English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Годината на дракона - най-щастлива за Китай, а за ЕС?

Published on , , София

Европа даде свидна жертва заради дълговата криза в еврозоната - външнополитическата си тежест. Това е един от основните изводи, които Европейският съвет за външни отношения (ЕСВО) прави с годишната си оценка на европейската външна политика 2012. Още по-свидна тя изглежда на фона на отношенията с Китай - доскоро смятан за пазар за европейския износ, а вече разглеждан като инвеститор в хронично болните европейски икономики, чиито перспективи са мрачни и необещаващи. Големият обрат всъщност настъпи на 21 октомври миналата година, когато ЕС реши да отложи планираната за 25 октомври 2011 редовна среща на върха ЕС-Китай.

Отлагането се наложи заради Гърция, за която трябваше да бъде изработен втори спасителен заем, но преговорите с тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ) вървяха не особено гладко и докладът й нямаше да е готов за първоначално планирания за 17 и 18 октомври Европейски съвет. Срещата на върха на лидерите на еврозоната и на ЕС беше насрочена за 23 октомври, по време на която не бяха взети очакваните решения за Гърция и за увеличаването на спасителния фонд, което наложи провеждането на още една среща на върха на 26 октомври. Именно заради този контекст се наложи срещата с Китай да бъде отменена за неопределена дата.

Междувременно, след 26 октомври стана ясно, че е започнала масирана совалка за търсене на пари за спасителна инжекция за еврозоната през спасителния фонд не някъде другаде, а именно в Китай. Проблемът обаче беше, че тази совалка не беше общоевропейска, а се водеше от отделни страни. Както ЕСВО пише в увода към годишната си оценка за европейската външна политика, Европа загуби своята тежест заради това, че допусна МВФ да се включи в спасяването му. "Тя [Европа] се превърна в обект на намеса на МВФ и отиде с шапка в ръка в Китай и Русия да ги моли да допринесат за спасяване на икономиките в еврозоната". Метафората с шапката в ръка е повече от красноречива за позицията, която Европа зае в очите на бързо набиращия икономическа и геополитическа мощ Китай.

И докато САЩ, които, въпреки не по-малките си дългови и икономически проблеми бързо пренасочиха стратегическите си приоритети към Тихоокеанския район, Европа страда, пак по анализа на ЕСВО, от ренационализация на външната политика. А по отношение на Китай, това особено ясно си пролича с визитата на германския канцлер Ангела Меркел в началото на февруари, когато тя, стоейки напълно наравно до китайския премиер Вън Дзябао (двете най-големи експортни държави в света, често заемащи общи позиции в Г20 в разговорите за глобалните дисбаланси), успя да изтръгне по-ясно ангажиране от страна на Пекин с европейските проблеми. Уви, нищо конкретно като сума, начини и условия, но все пак голям напредък. Или иначе казано, г-жа Меркел разчисти пътя за визитата на господата Барозу и Ван Ромпой в Пекин на 14 февруари.

Темите, които са включени в дневния ред на срещата в китайската столица са всеобхватни и продължават да извикват в съзнанието метафората с шапката в ръка. Икономическата ситуация между ЕС и Китай ще е сред водещите теми, заедно със стратегическото партньорство между двете страни; търговски въпроси и задълбочаване на инвестициионните отношения между ЕС и Китай; глобални въпроси, в частност Г20 и промените в климата; и, разбира се, външнополитическите предизвикателства в Близкия изток, Иран и непосредственото южно съседство на ЕС.

В чисто икономически план ЕС все още не е загубил много територия. От установяването на двустранните отношения с Китай през 1975 г. търговските отношения са се разширили от 4 млрд. евро през 1978 до 395 млрд. евро през 2010. ЕС все още е най-голямата дестинация за китайския износ и вторият доставчик на Китай след Япония. За ЕС пък Китай е вторият по големина търговски партньор след САЩ, като е на път да изпревари Вашингтон. През 2010 г. ЕС е внесъл стоки на стойност 282 млрд. евро от Китай, което е ръст от 31% в сравнение с нивата от 2009 г., а е изнесъл за Китай стоки на стойност 113 млрд. евро, с 37% повече от 2009.

Европа продължава да е един от първите пет източника на преки чуждестранни инвестиции в Китай - 7.1 млрд. евро през 2010. Китайските инвестиции в Европа също растат бързо от 2008 г. насам, тоест от времето на кризата.

От изказването на шефа на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой преди началото на срещата става ясно, че тази 14-та поред среща ще премине по-скоро по допирателната и надали е реалистично да се очакват конкретни резултати, което ще е още един минус за общата европейска външна политика. "ЕС и Китай двата най-големи икономически партньори споделят отговорност за посрещане на предизвикателствата на нашето време. Като работят по-тясно заедно ЕС и Китай могат да променят много и да допринесат с общи ползи за икономиките на двете страни. Очаквам с нетърпение задълбочена дискусия с премиера Вън по нашето двустранно сътрудничество и по глобални и международни въпроси, по които трябва да се ангажираме активно заедно", каза президентът Ван Ромпой.

Според Барозу пък, "основите на нашите отношения са изпробвани и тествани от времето, но нашето общо желание е да отидем по-нататък. Изправени сме пред общи предизвикателства и светът се нуждае от отговорни и сътрудничещи си партньорства за преодоляването им. Сега повече от всякога трябва да действаме заедно. Вярвам, че едно гледащо напред и нарастващо партньорство ЕС-Китай може да се окаже важен стълб за глобалната сигурност и просперитет".

Тези думи ясно показват, че господата Барозу и Ван Ромпой ще се фокусират върху онези общи точки, които няма да изискват от европейските лидери да взимат решения от името на страните-членки. И пак ще цитирам ЕСВО, тъй като тяхната оценка е формулирана наистина точно: "Европа се надяваше да засили подхода си към Китай през 2011, но европейската криза се превърна във възможност за Китай, а страните-членки започнаха да се конкурират помежду си за китайските пазари, инвестиции и пари".

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required