English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Зоран Миланович: Хърватия има сърце, но и мозък

Published on , , Загреб, Twitter: @euinside
Last change on

До 15 часа на централноевропейско време на 18 септември в Хърватия са влезли 15 400 бежанци. Еуфорията от първия ден, когато се очакваха по само 500 души на ден, вече я няма. На нейно място се появи напрежението. Страната все още не е изгубила хуманното си лице, но не желае да се превръща в гореща точка на ЕС. Според властите, хърватският капацитет е вече напълно изчерпан. Капката, която преля чашата на хърватското търпение обаче, беше съюзяването на Словения и Унгария срещу Хърватия. След консултации между двете страни Словения реши да не приема бежанци и затвори границата си с Хърватия. Спрян е железопътният транспорт между двете страни. Междувременно, унгарският външен министър разкритикува Хърватия като заяви, че само за ден е рухнала хърватската миграционна система, което означава, че страната не е готова за членство в Шенген. Нещо повече, каза той, на Хърватия ще й трябват години, за да се присъедини. 

Изявления в същия дух се чуха и от Любляна. Това принуди хърватския премиер Зоран Миланович да свика извънредна пресконференция, по време на която отправи остри критики както към целия ЕС, така и към Словения и Унгария. Той атакува и опозицията. Г-н Миланович започна с думите, че сегашната ситуация не застрашава сигурността на Хърватия, но създава проблем. За разлика от други държави, Хърватия има сърце, но има и мозък. Няма да градим телени огради, физическото затваряне на границата е невъзможно, каза Зоран Миланович. "Нашите съседи много бързо солидарно се обединиха и сочат Хърватия с пръст. Какво искат да направим? Да затворим границата? Да се държим като Унгария? Да градим бодлива тел?", попита премиерът. Предупреди обаче, че сегашната ситуация ще има негативно отражение върху туризма, който е основен поминък на хърватите. Много от туристите ще анулират резервациите си от страх, че няма да могат да се върнат обратно, ако Словения и Унгария оставят границите затворени. 

Самата Хърватия снощи затвори всичките си малки гранични пунктве със Сърбия. Баяково остава единственият отворен. Той заяви категорично, че този пункт няма да бъде затворен, защото "е живата артерия на Хърватия". Въпреки затварянето на по-малките пунктове, приливът на бежанците продължава, само е намалял. Миланович каза още в присъствието на министъра си на отбраната Анте Котроманович, че разполагане на войници по границата не само, че не е решение, но е и незаконно. Това беше послание към президентката Колинда Грабар-Китарович, която поиска от армията да повиши степента си на готовност. "Войската също не е решение. Нито е конституционно, нито цивилизационно". Той на няколко пъти натърти, че границата няма как да бъде затворена. Само пунктовете. "В Студената война се знае как се прави това [затваряне на цялата граница]. Който е минавал с кола през Чехословакия и Унгария - през Унгария се минаваше през кордони, редици бодлива тел и минирани полета. Аз не искам такава Европа. Такава Европа не иска и Ангела Меркел". 

Хърватия няма да бъде гореща точка

Хърватският премиер посочи, че за него политиката на Германия е великодушна и добра, но същевременно е послужила като покана към бежанците. Той припомни обаче, че самата г-жа Меркел е заявила, че дъблинските правила на практика вече не важат. Хърватия отказва да се превърне в гореща точка. Зад тези красиви думи, обясни Зоран Миланович, се крие превръщането на Хърватия в събирателен център на бежанците в Европа. В програмата си за миграцията, която ЕК представи през май, се предлага създаването на горещи точки. Това са страни, които са изправени пред непропорционален миграционен натиск на външната граница на ЕС. Това, което се предлага, е изпращането на екипи на Европейския офис за подпомагане на убежището, Фронтекс, Европол и Агенцията за правосъдно сътрудничество в засегнатата страна, за да помагат на националните власти да изпълняват ангажиментите си по европейското законодателство.

