English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Бизнесът трябва да пее

публикувано на , , Дъблин
Последна промяна на:

Доскоро си мислех, че не може да няма някакъв начин градът, в който живея да бъде устроен по-добре и това да стане някак от кмета надолу. Уви, макар да е изключително важно какъв е кметът - като личност и професионалист - също толкова важно е хората сами да искат нещо в средата, в която живеят да се промени. И не просто да искат, а и да участват в тази промяна. Мислех си ги тези неща заради местните избори, които ще се проведат на 23 октомври у нас, заради които през май имах среща с кмета на Дъблин, столицата на Ирландия.

Докато чакаме Джери Брийн да дойде при нас за уговореното интервю слушахме мъжки глас, който се разнасяше из цялата сграда в оперетно пеене. Чудехме се с оператора кой ли се е разпял насред кметството, докато кметът очевидно има много работа, тъй като закъсняваше за уречения час. В един момент в стаята връхлетя кметът, пеейки с пълно гърло, излъчващ някаква особена величественост, каквато обикновено излъчват хората уверени в себе си, чувстващи се в пълна хармония със себе си и света. Поведението му беше изключително непринудено, открито и всякакви бариери просто падат на секундата.

Уви, беше дошъл да ни каже, че ще закъснее още малко и все така с песен на уста изчезна някъде из старата викторианска сграда. След още известно време, докато ние разглеждахме портретите по стените на строги кметове на бившата окупационна власт (Великобритания), градоначалникът се появи отново с песен на уста и с картонена чаша кафе, купено от околните заведения. Отново се извини и веднага преминахме към разговора. За съжаление и двата пъти бяхме напълно неподготвени да заснемем тази наистина не за изпускане сцена, но както ще видите от разговора ни г-н кметът очевидно обича да пее, може би защото песента е хармония. И защо да не пее, след като ден след края на историческата визита на кралица Елизабет Втора в Дъблин, кметът спокойно може да си отдъхне. Организацията по това посещение, изпълнено със страх от бомбени атентати и размирици премина точно като песен. До степен, че хората се гордееха, че са ирландци.

Макар да сме в предизборна кампания и да сме на път да изберем за пореден път своя градоначалник, това интервю по накакъв начин не е пример за бъдещи кметове. Нито пък е насока за поведение. От всичко, което дъблинският кмет ми разказа ми стана ясно, че това, което той постига е благодарение на неговата личност. Правомощията му са доста по-ограничени, отколкото например на българските кметове. Та той дори не е избран пряко! За сметка на това не му пречи, докато изпълнява обществената си функция, да притежава и собствен бизнес, от който черпи и голяма част от идеите си за това как трябва да се управлява един град. Това, което прави впечатление от разговора с него е, че има остър ум, иска нещата да стават и знае как да стане това. За него държавната администрация е символ на неефективност, много празници и прекалено високи заплати за получавания резултат.

В крайна сметка този кмет няма да се хареса на лявоориентираните избиратели. Но пък ще се хареса на всички онези, които смятат, че с труд се постига всичко и които вярват, че никой не им е длъжен. Вижданията на Джери Брийн за обществените поръчки биха могли да предизвикат сериозно вдигане на вежди у нас, че дори и възмущение, но явно културата навсякъде е различна. Дъблинският кмет, за ужас на честния частник у нас, е на мнение, че общината трябва да се управлява корпоративно.

За съжаление, на много от проблемите, които аз не харесвам в родината ми ирландците са намерили решение, но такова, каквото у нас в България е невъзможно. Оказва се, че ирландците са постигнали добрите си резултати заради Европейския съюз и еврофондовете. Впрочем такъв успех отбелязват и поляците. Може би ние късно сме се присъединили, както предположи господин кметът. Но може да е и защото нашите интереси не са да постигнем нещо, а да запазим статуквото. Да разчитаме някой да свърши работата вместо нас. Не е нещо, което звучеше непознато за дъблинския кмет, който освен, че отговаряше охотно на всички въпроси, но и проявяваше интерес как е в България. Някак като успокоение звучаха думите му, че е нужно време, особено след комунистическо минало с планова икономика. Икономика, срещу която той роптае с всички сили в качеството си на кмет.

