English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Берлин остана без „силен” германец в ЕЦБ

публикувано на , , София

В рамките на половин година втори германец напусна изненадващо Европейската централна банка. През февруари Аксел Вебер, бившият шеф на Бундесбанк и смятан за наследник на Жан-Клод Трише като президент на ЕЦБ, подаде оставка заради несъгласие с политиката на институцията. На 9 септември Юрген Щарк информира началника си, че напуска по лични причини, след повече от 5 години като член на Изпълнителния съвет на банката и 2 години преди да изтече мандата му. Оставката на Щарк (на немски името му означава силен) ще отслаби значително позицията на Берлин в ЕЦБ. Тя разкрива колко сериозно е разделението в сърцето на кризисния мениджмънт на еврозоната, коментира The Financial Times.

Зад личните причини за оставките както на Юрген Щарк, така и на Аксел Вебер, прозира един и същ мотив - несъгласие с политиката на ЕЦБ да изкупува правителствени облигации на затруднени страни от еврозоната. Програмата започна през май миналата година заради Гърция с обещанието, че ще се отнася само за Гърция. След това обаче се наложи ЕЦБ да започне да изкупува ирландски и португалски дълг, а наскоро - испански и италиански. И ако до сега критиците на програмата смятаха, че макар да е принципно погрешна не е финансово застрашаваща, в случая с Испания и Италия притесненията се засилиха, защото става въпрос за многократно по-големи обеми - само за последния месец ЕЦБ е похарчила 55 милиарда евро за италиански и испански облигации.

Затова се наложи страните от еврозоната, включително Германия, която в началото беше твърдо против, да разрешат на спасителния фонд EFSF да изкупува дълг на вторичните пазари, вместо ЕЦБ. Въпреки това решение, германските консерватори продължават да смятат, че с подобни мерки се премахва важен стимул за затруднените страни да коригират бюджетите си и да провеждат структурни реформи. Германският президент Кристиан Вулф дори заяви, че действията на ЕЦБ по отношение изкупуването на облигации са „юридически съмнителни”.

На фона на опитите на еврозоната да си върне пазарното доверие като демонстрира, че има ясна визия как да излезе от кризата, подобни противоречия отново карат пазарите да се питат: има ли пилот в самолета? Реакцията им беше незабавна и красноречива - борсите буквално се сринаха, а еврото поевтиня спрямо долара.

А въпросът за германското влияние в ЕЦБ и съответно - германското доверие в институцията, идва в момент, когато канцлерът Ангела Меркел се опитва да спечели политическа подкрепа в Бундестага за разширяването на функциите на спасителния фонд преди гласуването на 29 септември. За наследник на Щарк е номиниран заместник-министърът на финансите Йорг Асмусен, който обаче е член на социалдемократическата партия. Това едва ли вдъхновява съпартийците на Меркел, част от които са против промените в дейността на спасителния фонд.

Ден преди оставката на Юрген Щарк президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише беше запитан от журналист какво би отговорил на упреците към политиката на ЕЦБ в Германия. Журналистът цитира изказвания от дебата, проведен в Бундестага същия ден, когато лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел е заявил, че програмата за изкупуване на ценни книжа е социализация на дълга и чрез нея ЕЦБ се е превърнала от котва на стабилността в европейска лоша банка.

Жан-Клод Трише отговори нетипично за стила си емоционално като припомни, че ЕЦБ е осигурила „безупречна” ценова стабилност в първите 12-13 години на еврото. „Бих искал да чуя поздравления за тази институция, която осигури ценова стабилност в Германия за почти 13 години”, заяви Трише. Той отново защити независимостта на банката, като даде примери как през годините тя не се е поддала на различни искания на правителствата и е следвала собствената си политика.

„Ако ние започнахме програмата за пазарите на ценни книжа заради монетарната си политика и за да помогнем да се възстанови по-добрата трансмисия на решенията ни за нивото на лихвата, това беше защото въпросните правителства, въпреки всичко, което им бяхме казали не се държаха подходящо и не наблюдаваха нещата, както трябваше да правят. Мога ли да ви припомня, че през 2004 и 2005 година някои важни правителства в Европа искаха отслабване на Пакта за стабирност и растеж? Помните ли това? А помните ли кои правителства искаха отслабването на Пакта за стабиност и растеж? Трите големи правителства на Европа -именно Франция, Германия и Италия!” Благодаря Ви за прекрасния въпрос, който беще много стимулиращ, завърши разпаленото си изявление г-н Трише.

За атмосферата на несигурност и недоверие на пазарите допринесе и новината, че Германия готви план за подпомагане на банките си при евентуален фалит на Гърция. Правителството се готви да помогне на банки и застрахователи да понесат загуби от 50 процента в случай, че Гърция не получи поредния транш по заема от ЕС и МВФ. Както euinside писа, преговорите между Тройката и гръцките власти бяха прекратени неочаквано и ще бъдат възобновени в средата на септември, но само ако Атина изпълни ангажиментите, поети пред кредиторите й.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.