English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Хърватия започва приготовления за въвеждане на еврото

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Най-новата членка на ЕС тръгва към новата си цел - членство най-напред в Шенген, а след това и в еврозоната. Хърватското правителство очаква подготовката за Шенген да завърши през 2019-та година, а за еврозоната е нужно много повече време. За премиера Андрей Пленкович това е израз на проевропейство, от което следва, че членството в общата валута е и прохъвратско. Присъединяването към ядрата на европейската интеграция е приоритет за правителството на г-н Пленкович още от изборите миналата година, които той и партията му Хърватски демократичен съюз (HDZ) спечелиха с проевропейска програма. Въпреки политическите сътресения в правителството и смяната на коалиционния партньор в движение, първата стъпка от подготовката за въвеждане на еврото вече е направена - тази седмица беше представена стратегията за влизане в зоната на общата валута. 

От цялостната организация си личеше, че по това събитие е работено дълго и внимателно. Стратегията е изработена на хърватски и английски език, подготвени са анимационни филмчета, обясняващи ползите от единната валута, създадена е специална подстраница [на хърватски език] на сайта на Хърватската народна банка, посветена на общата валута. С представянето на стратегията по време на неколкочасова конференция беше поставено началото на публично обсъждане на ползите и вредите от еврото. Засега управляващите се въздържат да се ангажират с конкретна дата, но по думите на премиера Пленкович и на гуверньора на ХНБ Борис Вуйчич реалистично е да се очаква, че Хърватия може да влезе във валутния механизъм ERMII до хърватското председателство на Съвета на ЕС (2020-та година). От това следва, че е възможно Хърватия да стане част от валутния клуб през 2022 или 2023-та година. 

Следващата национална цел

От присъединяването си към ЕС на 1 юли 2013-та година досега Хърватия беше в постприсъединителен стрес - без ясни цели и изцяло консумирана от вътрешнополитически проблеми. Според местни анализатори и политици, въвеждането на общата европейска валута е точно тази толкова необходима трета национална цел (след независимостта и членството в ЕС и НАТО), която ще амбицира цялото общество да направи следващата стъпка от трансформацията си. Премиерът Андрей Пленкович вярва, че най-важната полза от въвеждането на еврото е, че то ще донесе на Хърватия глобално политическо и икономическо доверие. "Общата европейска валута е ключов елемент от проекта на европейска интеграция, особено по отношение на подсилването на единния пазар, най-вече заради по-лесния икономически обмен с 19 страни-членки и 340 милиона европейци, които използват еврото". 

Отвъд чисто геополитическата заявка, която безспорно в този момент е много важна за самата Хърватия, но и за ЕС като цяло, страната има и съвсем обективни причини да иска да се присъедини към еврото, колкото се може по-скоро. Хърватия в момента е единствената от най-малките и отворени икономики на ЕС, която все още не е въвела еврото. Освен това страната е много високо интегрирана в европейската икономика - 60% от търговията на Хърватия е със страните от еврозоната, а 70% от туристическите приходи идват от еврозоната. По-голямата част от банковата система е от банки, чиито майки са от еврозоната. Хърватия е най-евроизираната икономика от всички страни, които все още не са въвели еврото - над 90% от дълга в чужда валута е в евро. Делът на спестяванията в чужда валута е 83%. 

Това е причината защо пространството за маневри на HNB е изключително тесен, обясни гуверньорът Борис Вуйчич. През последните години основна задача на банката е да поддържа курса на куната стабилен, за да държи под контрол задлъжнялостта и да не се пречи на износа. С влизането в еврозоната валутният риск напълно изчезва, каза г-н Вуйчич. Той даде и следния пример в подкрепа на твърденията си. Ако инвеститор реши да инвестира 100 милиона евро в Хърватия и курсът на куната се обезцени с 10% спрямо еврото, той ще изгуби 10% или 10 милиона евро. Когато този риск изчезне, ще се увеличат инвестициите, които все още не са достигнали предрецесионните си нива. Борис Вуйчич заяви, че Хърватия няма какво да изгуби с прехвърлянето на паричния си суверенитет върху ЕЦБ, тъй като и сега паричната политика е значително ограничена.

