euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

37 тома обещания

Десислава Димитрова, February 1, 2011

Сърбия обеща и го направи. Само за 45 дни страната успя да отговори на 2 483 въпроса, поставени й от Европейската комисия в края на ноември миналата година, а в понеделник сръбският премиер Мирко Цветкович предаде на еврокомисаря Щефан Фюле 37 тома отговори, тежащи общо десет килограма. Сега по думите Цветкович, който иначе сравнително рядко прави изказвания по темата, страната трябва да реши проблемите, посочени от Евросъюза, ако иска да края на годината да получи статут на страна-кандидатка за членство в ЕС.

Според Цветкович, сега пред Сърбия стоят два важни процеса: пълното завършване на отговорите от въпросника и продължаване на реформите спрямо плана за действие, изготвен от правителството. По думите на Цветкович това означава преди всичко финализиране на правосъдната реформа, приемането на нов изборен закон, както и на нов закон за собствеността. Освен това, Сърбия ще трябва да подобри и сътрудничеството си с Международния трибунал за военни престъпления в Хага, смятано за една от основните пречки по пътя на страната към евроинтеграцията.

Еврокомисарят по разширяването, от своя страна, използва случая, за да напомни на властите в Сърбия, че са необходими още усилия в законодателната област, в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и че трябва да бъдат направени промени в изборната система на страната. За да се уверят доколко отговорите съвпадат с реалната ситуация в страната, в Сърбия се очаква да пристигне мисия от експерти на Еврокомисията, а самата Комисия вероятно ще изпрати допълнителни въпроси, след като прегледа полученото от властите в Белград.

Самият Фюле ще посети Белград през март, за да отчете какъв е бил напредъкът в областите, които правителството е посочило като приоритетни по отношение на бъдещото членство на страната в Европейския съюз.
Белградският вестник „Блиц” обобщава всичко казано дотук само в две изречения: „Ако наистина иска да получи статут на кандидат за членство до края на годината, Сърбия трябва най-късно до юни да направи онова, което обещава вече 10 години, а това означава преди всичко да определи модела, по който ще се връща национализираното имущество, да промени изцяло изборния модел, да направи възможен контрола върху финансирането на партиите и да спре злоупотребите в държавните предпрития, както и да въведе ясни правила в обществените поръчки. И преди всичко, да изпълни прословутото „хагско условие” и да постави добро начало на преговорите с Прищина”.

Двете изречения може и да са дълги, но за сметка на това казват далеч по-конкретни неща от думите на премиера Цветкович. И още нещо от коментара на вестника, което липсва във формалните разговори: реформите от „екшън-плана” на правителството трябва да се случат не само заради целта на страната да стане част от Европейския съюз, а за да могат сърбите да живеят в една по-добре уредена, по-малко корумпирана държава, където политиците спазват отговорността, дадедна пред избирателите, а хората живеят по-добре. (Това звучи ли ви познато?)

Междувременно, Хърватия, която вече е на последната права от пътя до членството, се опасява Сърбия да не попречи на финалната част на преговорите. В началото на седмицата загребският ежедневник Jutarnji list излезе със собствена информация, че Белград иска от Европейския съюз да извърши натиск над Хърватия, докато не бъдат решени двустранните въпроси със Сърбия. Вестникът припомня, че сръбският вицепремиер Божидар Джелич е намекнал по време на дебатите на външнополитическата комисия на Европарламента, че Сърбия иска спорът с Хърватия, особено за границата между двете държави по река Дунав, да бъде решен преди страната да бъде приета в Европейския съюз.

А според Jutarnji list расте и броят на евродепутатите, които подкрепят идеята всички държави в региона да решат споровете помежду си преди да влязат в Евросъюза, за да не се налага след това ЕС да ги решава. Хърватите имат горчив опит в това отношение, тъй като съседна Словения дълго време пречеше на старта на преговорите на Хърватия заради териториален спор в Пиранския залив.