English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Равни ли са 20 години демокрация на 200?

публикувано на , , София

Свободата на словото и медийната свобода може и да изглеждат едно и също, но това не е точно така. Медийната свобода освен всичко останало означава и отговорност по отношение на последиците, които дадена публикация би имала в обществото. Именно затова медиите са обект и на регулация, за да се спазват определени норми и ценности. Както всяко нещо, което хем трябва да се регулира, хем трябва да се избегне свръхрегулация и запушване, дори и най-добрите примери в развитите държави по света демонстрират слабост, когато самото общество не диктува условията.

Медийната свобода и демокрацията вървят ръка за ръка - едното не може без другото и обратното. Затова е странно, когато зрял човек и опитен политик заяви, че трябва да се отнасяме със същото уважение към 20-годишна демокрация, така както и към демокрация на 200 години. Думите са на унгарския премиер Виктор Орбан, казани днес (7 януари) по време на съвместната му пресконференция с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу по повод официалното поемане на европейското председателство от Унгария.

Тази пресконференция беше изключително интересна по няколко причини. Първата беше, че и двамата говорители отделиха твърде много време на основните приоритети на унгарското председателство, както и на основните предизвикателства пред Европейския съюз. Не че това не е важно, но на шестия ден от председателството, тези приоритети вече са добре познати на всички.

Второто нещо, което направи впечатление беше, че г-н Орбан предприе превантивен ход като сам си каза, още преди сесията с въпросите, за проблемите, които Унгария възбуди по повод новото си медийно законодателство. Според него Унгария е била подложена на много остри нападки заради медийния закон. Реакциите са били много емоционални, силни и многопластови. Правителството следи тези реакции и затова Европейската комисия е поела ангажимент да прегледа внимателно закона и, ако има дори и една точка от него, която не е съобразена с европейските изисквания или не е като на останалите страни-членки, законът ще бъде преправен, увери Виктор Орбан.

Той обаче помоли юридическите експерти на Комисията да преценяват закона със същите критерии, с които биха го правили и спрямо други държави-членки. Унгарският министър-председател много държеше да подчертае, че не бива този проблем да засенчи председателството, от успеха на което се нуждае цяла Европа, не само Унгария.

И третото нещо, което ми направи впечатление като журналист беше, че "заради натоварения график" имаше възможност за общо четири въпроса - по два за унгарските и два за чуждите медии. Аз лично винаги съм се ядосвала много от такива ограничения, особено при важни срещи и визити, защото в крайна сметка когато има много въпроси, те трудно може да бъдат съгласувани в рамките на 2, 3 или 4 въпроса. Всяка медиа преследва свои интереси, но в крайна сметка обществото е, което губи от оскъдна информация. Още повече, че Унгария поема председателството на Съвета на ЕС, а в Брюксел няма практика на лимитиране на въпросите - дори и на среднощни брифинги след изтощителни Европейски съвети журналистите имат възможност свободно да задават въпросите си на европейските лидери.

В своето встъпително слово председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заяви, че принципът на свободата на пресата е свещен в Европейския съюз. Той добави, че е получил уверенията на унгарския министър-председател, че законът е написан при пълно съобразяване с европейските ценности. Комисията ще направи юридическа оценка на текста, след като го получи обаче официално, каза Барозу и добави, че в Комисията законът е четен, но не е получен официално. Освен това, едва вчера (5 ануари) е получен пълният превод на 200-страничния законов пакет, за който някои медии твърдяха, че бил неточен и непълен. Този въпрос обаче не беше повдигнат нито от унгарските, нито от чуждите медии.

Съвсем очаквано, първият въпрос беше на ББС и беше насочен именно към проблема с медийния закон. На него Виктор Орбан отговори, че унгарските медийни власти не са по-големи като обхват от тези в други страни от ЕС, вероятно визирайки новата структура Медиен Съвет, който започна да функционира от началото на годината. "Ако проучим съответните закони в Европа и ако се установи, че има свръхконцентрация в сравнение с други страни-членки, ще променим закона", каза още Орбан и добави:

"Изключително важно е, по време на разговорите ми с Барозу дадох ясно да се разбере, че естествено ние не можем да приемем начин на мислене, който хвърля съмнения върху Унгария и нейните демократични ангажименти, само защото нашата демокрация е на 20 години, а не на 200. Това е дискриминация. Ние сме страна, проляла много кръв за свободата; която жертва много животи за демокрацията. Ние сме европейска държава, която се противопоставяше на тоталитарния режим и бяхме готови да се бием. Унгарската демокрация трябва да получи същото уважение в Европа, както и останалите".

И вторият въпрос на чуждите медии в лицето на френския всекидневник "Монд" също беше свързан със свободата на медиите в Унгария. Интересно е от какво се вълнуваха унгарските медии. И двата въпроса, които бяха предоставени на унгарски телевизии, бяха свързани с данъчната политика на Унгария и ЕС. При първия случай става дума за корпоративния данък, който новото десноцентристко правителство на Орбан наложи върху чуждите корпорации, които впоследствие се оплакаха в Комисията. Според Орбан, този въпрос тепърва ще се обсъжда, но:

"Унгария е бедна държава. Средната заплата едва достига 600 евро месечно. Повече от 3 млн. унгарци (от близо 10 млн. население) живеят под линията на бедността. Средната пенсия е около 300 евро. Така че, аз трябва да намаля дълга, да овладея дефицита и да направя страната конкурентна. Затова се нуждаем от приноса, участието на международните компании за преходен период от 3 години". По този въпрос Барозу заяви, че очаква официалното становище на унгарските власти, по запитването, което Комисията е отправила, след като е получила оплакванията на чужди фирми. В заключение обаче, той заяви пълната си увереност и доверие в унгарската правова държава, нейните демократични устои и способности да се справи блестящо с първото си председателство.

Дали това е така предстои да стане ясно до края на месеца, когато се очаква и Съветът на ЕС на външните министри да се произнесе по казуса с унгарския медиен закон. Дотогава се очаква да е приключил и прегледът на превода на унгарското законодателство. Във всички случаи обаче, колкото и да не му се иска на унгарския министър-председател той влезе вече под светлината на прожекторите. Въпросът е как ще излезе оттам. Важно е също и ЕС как ще овладее поредната неприятна ситуация.

коментари
charlyb
7 януари 2011 19:32
Чета за Унгария и си мисля за България.За 20 години ченгетата в България от ченгета, станаха медийни магнати. От Дарик радио до БТВ. Дали 200 години ще са ни достатъчни да стигнем свободния свят където е сега - съдете сами. Те дали са тръгнали от ченгесарското блато, от което не знам още колко години ще ни трябват, за да тръгнем ние?!
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.