяма роля на културните прилики между страните от региона.
По темата също съм казал нещо ако можеш разбери го, ако ли не не ти едадено да го разбереш.
Толкоз по спора, дай да минем на друга тема, става ли?
Николай - някогашен славист и винаги без псевдоним.