euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Вече са в ход консултациите с гръцките кредитори за определяне на условията за доброволното участие на частния сектор по намаляването на финансовите нужди на Гърция на годишна база, се казва в изявление на министрите на еврозоната след двучасовата им видеоконферентна връзка в събота (2 юли) вечерта. Започването на тези консултации беше договорено още от лидерите на Европейския съюз по време на юнския Европейски съвет на 23 и 24 юни в Брюксел, като условието беше първо гръцкият парламент да одобри нова програма от мерки за намаляване на разходите и увеличаване на приходите.

Парламентът, макар и да не постигна националното единство, за което ЕС призоваваше, одобри програмата като така даде възможност на министрите от еврозоната да се съгласят с отпускането на петия транш от спасителния пакет за Гърция в размер на 8.7 млрд. евро, като сега се очаква и Международният валутен фонд да одобри своя дял от 3.3 милиарда евро.

В изявлението си министрите са записали още и че очакват да се избегне избирателен фалит. "Точните условия и мащаба на участието на частния сектор и допълнителното финансиране от официални източници ще бъдат определени в следващите седмици, за да се гарантира, че нужното програмно финансиране е осигурено". Въпреки неясния език на документа, става ясно, че се отлага за неопределен период от време договарянето на втория спасителен пакет, макар че по време на Европейския съвет на 23 юни беше постигнато съгласие той да бъде договорен на 11 юли. Тази дата отсъства от изявлението от 2 юли.

The New York Times, обаче, се позовава на анонимен представител, запознат с преговорите късно вечерта в събота, според когото "едва ли ще бъде постигнато споразумение до следващата среща на министрите от еврозоната на 11 юли, а вероятно не и преди септември". Все още не е ясно как ще реагират пазарите на това развитие за Гърция, от което много зависи дали страната ще получи глътка въздух или не.

Междувременно обаче, в интервю за германското списание Focus, лидерът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер разкрива, че "суверенитетът на Гърция може да бъде сериозно ограничен", след като екип експерти от цялата еврозона предстои да замине за Гърция. "За предстоящата вълна на приватизация те ще имат нужда, например, от решение по модела на германската агенция "Treuhand"", създадена след падането на Берлинската стена и успяла да продаде 14,000 източногермански фирми в периода 1990-1994 г.

Според Reuters обаче, повторение на експеримента с Treuhand може да се окаже по-лошо за Атина, защото агенцията вместо да излезе на печалба като така помогне за вдигане на благосъстоянието на източногерманците, приключва с огромен дефицит и голяма загуба на работни места. Първоначално 4 милиона германци са били наети в компаниите, притежавани от агенцията през 1990-та година, но само 1.5 млн. работни места остават при закриването й през 1994-та година, припомня Reuters.

Приватизацията на гръцки активи беше едно от условията за отпускането още на първия заем от 110 млрд. евро миналата година, но процесът върви бавно. С новата програма, гласувана от гръцкия парламент, се предвижда създаването на приватизационна агенция, от която се очаква да събере 50 млрд. евро от продажби на активи.

В какво точно ще се изразява загубата на суверенитет, спомената от Жан-Клод Юнкер, не става ясно от интервюто му за германското списание, взето преди срещата на министрите от еврозоната и публикувано днес. В изявлението на Еврогрупата обаче се посочва, че Гърция трябва да положи усилия за структурни реформи и за осъществяване на приватизационните си планове, "които ще бъдат подкрепени от широкомащабна техническа помощ, предоставена от Комисията и страните-членки". Според Юнкер, Гърция има сериозни проблеми и със системата за събиране на данъци, което означава, че "техническата помощ" може да засегне и тази част от гръцкия суверенитет.