English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Вечните доклади са предпазната клауза

Published on , , София

Ето и коментара за доклада, който политологът Владимир Шопов направи за euinside. Както знаете, през месец май euinside и blogeurope на г-н Шопов организираха дискусия за ползите и бъдещето на мониторинговия механизъм. Много от мненията, изразени тогава от участниците, съвпадат с констатациите и препоръките в настоящия доклад на Комисията. Което ясно показва важната роля, която гражданското общество може и трябва да има за постигането на целите на Механизма.

Правителството получи годишния си политически бонус от ЕК. След като остави настрана дипломатическата арогантност на „тройната коалиция” и върна кооперативния подход в отношенията с нея, получи подкрепа. Цената на това е, че напълно легитимира сегашния механизъм като имащ неопределен срок на продължителност и без много да се усети ще го остави да работи като де факто предпазна клауза, по която могат при необходимост да бъдат вкарвани всякакви въпроси, теми и санкции.

Като цяло оценката за усилията в правоохраната има своите основания, но липсва заключение за каквато и да било необратимост и трайност на започнатите частични промени. Правителството чете доклада като триумф на подхода „да живее МВР, бой по съдебната система”, което няма нищо общо с цялостния смисъл на изискваната промяна в България: едновременно и всички институции заедно. Ако изкушението им продължи, още догодина ще получат далеч по-сдържана оценка за неспособността си да разберат тази проста истина.

Както знаят всички предходни правителства, има голяма доза мимолетност в оценките на ЕК. И сега, ако се чете внимателно има достатъчно „заредени пищови”, които могат спокойно да гръмнат с трясък при бездействие от страна на правителството: липсата на качествено разследване; обществените поръчки и загатнатата връзка в еврофондовете; евентуалните нарушения на права при създаването на специализираните съдилища; ясната, макар и неизрично изведена критика към МВР за нейната подготовка; ясно посочената връзка между отделните институции, за да се постигне цялостна и трайна промяна; тежките дефицити по въпросите на конфликта на интереси; антикорупционната политика.

Всички тези въпроси са леко вкарани под линия този път, за да не загуби ЕС малкото енергия, която блещука след наглостта на отишлото си правителство. Но ЕК ще „изцеди” този механизъм до последна капка, просто защото няма много други на разположение. От вчерашния правителствен ентусиазъм лъха нов тип арогантност, която изглежда разчита на това, че ЕК се притеснява много повече от пълно бездействие, отколкото от авторитарно залитане на този кабинет.

Тук има урок и за всички тези, които стоварват цялата си надежда за промяна пред външни структури като Комисията. Какво правим, ако наистина тя гледа на тукашните земи през коефициента на минимално вредно действие, а не през очакванията и усилията за реална правова държава?! Това е още една причина, поради която медийните фойерверки с нищо не помагат на дългосрочната ни кауза за нормалност.

Още текстове от Владимир Шопов четете на blogeurope и на vladimirshopov.wordpress.com

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required