English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Политиката в Хърватия взе надмощие над разума

Published on , , Загреб, Twitter: @AdelinaMarini

Хърватските неволи нямат край. Икономиката на страната е в постоянен спад шест години поред без перспективи тенденцията скоро да се промени, тъй като правителството се отдаде на политиканстване, вместо да извърши дълбоки структурни реформи. Безработицата расте, публичният дълг - също, расте и броят на новите партии на политическата сцена. И точно, когато управляващите си мислеха, че могат да си вземат глътка въздух след напрегната и в крайна сметка изгубена кампания за президентските избори, спечелени от опозицията, Швейцария взе, че освободи курса на франка, който започна да расте със заплашителни темпове и тази седмица изпревари курса на еврото спрямо хърватската куна. Без много да мисли и без солидно обсъждане правителството взе решение по време на извънредно заседание по телефона във вторник да замрази курса на франка спрямо куната на 6.39 куни за една година. Законопроектът за изменение на закона за кредитирането беше вкаран в дневния ред на Сабора (хърватския парламент) по спешната процедура и беше подложен на ожесточени дебати в четвъртък (22 януари).

Саборът промени закона с 85 гласа "за", един "против" и един "въздържал се" от 151 членове на парламента. Депутатите от Хърватски демократичен съюз (HDZ) не участваха в гласуването, тъй като председателят на парламента Йосип Леко отхвърли искането им преди това да се обсъди предложението им правителството и Хърватската народна банка да се задължат в срок от 90 дена да постигнат трайно решение с търговските банки не само за кредитите в швейцарски франкове, но и тези в друга валута, включително и евро. 

Проблемът с кредитите в швейцарски франкове се превърна (отново) във водеща новина за хърватското общество, тъй като техният дял от всички останали кредити е значителен - около 30%. Основно става дума за жилищни кредити и то с така наречената "валутна клауза", тоест клауза, която предупреждава, че цената на кредита е зависима от курса на съответната валута. Към момента, когато беше бумът на жилищните кредити в началото и средата на 2000-те години, курсът на швейцарския франк към хърватската куна беше изключително нисък - около 5 куни за един швейцарски франк. На 21 януари курсът изпревари стойността на еврото в Хърватия - 7.70 куни за франк, докато цената на еврото беше 7.69.

Друг много важен фактор е, че в Хърватия нивото на необслужваните кредити е традиционно високо като за региона - 16.4% по данни на МВФ от доклада [на английски език] им за състоянието на страната от 2014-а година, макар и да не е сред най-високите в района на Централна и Източна Европа. Делът на необслужваните кредити в швейцарски франкове е особено висок, което, според МВФ, отразява поскъпването на франка. Към септември 2013-а година този дял е 11.3% от всички необслужвани кредити. За сравнение, необслужваните кредити в евро са 4.5%. 

Проблемът с кредитите в швейцарски франкове не се повдига за първи път на управленско ниво. През 2013-а година Министерството на финансите внесе поправки в закона за кредитирането, с което задължи банките да фиксират лихвата по кредитите в швейцарски франкове и при определени случаи да връщат надплатеното. Хърватските медии посрещнаха тогава това единодушно като победа на сдружението "Франк" (на кредитодържателите в швейцарски франкове) и на гражданите изобщо срещу банките. Заглавията в тогавашните най-четени вестници и електронни медии бяха напълно единодушни: "Историческа присъда - гражданите победиха банките" на Vecernji list, "Гражданите победиха банките" на Dalmacija news, "Гражданите добиха оръжие срещу банките", на 24 sata, "Първоинстанционна присъда за Франк - гражданите победиха банките" на Poslovni dnevnik

Мотивите на съда бяха, че трябва изцяло да се промени практиката целия риск на кредита, независимо в каква валута е, да се поема само от потребителя. "Да се обвърже днес потребителя с кредит за 30 години с плаващ курс е равносилно на вечност, тъй като темпото на промени в света и у нас е такъв, че не можем да предвидим какво ще бъде след 30 години", каза съдията, който се превърна в герой в Хърватия. Присъдата все още не е окончателна, но според експерти може да отнеме години, докато тече процедурата по обжалване. Присъдата засяга осем банки: Загребачка банка, Стопанска банка, Erste & Steiermärkische Bank, Raiffeisenbank, Hypo alpe-adria-bank, OTP, Société générale, Сплитска банка и Volksbank.  