Исках с Джери Брийн да се получи интервю, от което да мога да донеса полезни практики в София. Вместо това получих страхотен разговор с един свободен човек, изпълнен с вяра в бъдещето. Интервюто ни с него беше в последния ден от нашия престой в ирландската столица, в която харесах всичко, което си мечтая да имам в София - чисти улици, ред в паркирането, никакви улични дупки, добре организиран и чист публичен транспорт, предупредителни знаци срещу собствениците на кучета да не замърсяват улиците.

Забрана за пиене на алкохол на обществени места. Това последното силно ме впечатли, особено на фона на софийската разпуснатост, където като излезеш някой неделен следобед в парка и оставаш с впечатлението, че са обявили награда за пиещите бира - млади, стари, деца, юноши - всички се наливат, а малките бебета и хлапета гледат и попиват. В Дъблин това не е позволено, именно заради отговорността към бъдещето.

От разговорите ми в този великолепен град с най-различни хора разбирам, че допреди 20-30 години те нямаше да се гордеят с него. Вероятно щяха да приличат много на софиянци - недоволни, намръщени. Факт е обаче, че една от основните причини работата да върви е натискът на обществото. Явно ние още не сме узрели да упражняваме такъв натиск. Защото няма много добър кмет- има добре развито общество, което си избира добрия кмет. Пасивното общество получава някакъв кмет, някакво правителство, някакъв парламент. Нужна е промяна, промяна в манталитета, а също и песен за бизнеса.

Ето и пълният текст на интервюто:

euinside: Как се отразява кризата, която засегна Ирландия на Дъблин като град?

Gerry Breen: Ако се разходите по улиците, има празни търговски площи и това е резултат от потреблението. А потреблението няма доверие, че може да излезе и да харчи. Имахме добра икономика, добра икономика може би до 2002 г. и мисля, че след това изгубихме плюса. Не е нужно да се правят разследвания. Всяко 4-годишно дете може да ви начертае картината и да ви каже какво се е случило. В рамките на ЕС, на еврото, имаше ниски лихвени равнища. В Ирландия се оправяхме добре и когато имахме нужда от високи лихвени проценти, имахме ниски. Сега се случва обратното - когато ни трябват ниски лихви, имаме високи. И това очевидно се дължи на факта, че сме член на ЕС или по-скоро трябва да кажа на еврото. Вътре в еврото доминиращите държави диктуват какво да се прави. Сигурен съм, че това става и в Америка, където има щати, които страдат и има щати, които се справят добре или зле, а лихвените нива и потреблението отразяват ситуацията и нуждите в по-големите щати или държави в Европа. Но става дума за липса на контрол, а в случая със строителството за никакъв контрол, за банките, за кредитните политики също. Всичко се превърна в една пирамидална схема на базата на имотите - Понци схема. В една пирамидална структура никой няма интерес да каже "това е лудост". И това, което става е, че последният, който държи имота е този с големия заем. За съжаление в Ирландия мащабът беше такъв, че сега ще ни се наложи да плащаме в продължение на години.

euinside: А как се отрази това на приходите на града като бюджет?

Gerry Breen: Тъй като местното управление в Ирландия не е много децентрализирано, ние сме много зависими от финансирането от централното правителство.

euinside: До каква степен?

Gerry Breen: В смисъл на съотношение, не съм сигурен, но е доста над 50%. Така че, имаше го това чувство, че парите текат в рамките на централното правителство и слизат към местните власти и всеки е щастлив, хората си мислеха, че са богати, тъй като, ето аз живея в къща, която си мислех, че мога да продам за милион, а тя струва само 250 000. Обаче стана обратното. Все пак, имаше и доста значителни инфраструктурни проекти от полза за страната, особено по отношение на пътищата през последния брой години, но на това ще отговоря като кажа, че цената на 400 и близо 50 хиляди безработни е неприемлива.

euinside: В града ли?

Gerry Breen: 450 000 за цялата страна, близо 14%.

euinside: Това е много.