Именно него Зоран Миланович разкритикува по време на пресконференцията си в петък на обяд. Коренът на проблема, според него, е в Гърция, която не контролира шенгенската си граница и си затваря очите. Почти всички бежанци минават през няколко мили морска граница между Гърция и Турция с помощта на гръцките власти, вместо да бъде организирана по-добре бреговата охрана. Ако Гърция не може сама да се справи с охраната й, нека Германия и Хърватия да изпратят кораби там и да поемат охраната, каза премиерът и добави, че в този район вече има хърватски полицейски кораб. Той отказа да спекулира защо Гърция пропуска бежанците, но намекна, че причините може да са емоционални. Изрази недоумение защо ЕС не предприема нищо. 

"Призоваваме ЕС и онези, които просто не искат да намерят решение, да разберат, че Хърватия няма да бъде това, което в Брюксел се нарича в бюрократските кръгове, които работят за минимална заплата от 10 000 евро, гореща точка. В Хърватия ще има сто хиляди нещастни хора, Унгария и Словения ще затворят своите шенгенски граници, а после по някакви си техни критерии ще избират кои им харесват и кои не", каза министър-председателят. Той отправи призив бежанците да продължат да минават през Хърватия. "Продължете нататък! Не защото не ви обичаме. Не защото ни пречите. Защото вашата крайна дестинация е европейският север", обясни той. Напомни, че над 90% от тези, които са минали през Унгария не са били регистрирани, което е в нарушение на правилата. Шенген, по неговите думи, не се е разпаднал, само дъблинските правила. Сегашната рамка на Шенген е просто дреха с по-малък размер от тялото, което вече е и по-голямо, обясни. 

Унгария да си ги поеме обратно

Отправи и директна заплаха към Унгария като заяви, че бежанците ще се пренасочват към унгарско-хърватската граница. Будапеща обяви вчера, че започва да строи ограда и по тази граница. "Ако не е драма за германците и австрийците [да приемат бежанци], не виждам къде е проблемът в Словения и Унгария? Да не би да не са достатъчно чисти да минат през Словения?! В криза най-ясно си личи кой какъв е - политик, човек, лидер, стратег", добави хърватският премиер. 

Каза, че правителството има план Б, но не пожела да даде повече подробности за него, нито отговори на въпроса дали Хърватия все пак подготвя стратегия бежанците, които останат в Хърватия, да получат работа и да бъдат интегрирани. Обеща, че Хърватия няма да насъсква кучета и да опъва тел, но не стана ясно какво ще прави с онези, които не бъдат пуснати да преминат в Словения или Унгария. "От днес започваме да прилагаме други методи, човешки методи, не онези, които прилага Унгария, защото това бреме повече не можем и няма да поемаме". Отказваше да отговаря на конкретни въпроси, което показа, че единствената цел на пресконференцията му е била да изпрати послание в Брюксел, Будапеща, Любляна и в офисите на президентката, и HDZ. 

Миланович използва темата за политическа атака срещу опонента си Томислав Карамарко, лидер на опозиционния Хърватски демократичен съюз (HDZ) и президентката Колинда Грабар-Китарович, спечелила президентските избори като кандидатура на HDZ. Според него, онези, които се опитват да се облагодетелстват политически от хуманитарен проблем, вече копаят под дъното. Всичко това става в навечерието на парламентарните избори в Хърватия, които се очаква да се проведат тази есен (октомври или ноември). 

От думите на Миланович стана ясно, че Хърватия ще бъде против предложението за горещите точки, което ще се обсъжда отново на поредната извънредна среща на министрите на вътрешните работи на ЕС на 22 септември и на извънредната среща на върха на ЕС ден по-късно. Основното му послание беше, че Хърватия може да се справи с бежанците, но не трябва, защото не е честно едни "да обръщат глава и да проверяват какво става в Хърватия на принципа 'грижо моя, иди другаде'". По всичко личи, че проблемът ще се върне отново там, където започват повечето проблеми в ЕС в последно време - Гърция. От нивото на напрежение може да се заключи, че е назрял моментът лидерите да седнат и да си кажат някои неща в очите. Дали това ще донесе решение на проблема с хилядите бежанци? Трудно е да се предвиди. В Хърватия обаче са убедени, че така повече не може. Това означава, че твърдението на говорители на ЕС от последните дни, че "така работи ЕС", повече няма да се толерира. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required