Политически въпрос

И макар че проблемът с кредитите във франкове е наистина сериозен заради големия им брой и възможността за допълнителен ръст на необслужваните кредити, той има и политически аспект. На 11 януари се състоя вторият кръг от президентските избори, спечелен от кандидатката на HDZ Колинда Грабар-Китарович. Тя вече се срещна със сдружението "Франк" и призова всички заинтересувани институции да вземат максимално бързо мерки. Самото сдружение поиска от нея да настоява пред всички партии да внесат промени в закона за потребителското кредитиране, въвеждащи ограничаване на лихвите върху ипотечните кредити във франкове, включването на член на сдружението в Икономическия съвет като неплатен съветник, покровителство за организирането на международна конференция през март тази година на тема "Незаконните договорки за лихвените нива и валутните клаузи във франкове". Сдружението поиска същото и от изгубилия изборите президент Иво Йосипович.

HDZ се готви усилено за парламентарните избори в края на годината, като дори настоява за предсрочни, и по всичко личи, че има огромни шансове за победа. Действията на правителството несъмнено са част от борбата за сърцето на хърватския избирател, изтерзано от шестгодишната икономическа рецесия, огромната безработица, която сред младите е третата по големина в ЕС след Испания и Гърция. Икономическата политика на правителството беше централна тема по време на предизборната кампания за президентските избори, смятани за тест за парламентарните през есента. Първият кръг на изборите донесе и най-голямата изненада - значителната подкрепа за най-новия играч на хърватската политическа сцена 25-годишния Иван Вилибор Синчич. Той е активист на сдружението "Жива стена", която се бори против изгонването на хора от апартаментите им, заради неспособност да си плащат кредита.

След изборите той беше няколко пъти арестуван заради среднощни акции по спирането на полицията да изсели принудително изгубили апартаментите си хора. Синчич вече обяви, че ще се готви за парламентарните избори есента. Шансовете в тази обстановка той да се превърне в незаобиколим политически фактор не са за пренебрегване. На фона на това отрезвяващо дойде реакцията на гуверньора на Хърватската народна банка (ХНБ) Борис Вуйчич, според когото 4% от хърватските семейства имат жилищни кредити в швейцарски франкове. Задържането на курса на франка на сегашното му ниво ще донесе загуби за банковата система от половин милиард куни, предупреди той. 

Самите банки изпратиха в сряда писмо до правителството, в което изразиха опасения, че това ще дестабилизира банковата система и ще влоши и без друго лошия кредитен рейтинг на страната. Те заплашиха дори, че това ще доведе до пресъхване на кредитирането, което и без друго е много ниско. В момента се обсъжда вариант да започне постепенното конвертиране на кредитите в куни, което, според г-н Вуйчич, ще струва три милиарда евро от валутните резерви на ХНБ. Появиха се и искания за премахване на валутната клауза, което, по думите на хърватския централен банкер, би довело страната до хаос и срив на финансовата система. В доклада си от миналата година МВФ посочва, че банките в Хърватия са достатъчно капитализирани. Дори и при най-лошия сценарий, тоест всички необслужвани кредити да бъдат отписани, загубите ще бъдат абсорбирани от капиталовите буфери. 

На редовното заседание на правителството в четвъртък премиерът Зоран Миланович обеща, че банките няма да бъдат застрашени. "Гарантирам", каза той. Според него с промените в закона е решена само част от проблема. "Хърватия в момента е една или една от две-три страни в света, където има синдром хората да имат кредити, чиито лихви растат, а стойността на имотите, които са купили реално пада. Това го няма никъде. Ще видим какво ще правим с кредитите в евро", добави премиерът. Мнозина експерти предупреждават обаче, че с това решение се отваря кутията на Пандора. И тъй като то беше взето светкавично, без сериозни дискусии, не е ясно как ще се отрази на финансовата система, кредитния рейтинг, а също и на публичните финанси на Хърватия. Ясно е обаче, че то е продитктувано по-скоро от политически, отколкото от икономически мотиви. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required