Gerry Breen: Това е ужасно много, особено, когато си тръгнал от положение с около 3-4%, а това в икономически мащаби е нищожно и се получава от движението на хората между различни работни места. Предполага се, че не може да имаш повече от 96-97% заетост, тъй като хората сменят работата си. Така че, до голяма степен това, което ставаше в Ирландия беше, че имахме много източноевропейци, които бяха привлечени в страната да строят къщи, особено мъжете, които пък те взимаха под наем, за да живеят, за да строят къщи. Беше просто лудост. Хората заработваха за себе си. За щастие, аз имам собствен бизнес през последните 9 години и в добрите времена си заделях доста, нищо че е малък бизнес си заделях в резерви и не ми се налагаше да тегля овърдрафт или заем за 4-5 години.

euinside: Казахте, че няма голяма децентрализация. Има ли процес на децентрализиране, тъй като това е голяма тема и в България, а тази година имаме местни избори?

Gerry Breen: В Ирландия, ето вижте тези кметове, когато е била създадена тази институция преди около 150 години е била много мощна, била е едно силно централизирано правителство, което след това преля в правилата за конкуренция на ЕС, за обществените поръчки на ЕС, в законодателството за здраве и безопасност, така че местното управление в Ирландия се превърна в твърде слабо, а позицията на кмета е по-скоро церемониална, не толкова изпълнителна. Аз може би съм доста по-изпълнителен отколкото представителен в подхода ми да се опитам да реализирам конкретни проекти, но в правителствената програма е предвидено от 2014-а година кметът на Дъблин да се избира пряко. Пряко избираният кмет ще има значителна власт по отношение на разходите, на бюджета и т.н. Има също така и предложение да се въведе данък сгради, а също и данък върху водата. Мисля, че това трябва да се направи в Ирландия, трябва да обърнем баланса. Според мен обаче, ръководството в местното правителство се опитва да добие повече власт, но няма правомощията, тъй като не е избрано. Ако слаби фигури като мен, в смисъл не слаб като личност, а постът ми не е силен и ако имаш директно избран кмет или лидер на общинския съвет, който казва "ето това трябва да стане, бам бам бам и го правим". Това е начинът да се постигне нещо, тъй като, ако си избран носиш и отговорност.

euinside: Да и хората имат конкретни очаквания, които трябва да бъдат изпълнени.

Gerry Breen: Това е процесът. Проблемът обаче е и не знам как е в България, но понякога наемаш хора, за да свършат работа, която бордът на директорите - дали това ще е общинският съвет, но тогава служителите се опитват да се превърнат в началници. Според мен практически ще е трудно да се работи със слабо местно управление, с общински съветници, които нямат значителни правомощия. Те не знаят как да упражняват властта си - аз идвам от бизнес сектора, където се взима решение, възлага се на някого и ако той се провали в изпълнението или не го направи като хората се отърваваш от него, уволняваш го или друго. За съжаление, имаме този тип съветници в Ирландия, които не искат да взимат решения или пък решението се оказва непопулярно и те искат да го променят. Те искат дълги и мъчителни процеси, докато това, от което се нуждаем .... Ето ние имаме 52 съветници в Дъблин. Това е твърде много за взимане на решения. Очевидно в Америка, да речем в град с размера на май беше Портланд в Орегон, подобен размер ...

euinside: А съветникът всъщност представлява определен район, така ли?

Gerry Breen: Да, но мисля, че има по 12-13 от един район, наскоро имаше промени и във всеки район има по няколко избирателни секции, така че е възможно да има 5 или 6, или 4 съветници от един район.

euinside: Споменахте източноевропейците като поток към Ирландия, но има ли го и вътрешния процес на миграция от по-малките градове и села към по-големите и Дъблин в частност?