В момента Хърватия изпълнява всички критерии за влизане в еврозоната с изключение на този, в който участва нивото на публичния дълг - не бива да надвишава 60% от БВП. През второто тримесечие на тази година съотношението между публичния дълг и БВП беше 81.9%, според най-новите данни на Евростат. Амбицията на правителството е да го свали до 72% от БВП до 2020-та година. В националната програма за реформи е заложена цел от 65% от БВП до 2022-ра година. Министърът на финансите Здравко Марич не се притеснява особено от това, че Хърватия скоро няма да изпълни този критерий, защото според него е важна тенденцията. "Повечето страни в ЕС и еврозоната имат ниво на дълга над 60%", каза той и припомни, че има още една разпоредба, според която достатъчно условие е да има ясна тенденция за намаляване на дълга.

Според тази разпоредба, разликата между сегашното ниво на дълга и критерия от 60% трябва да е 1/20. Става дума за правилото за публичния дълг в Пакта за стабилност и растеж,  според което при надскачане на тавана от 60% от БВП се отваря процедура по прекомерен дълг. Това обаче досега не е прилагано върху нито една страна-членка, а много надскочиха бариерата след избухването на дълговата криза в еврозоната. Крачката от 1/20 за намаление на дълга се прилага именно в такава процедура. 

Това означава, че Хърватия трябва да намалява публичния си дълг с 1.3 процентни пункта годишно, което е напълно осъществимо, защото миналата година беше направено двойно по-бързо намаление, каза финансовият министър. Добрите икономически условия създават много по-добра среда за намаляването на дълга. Страната излезе миналата година от мъчителна рецесия, продължила повече от 6 години, а тази година излезе и от процедурата по прекомерен дефицит. Очаква се през 2017-та растежът да бъде 3.1%, а догодина 2.8%, според прогнозите на Международния валутен фонд. Министър Марич все пак призна, че в момента нагласите в еврозоната са по-скоро за задълбочаване на интеграцията, отколкото за разширяване. 

Международният валутен фонд приветства плановете на Хърватия да въведе еврото, но предупреждава, че за постигане на максимален успех ще е необходимо да се ускори провеждането на структурни реформи - нещо, което от години се оказва мисия невъзможна. МВФ също препоръчва бързо намаляване на публичния дълг, за да се създаде фискално пространство за подкрепа на растежа в случай на нова криза. Сред препоръчваните реформи са подобряване на конкурентоспособността, намаляване на административното бреме за бизнеса, увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда, подобряване на ефективността на публичния сектор, подсилване на имуществените права и съдебните процедури. 

От представянето на стратегията стана ясно, че правителството знае какво трябва да се направи, но вече една година е на власт и все не успява да се заеме сериозно с реформи. Вицепремиерката и министърка на икономиката Мартина Далич неколкократно подчерта необходимостта от провеждането на реформи, особено в посока увеличаване на производителността. Тя посочи, че е нужен обществен консенсус за предстоящите реформи. 

Ползи от въвеждането на еврото

Хърватската народна банка и правителството са единодушни, че ползите от влизането в еврозоната значително надвишават разходите. За смяната на банкнотите и монетите се очаква Хърватия да похарчи 0.5% от брутния си вътрешен продукт, което министърът на финансите призна, че не е малко, но за сметка на това е еднократно. Освен това Хърватия трябва да доплати остатъка от капитала си в ЕЦБ - 62.8 млн. евро, вноска в защитните слоеве на ЕЦБ - около 300 млн. евро, да пренесе част от резевите си - около 350 милиона евро. Хърватия трябва да участва и в капитала на постоянния спасителен фонд (ЕСМ) - 425 милиона евро в първите пет години или 85 милиона годишно. В същото време Хърватия ще има пълен достъп до финансовите инструменти на еврозоната в случай на нужда.

