Равни ли са 20 години демокрация на 200?
Аделина Марини, January 7, 2011
Свободата на словото и медийната свобода може и да изглеждат едно и също, но това не е точно така. Медийната свобода освен всичко останало означава и отговорност по отношение на последиците, които дадена публикация би имала в обществото. Именно затова медиите са обект и на регулация, за да се спазват определени норми и ценности. Както всяко нещо, което хем трябва да се регулира, хем трябва да се избегне свръхрегулация и запушване, дори и най-добрите примери в развитите държави по света демонстрират слабост, когато самото общество не диктува условията.
Медийната свобода и демокрацията вървят ръка за ръка - едното не може без другото и обратното. Затова е странно, когато зрял човек и опитен политик заяви, че трябва да се отнасяме със същото уважение към 20-годишна демокрация, така както и към демокрация на 200 години. Думите са на унгарския премиер Виктор Орбан, казани днес (7 януари) по време на съвместната му пресконференция с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу по повод официалното поемане на европейското председателство от Унгария.
Тази пресконференция беше изключително интересна по няколко причини. Първата беше, че и двамата говорители отделиха твърде много време на основните приоритети на унгарското председателство, както и на основните предизвикателства пред Европейския съюз. Не че това не е важно, но на шестия ден от председателството, тези приоритети вече са добре познати на всички.
Второто нещо, което направи впечатление беше, че г-н Орбан предприе 
превантивен ход като сам си каза, още преди сесията с въпросите, за проблемите, които Унгария възбуди по повод новото си медийно законодателство. Според него Унгария е била подложена на много остри нападки заради медийния закон. Реакциите са били много емоционални, силни и многопластови. Правителството следи тези реакции и затова Европейската комисия е поела ангажимент да прегледа внимателно закона и, ако има дори и една точка от него, която не е съобразена с европейските изисквания или не е като на останалите страни-членки, законът ще бъде преправен, увери Виктор Орбан.
Той обаче помоли юридическите експерти на Комисията да преценяват закона със същите критерии, с които биха го правили и спрямо други държави-членки. Унгарският министър-председател много държеше да подчертае, че не бива този проблем да засенчи председателството, от успеха на което се нуждае цяла Европа, не само Унгария.
И третото нещо, което ми направи впечатление като журналист беше, че "заради натоварения график" имаше възможност за общо четири въпроса - по два за унгарските и два за чуждите медии. Аз лично винаги съм се ядосвала много от такива ограничения, особено при важни срещи и визити, защото в крайна сметка когато има много въпроси, те трудно може да бъдат съгласувани в рамките на 2, 3 или 4 въпроса. Всяка медиа преследва свои интереси, но в крайна сметка обществото е, което губи от оскъдна информация. Още повече, че Унгария поема председателството на Съвета на ЕС, а в Брюксел няма практика на лимитиране на въпросите - дори и на среднощни брифинги след изтощителни Европейски съвети журналистите имат възможност свободно да задават въпросите си на европейските лидери.
В своето встъпително слово председателят на Еврокомисията Жозе 
Мануел Барозу заяви, че принципът на свободата на пресата е свещен в Европейския съюз. Той добави, че е получил уверенията на унгарския министър-председател, че законът е написан при пълно съобразяване с европейските ценности. Комисията ще направи юридическа оценка на текста, след като го получи обаче официално, каза Барозу и добави, че в Комисията законът е четен, но не е получен официално. Освен това, едва вчера (5 ануари) е получен пълният превод на 200-страничния законов пакет, за който някои медии твърдяха, че бил неточен и непълен. Този въпрос обаче не беше повдигнат нито от унгарските, нито от чуждите медии.
Съвсем очаквано, първият въпрос беше на ББС и беше насочен именно към проблема с медийния закон. На него Виктор Орбан отговори, че унгарските медийни власти не са по-големи като обхват от тези в други страни от ЕС, вероятно визирайки новата структура Медиен Съвет, който започна да функционира от началото на годината. "Ако проучим съответните закони в Европа и ако се установи, че има свръхконцентрация в сравнение с други страни-членки, ще променим закона", каза още Орбан и добави:
"Изключително важно е, по време на разговорите ми с Барозу дадох ясно да се разбере, че естествено ние не можем да приемем начин на мислене, който хвърля съмнения върху Унгария и нейните демократични ангажименти, само защото нашата демокрация е на 20 години, а не на 200. Това е дискриминация. Ние сме страна, проляла много кръв за свободата; която жертва много животи за демокрацията. Ние сме европейска държава, която се противопоставяше на тоталитарния режим и бяхме готови да се бием. Унгарската демокрация трябва да получи същото уважение в Европа, както и останалите".
И вторият въпрос на чуждите медии в лицето на френския всекидневник "Монд" също беше свързан със свободата на медиите в Унгария. Интересно е от какво се вълнуваха унгарските медии. И двата въпроса, които бяха предоставени на унгарски телевизии, бяха свързани с данъчната политика на Унгария и ЕС. При първия случай става дума за корпоративния данък, който новото десноцентристко правителство на Орбан наложи върху чуждите корпорации, които впоследствие се оплакаха в Комисията. Според Орбан, този въпрос тепърва ще се обсъжда, но:
"Унгария е бедна държава. Средната заплата едва достига 600 евро месечно. Повече от 3 млн. унгарци (от близо 10 млн. население) живеят под линията на бедността. Средната пенсия е около 300 евро. Така че, аз трябва да намаля дълга, да овладея дефицита и да направя страната конкурентна. Затова се нуждаем от приноса, участието на международните компании за преходен период от 3 години". По този въпрос Барозу заяви, че очаква официалното становище на унгарските власти, по запитването, което Комисията е отправила, след като е получила оплакванията на чужди фирми. В заключение обаче, той заяви пълната си увереност и доверие в унгарската правова държава, нейните демократични устои и способности да се справи блестящо с първото си председателство.
Дали това е така предстои да стане ясно до края на месеца, когато се очаква и Съветът на ЕС на външните министри да се произнесе по казуса с унгарския медиен закон. Дотогава се очаква да е приключил и прегледът на превода на унгарското законодателство. Във всички случаи обаче, колкото и да не му се иска на унгарския министър-председател той влезе вече под светлината на прожекторите. Въпросът е как ще излезе оттам. Важно е също и ЕС как ще овладее поредната неприятна ситуация.