Gerry Breen: Може би по-скоро към Дъблин, да, е не става дума чак за обезлюдяване на селските райони, но фермите започнаха да стават все по-големи и това е въпрос, който възникна в Ирландия - за единичните къщи, когато хората, които имат земя я продават на хора, само за да си построят къща за себе си. ЕС съди Ирландия заради септичните ями, които са твърде много. В община Голуей имахме ситуация, при която имаше толкова много такива самостоятелни къщи, че се наложи, може би в продължение на 2 месеца, хората да си купуват вода или да я преваряват. Така че, ето - ЕС не е там, за да наказва държавите - то е малко като с училище, когато си мислиш, че учителите се опитват да са лоши към теб. А те трябва да поддържат дисциплината, но и да те научат на нещо. ЕС не прави всички тези неща с лошо. Има си причини. Дали става дума за регулиране на употребата на торове за земята, които се отмиват в реката, за достъпа на животни до реките, където задръстват с екскременти, единичните къщи, септичните ями, ерозията. Така че, много от тези неща се правят за добро или ЕС се опитва да ги прави за добро - използването на закона за конкуренцията, за да се раздробят монополните тенденции, за да се гарантира, че правителството или местните власти не може да упражняват монопол и така да поддържат изкуствено високи цени.

euinside: Как е организирано почистването на града? Това е доста болезнена тема в България, а тук си говорих с няколко души в Дъблин и те казват: "Е, не е много чисто", което ме учудва, тъй като на мен ми изглежда много чисто.

Gerry Breen: Чисто е. Общинският съвет има както ръчни, така и доста механични метачи за тротоарите, но и за ...

euinside: Но собствеността е на общинския съвет, не е частна фирма, която е наета да свърши работата?

Gerry Breen: На общинския съвет. В някой определен район, който наричаме Темпъл Бар се извършва допълнително почистване. Има райони, които наричаме БИДс, което означава Райони за подобряване на бизнес-средата. Преди 3-4 години беше гласувано на референдум върху търговската цена на площ в определен район да се плаща повече. Там хората казаха на референдум "Да, искаме да имаме такива райони" - има ги в Ню Йорк, в много американски градове, тези бизнес-райони плащат допълнително 3% данък. Данъкът е фиксиран за Дъблин, не знам как е в Америка или на други места. Така че, общинският съвет взима допълнително 3% отгоре, които отиват за една фирма, наречена БИДс, тя извършва допълнителното чистене и отстраняване на графитите. Но Дъблин е чист град сега, говорил съм и с хора от други държави, които казват ...

euinside: Да, определено.

Gerry Breen: Другото сериозно нещо са кучешките изпражнения - това не е позволено ...

euinside: Да, видях много симпатични знаци ...

Gerry Breen: ... Аз тичам в един парк близо до нас и в повечето сутрини собствениците на кучета си вадят найлоновите торбички и чистят изпражненията. Това е голямо подобрение в Дъблин, не знам как е в България, но когато бях дете хората имаха метални кофи за боклук, в които използваха найлонови торбички и тогава кучета, птици или лисици се навъртат и ги разхвърлят навсякъде.

euinside: ... и боклукът се разпилява ...

Gerry Breen: Или, когато се събира боклукът изпада и се оставя там, докато сега има вече кофи на колела, които са .... Не знам, как е в България?

euinside: Доста болезнен въпрос, особено този с кучетата. А кой се грижи за откриването на собствениците на кучета ...

Gerry Breen: Мисля, че става дума за социален натиск. Много е силен.

euinside: Обществен натиск? Това е нещо, което за съжаление на нас ни липсва.

Gerry Breen: Виждам хората и знам, че няма ... ще стане. Другото важно нещо в Ирландия, един министър от друга партия е, така че мога да говоря както трябва, той въведе данък върху найолоновите торбички. Не знам каква е ситуацията в България ....

euinside: ... Опитваме се ...

Gerry Breen: Така че, малко количество пари, мисля беше около 5 или 10 цента, което доведе до отстраняването на около 85% от найлоновите торбички ей така. А преди това хората просто ги изхвърляха и те осъмваха по огради, по храстите ...

euinside: ... по дърветата, както е в България. А до каква степен гражданите са отговорни за почистването на техните площи?

Gerry Breen: Не са.

euinside: Не видях бездомни кучета в Дъблин?

Gerry Breen: Не, кучето ви трябва да е на каишка. Има точно определени зони, където са позволени кучетата. В парка, където аз тичам всяка сутрин е позволено кучетата да са без каишка до 11 часа.

euinside: Но няма кучета без собственици?

