English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Нужен ни е нов Конвент за ЕС

публикувано на , , Twitter: @euinside
Последна промяна на:

"Какво ни дава ЕС?", "Ние и вие", "И какво от това?", "Кого изпращаме в Европарламента и защо?". Това са част от въпросите, които бяха обсъдени по време на първия дебат от европейската програма на MoveBG (цялата дискусия може да проследите в прикачения видеофайл), на която euinside е стратегически партньор. Дебатът се проведе на 25 март - датата, на която през 1957 г. са подписани Римските договори, поставили началото на днешния Европейски съюз - в дома на MoveBG с участието на двама преподаватели по европейско право в СУ - доцент Юлия Захариева и д-р Христо Христев - и съпредседателя на партия Зелените Борислав Сандов, който е и граждански активист. Дебатите от цикъла на MoveBG са първия опит да се говори за ЕС и България в него от еуфорията в първите години след присъединяването на страната към ЕС на 1 януари 2007 г. Темата беше "Европа на гражданите или какво дава Европа на демократичния процес?".

През целия присъединителен процес преобладаващият акцент, когато се говореше за ЕС, беше, че най-голямата полза за българското членство ще бъдат еврофондовете. Това е подходът, който се използва до ден-днешен. Много по-малко внимание се обръщаше на недовършените реформи, които продължават не само да не са довършени, но не са дори започнати. Според доцент Захариева непрекъснато се повтаря "Какво ни дава ЕС?" и дори в официални изказвания може да се срещне често "Ние плащаме еди-колко си като вноска в бюджета, а получаваме по-малко". "Продължаваме да говорим на ние и те", каза тя и заяви, че вече няма "вие и те", защото ние сме ЕС. Тя каза също, че е крайно време да се преодолее израза "ЕС ни дава", защото ЕС е възможност, инструмент и съвсем не е решение на всички проблеми. 

Равносметката на д-р Христо Христев, преподавател по европейско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", е, че трябва да се помни какво се промени след 2007-а година. "Аз апелирам само да се сетим за онзи период, в който не можехме да пътуваме толкова лесно, в който по един не особено достоен, за да не кажа понякога унизителен, начин чакахме, за да получим виза и доказвахме по най-различни способи, че няма да забегнем задълго в някоя друга държава там където сме нежелани", каза той и припомни още огромните разходи (и като пари, и като време, и като нерви), за да се осъществи едно пътуване в страни, които днес наричаме "стари членки". Днес вече можем да отидем на почивка, където си пожелаем из ЕС, само защото офертата е по-изгодна или защото не ни харесва презастрояването на българското Черноморие. Това, междудругото, беше и акцентът в европейската реч на германския канцлер Ангела Меркел в Лондон в края на февруари.

По време на едночасовия дебат беше засегната, макар и периферно, темата за "нашествието" на българи и румънци в старите членки. Тема, която е централна в дискусията за реформа на ЕС в Германия и Великобритания в момента. Според д-р Христев възможността на българите да учат и работят в други страни-членки има много ценен икономически и социален ефект в България. "Това променя социалната среда в България, заради интензивните комуникационни връзки, заради натрупването на друг вид гражданска култура, култура на работа, ако щете. Възможността една значителна част от българските граждани да влязат в много по-тесни връзки с обществото, с натрупаната демократична култура, като порядък на отношения в по-развитата част на континента в дългосрочен мащаб ще доведе до съществена социална промяна в самата България и няма да се налага да обясняваме защо е неприемливо крупни фигури от света на организираната престъпност да бъдат назначавани за шефове и няма да се налага да обясняваме защо е недопустимо в 21 век държава, световна сила, гарантираща световния ред, да осъществява агресия, да анексира територии и няма да се налага да обясняваме защо определени форми, изродени на мутация са недопустими, абсурдни и може да се живее по друг начин".