А когато няма такава нужда, ползите са значително по-ниските разходи на банките за набавяне на финансов ресурс, намаляване на лихвите до нива, близки до тези в ядрото на еврозоната, което ще увеличи конкурентоспособността на хърватската икономика. Очаква се също така да намалеят драстично разходите за междубанкови преводи. Премиерът Андрей Пленкович посочи и друг голям плюс от въвеждането на еврото - нарастване на заплатите. В последните 12 години средните брутни заплати в страните от Централна Европа, които са въвели еврото са се увеличавали много по-бързо, отколкото в Хърватия - 37% в Словения, 60% в Словакия, 88% в Литва и Естония, 136% в Латвия, а в Хърватия ръстът е бил едва 29%. 

Най-големият страх на гражданите от въвеждането на еврото е от поскъпване на цените. Според анализите обаче, и в момента се наблюдава феноменът европейски цени, но хърватски заплати. Борис Вуйчич се позова на статистики от предишни разширявания на еврозоната, според които ръстът на инфлацията е бил между 0.2% и 0.3% като резултат от въвеждането на еврото. Икономически анализатори предупредиха обаче да се внимава, защото в минали случаи инфлацията се е дължала на друг фактор, например цени на горивата, а не на въвеждането на еврото. 

Правителството и централната банка обещаха, че ще се погрижат да избегнат спекулациите със закръгляването като въведат изискване 6 месеца преди влизането в еврозоната цените да се изписват в куни и евро едновременно. Министър-председателят припомни, че в периода 2004-2016-та година цените в еврозоната са се увеличили с 23%, а в Хърватия с 31%. 

Правителството и ХНБ ще започнат масирана информационна кампания още в следващите седмици. Премиерът категорично изключи възможността от провеждане на референдум за влизане в еврозоната. Още в самото начало на своето изказване при представянето на стратегията той заяви, че Хърватия е казала "да" на еврозоната още с подписването на своя договор за присъединяване, потвърден на референдум. Запитан допълнително от euinside, той отхвърли нуждата от провеждане на отделен референдум. Пленкович отказа да коментира вероятностите определена група да реши да събере подписи за провеждане на всенародно допитване, каквато е практиката в последните години в Хърватия по чувствителни въпроси. 

"Еврото, според мен, е възможност за Хърватия, която трябва да използваме и за която трябва добре да се подготвим, и която трябва да потвърди отговорната икономическа политика, която водим и да дадем възможност на Хърватия за допълнително развитие и стабилност на икономиката ни", добави г-н Пленкович. Засега реакциите в Хърватия са слаби. Преобладават коментарите, че правителството се опитва с тази стратегия да спусне димна завеса върху най-големия скандал в страната в момента - кризата в концерна "Агрокор". Факт е обаче, че присъединяването на Хърватия в еврозоната беше основен приоритет на правителството много преди появата на "Агрокор" като проблем. 

Премиерът спомена концерна в контекста на решението да се тръгне към членство в еврозоната, като заяви, че ситуацията е овладяна и няма да окаже влияние върху икономическите перспективи на страната. МВФ също е на мнение, че приетият закон за системно важните компании е бил добро решение на кризата в "Агрокор", но препоръчва да се идентифицират и решат останалите проблеми, които имат влияние върху корпоративното управление като счетоводни и контролни стандарти, уреждане на фалити и права на кредиторите. Фондът призовава също да се постигне напредък по решаването на кризата в "Агрокор" по прозрачен начин. 

Сякаш за да докаже твърдата си решимост да въведе еврото, Хърватия ще се присъедини и към фискалния компакт - междуправителствено споразумение, което налага по-строга фискална дисциплина върху страните-членки. Борис Вуйчич обясни, че е взето решение Хърватия да не се присъединява към банковия съюз преди въвеждане на еврото, тъй като това би струвало повече, а ползите ще са минимални. В следващите седмици ХНБ ще организира кръгли маси, на които ще покани експерти от новите членки на еврозоната, за да почерпи опит от тях. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required