Gerry Breen: Буум.

euinside: Това ли правите?

Gerry Breen: Не. Сигурен съм, че ги залавят и ги отвеждат в домове и ако никой не го вземе тогава го ...

euinside: Добре, а има ли срок за това?

Gerry Breen: Не съм сигурен, зависи. Но се плащат такси за кучетата, чиято цел е да се намират домове на тези кучета. Когато бях малък кучетата се разхождаха навсякъде, бездомни кучета ... Ние имаме чудовищен проблем в София специално. И вървят много спорове какво да се прави с тези кучета и е наистина безизходица, тъй като има хора, които смятат, че кучетата трябва да бъдат убивани, ако никой не ги осинови, но другата група казва "не, те са животни, не бива да правим това" и проблемът никога не се решава. В Ирландия трябва да имате разрешително за куче. Не знам какво е положението в България ...

euinside: Същото, но ....

Gerry Breen: ... но повечето хора нямат.

euinside: Да, очевидно никой не се грижи да проверява собствениците на кучета.

Gerry Breen: Мисля, че тези неща идват с времето и ще стане, но в крайна сметка мисля, че хората трябва да осъзнават, че имат собствена отговорност да не замърсяват, да не позволяват кучетата им да замърсяват улиците. Особено кучешките изпражнения са, та те дори може да са опасни за здравето. Ако имате дете, то може да ослепее или нещо друго. Но, полека-лека ще стане.

euinside: Някъде по-рано в разговора стана дума за обществените поръчки. Има ли добре работеща система в града за обществени поръчки?

Gerry Breen: Не бих казал. В смисъл, ние сме много голяма организация - имаме около 6 000 служители, нямам представа колко много мобилни телефони. Мисля че, за съжаление това, което става, особено в големи компании, а също и в големи организации е, че трябва да се съобразяват с политиката на обществени поръчки на ЕС. Това наистина може да задуши една организация. Като общински съвет ние създадохме компания с ограничена отговорност, която да управлява най-новия ни спортен център. Много скъп спортен център. Но ние имаме още 20 други спортни центъра. Този е новият. И причината да направим това, по отношение на взимането на бързи решения беше, че така ще можем да се фокусираме върху приоритетите, а също и факта, че ние плащаме на служители и в останалите центрове за отдих с 30% повече от обичайното за сектора. Така че, регистрирахме фирмата, аз съм й директор, двама от съветниците, независим председател, трима служители на общинския съвет в сферата на спорта също са директори. Това ни позволи да направим следното: 1. да плащаме високи заплати като за сектора, 2. да заобиколим обществените поръчки като правило и, 3. да се фокусираме върху текущата работа на компанията. А тя е да предоставя спортни услуги. Не е да гарантираме, че се съобразяваме с тази политика или с трудовата безопасност. Така че, според мен големите организации могат да кажат "О, да, можем да направим това и това", но като заровиш в обществените поръчки може да намериш начин да ги заобиколиш. Договори за над 10 000 евро трябва задължително да минат през поръчка, затова те ги раздробяват на отделни 4-5 договора, дават заповедта устно и след това си взимат фактурата. Много е трудно да се управлява. Големите организации са проблемни и според мен трябва да се търси ефективност. Говорих наскоро с човек от една транспортна компания в понеделник. Става дума за Dublin Bus, за това, че те вероятно плащат за дълги разстояния на друга фирма да извърши линията. Според мен обаче, за Дъблин те вероятно плащат повече и това, което ни трябва е публичен надзор, но частно изпълнение. Разбирате ли ме?

euinside: Да.

Gerry Breen: Най-скъпото нещо в една организация, поне в Ирландия, нямам идея как е в България, е трудът.

euinside: Е, в България като се каже думата "частен" и много хора асоциират с корупция, така че и това е чувствителна тема.

Gerry Breen: Чуйте, имам си собствен бизнес. В търговската сфера съм от 30 години. В публичната има корупция, но тя не е видна, защото става дума за некомпетентност, за мързел, за това, че получават повече. Става дума за много и различни интереси - хората дават работа на братята, сестрите, бащите или чичовците си, или лелите си и вие получавате лоша ресурсна политика. Не се назначават умни хора или хора, които работят усилено, получавате лошо обслужване. Това е. Това е обобщаващо.

euinside: Абсолютно, разбирам.