Това е много важна забележка като се има предвид разделението на българското общество, което беше особено ясно разкрито и продължава с плашещо темпо от юни 2013 година, когато хиляди българи излязоха на протест срещу скандалното назначение на медийния монополист Делян Пеевски за шеф на една от най-мощните и непрозрачни структури в България - Държавната агенция за национална сигурност. Протестът така и не успя да постигне основната си цел - оставката на правителството, но създаде ядро на активно гражданство, каквото преди това липсваше в страната. А членството в ЕС се осъзна като едно от най-големите предимства. Христо Христев подчерта и още нещо, което може да има сериозни последици върху развитието на България и което произтича от европейското членство - прозрачността на управлението. По думите му, в европейската институционална система са достигнати много високи нива на прозрачност. Често е по-лесно да се получи достъп до български национални документи през европейските институции, отколкото по реда, установен в българското законодателство, каза той.

Лидерът на Зелените, които бяха в основата на десетки протести, акции и граждански инициативи в защита на български природни обекти, Борислав Сандов оцени ситуацията също в духа на големия преход. "За нас България е изконна част от Европа. Тоталитарни режими и други периоди са довели до това ние да се отдалечим доста от разбирането, от културата, от правото в Европа", каза той и добави, че е време да се свика отново европейския конвент, защото има ключови въпроси, по които е необходимо да се произнесе по-широк представителен орган.

Една част от тези въпроси са свързани с пазара и свободното движение на хора. Борислав Сандов обаче смята, че България може да не бъде и не е само пасивна в членството си. Според него има много какво да се направи, за да се коригират недостатъците и на европейско ниво. Такъв недостатък, според него, е липсата на механизъм за конфликт на интереси на европейско институционално ниво. Това е станало особено ясно, след като български медии разкриха, че фирма на съпругата на шефа на Партията на европейските социалисти, Моника Станишева, е получила грант от Европейския парламент. Въпреки че тя се отказа от проекта и върна парите, това не е решило проблема с конфликта на интереси на такова ниво. 

По време на дебата стана дума и за предстоящите избори за Европейския парламент. Доцент Юлия Захариева призова бъдещите български евродепутати вместо да обогатяват "пренаситената митология" за България и Балканите като цяло, да работят за обогатяване на образа на Европа и на България в нея. Д-р Христо Христев обаче излезе с препоръки не към бъдещите евродепутати, а към избирателите като заяви, че те трябва внимателно да подбират за кого ще гласуват. Не трябва това да става по политически оцветен принцип, а на базата на заслуги - кои са личностите, доказали ясна позиция, доказали ангажимент към гражданите, доказали свои каузи.

Трябва да се чете, да се внимава, да се мисли и да се сравнява с времето назад - какво досега са правили евентуалните кандидати, призова той. И тримата участници бяха единодушни, че Европарламентът не бива да се превръща в почивна станция или награда за заслужили политици, защото това е мястото, където се гласува шефа на Европейската комисия, избира се европейския омбудсман, гласуват се външнополитическите договори на ЕС, одобрява се присъединяването на нови членки. А euinside може да добави, че това е мястото, което радикално промени икономическата архитектура на Европейския съюз заради кризата в еврозоната

Следващото събитие в европейската програма на MoveBG е на 3 април от 1930 българско време на тема "Каква България в каква Европа?". Дискусията ще се състои в дома на MoveBG, но ще се предава пряко и онлайн. В нея участие ще вземат политологът Владимир Шопов, преподавателят в катедра "Европеистика" в СУ Вихър Георгиев, съоснователят на Brain Workshop Institute, автор и водещ на предаването Boom & Bust – Кузман Илиев, икономистът в Института за пазарна икономика Явор Алексиев и Аделина Марини, основател на euinside. Вие също може да се включите с въпроси към дискусията в събитието във Фейсбук или в коментари под този текст. 

коментари
Valpet
7 август 2015 14:06
И все пак: На кого е нужен ЕС? Кой има полза и каква, от него? Каква е например ползата за Германия? - материална, духовна? Възможно ли е, например, една страна да има полза от него, а друга да няма?

Нужни са по-смислени въпроси и също така смислени отговори, а не плъзгане по добре клиширани фрази от евро-либералното говорене по папагалски образец.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.