Gerry Breen: Така че, според мен, може и да се сочи с пръст към частния сектор и да се говори за корупция, може би наистина има, но аз бих казал, че корупцията в публичните институции се изразява в мързел, в твърде много празници, никаква възможност за уволнение. Ние сме побратимени градове със Сан Хосе. Те имат около 97% членство в профсъюзи. Не знам как е в общинския съвет, вероятно е повече. В частния сектор в района на Сан Хосе членството в профсъюзи е 6%. Много е трудно да се уволняват хора в държавния сектор. Така че, може и да има корупция, но същият ефект се постига и когато има много интереси между хората, които си казват "О, аз тук съм на сигурно, може и да не работя". Това, което е нужно в частния и публичния сектор е добро корпоративно управление, а корпоративното управление означава членство в борда и не знам защо хората не разбират това: бордовете трябва да са максимум от 12 души. Идеалното е 8, дори 10, но със сигурност не повече. И освен това членуването в бордове трябва да е на заплата, не голяма. Трябва да има и микс от личности, опит и квалификация. Може, например, да имаш агресивен счетоводител, който е твърде млад; може да имаш много възрастен изпълнителен директор, който е бил шеф на много фирми и който е по-внимателен. Нужен е такъв микс и съм впечатлен, в смисъл аз бих използвал повече от моите качества като кмет в собствения ми бизнес. Не мога да разбера защо хората просто не ги прилагат. Аз съм в борда, в качеството ми на кмет на колежа в Дъблин. Хиляди студенти, но 50 или 60 души сме в борда. Невъзможно е да се взимат решения и какво става - решенията се взимат навън, извън борда на директорите ...

euinside: Тоест, нещо като лобиране, така ли?

Gerry Breen: Взимат се решенията навън, след това се идва на заседанието и има група хора, която е организирана да каже "да", така че заседанията не означават нищо, но ако имаш подходящо ефективно управление, корпоративно управление ... имахме в Дъблин ситуация със земи около пристанището. Това беше превъзходна компания, която беше създадена, тъй като имаше запустяваща зона от земи край пристанището, която не се използваше от него и т.н. и се нуждаеше от развитие. Компанията беше чудесна, наистина се получиха чудесни неща по реката. Но, какво стана - в борда имаше член на Anglo-Irish, които фалираха, имаше председател от Anglo-Irish, друг директор от банката, имаше маса директори, имаше заеми от Anglo-Irish за фирмите, участващи в развитието на тези терени. И при всички тези ужасни условия, естествено, се взимаха лоши решения. И накрая пристанищните терени, които се развиваха страхотно станаха инвеститор в обект, който беше купен за над 400 милиона, а сега се оценява на не повече от 100 милиона. Това беше резултат от лошо корпоративно управление на ниво борд. И това е едно ниво, най-високото. Какво е необходимо? Необходимо е ефективно, седмично, дневно, месечно, каквото и да е провеждане на контрол. Нужно е да се мери изпълнението. Това е едно просто уравнение! В моята фирма с 6 работници всеки месец правим разбор. Всеки петък гледаме данните от продажбите. Всяка седмица в годината! В дъблинския общински съвет имаме корпоративен план за 5 години и единствените цифри в него са номерата на страниците!

euinside: Ясно.

Gerry Breen: Аз гласувах против този корпоративен план. Та той е за 5 години.

euinside: Това е как да се развива града в следващите пет години или?

Gerry Breen: Да, това е дъра-бъра.

euinside: И никакви цифри?

Gerry Breen: Нали разбирате, ще направим това, ще направим онова, защо това, обичаме онова и след това правихме преглед миналия понеделник (16 май) мисля, че беше по време на заседание на общинския съвет и имаше още 10 страници с дъра-бъра. Нужно е да се мери изпълнението по всяко време. Прибавете това към корпоративното управление. Прости правила! Те не са сложни. Единствената причина, поради която хората ги усложняват е, за да крият нещо. Да крият корупцията, некомпетентността, лошото изпълнение. Така е, но все пак всички хора, с които разговарях, докато бях тук, казват, че през последните 20-30 години градът и страната като цяло, но особено градът се е развил чудовищно и това може да се види с просто око.

euinside: Чия е вината? Чия е амбицията?

Gerry Breen: За това, че се е развил ли?

euinside: Да. Тези планове ли, в които няма числа, освен номерата на страниците? Или това, че обществото изисква, или пък общо усилие?

Gerry Breen: Не, мисля, че членството в ЕС имаше огромен ефект върху Ирландия и фондовете.

euinside: Така ли мислите?

Gerry Breen: Абсолютно! Ние вероятно имахме късмет, влезнахме рано. Също така мисля, че Ирландия, понеже е малка страна ние трябва да сме новатори, а не както, да речем страни като Франция, които са пристрастени към традиционната бюрокрация. Ние не сме това, ние сме достатъчно малки, за да бъдем гъвкави. Имаме прилична промишлена политика. Това, което ни липсва и мисля, че ще стане през следващата година, тъй като има усещане, че трябва да променим - това е реформа на управлението, на местното управление. И мисля, че трябва да направим това, което някои търговски много успешни компании правят - те правят разлика между основната бизнес дейност и другата. За съжаление, да кажем, че ние в общинския съвет в Дъблин се занимаваме със сметосъбирането и плащаме повече пари, а вероятно работниците работят по-малко часове отколкото частните сметосъбирачи, с каквито пазарът е пълен. Така че, ето какво трябва да направим: трябва да се занимаваме с планова дейност, с политиката по отпадъците. Dublin Bus са ирландския транспорт, но не е нужно да се занимават с назначаването на шофьорите, а с определянето на маршрутите и с обявяването на търгове и с проверката на изпълнението на частните оператори.

euinside: Тоест смятате, че повечето услуги може да се изнесат в частни компании, а градският съвет и кметът да се фокусират само върху планирането и как да се развива града. Нали така?

Gerry Breen: Планиране, да, жилищна политика, но имаме и противопожарна дейност. Ясно е обаче, че има определени национални и местни услуги, които ако се дадат на частни оператори може да се превърнат в много печеливши монополи. И това е вярно. Така че, от национална гледна точка е важно нашата газопреносна мрежа да си остане в правителството или под национален контрол.

euinside: А сега се поддържа от местната власт ли?

Gerry Breen: Не, не, от правителството. Това е държавна компания. Нашата електропреносна мрежа винаги трябва да си остане под правителствен или национален контрол. Ние си продадохме националната телефонна компания и това беше в ущърб на държавата, имаше серия от пирати, които съсипаха компанията, но се надявам, че собствеността й скоро ще се стабилизира. Не се опитвам да опростя всичко, но има един въпрос - здравеопазването и образованието. Много трудни сфери за количествено измерване, особено здравеопазването. Ето например, счупваш кост, но после имаш усложнение, после развиваш друго усложнение и не може да се каже тази кост струва 4 000, а тази само 1 000. Как да се измери и дали да бъде приватизирано? Може би не. Всичко това са много сериозни въпроси, които се обсъждат в много страни-членки и мисля, че много зависи от всяка отделна страна, от нейната собствена традиция. От собствента си еволюция, ако щете.

euinside: Всичко това ми се струва много интересно, вие сте толкова частно-ориентиран, което аз самата подкрепям, но съм сигурна, че в моята страна това надали някога ще бъде подкрепено. Но, нека обобщим - какви мислите са краткосрочните и дългосрочните предизвикателства пред града?

Gerry Breen: За града ли? Когато дойдох тук имах една тема, при която трябваше да акцентирам върху позитивното и да елиминирам негативното. Като председател на полицейската комисия, която председателствах последната година преди да стана кмет, един от проблемите в градския център и града като цяло беше огромното количество просещи по улиците. И това беше до голяма степен свързано с многото роми, които идваха в града и просеха. Това се появи като проблем, тъй като през 2007-а година имаше много старо законодателство, още от ХІХ век, което се оказа противоконституционно. От 2007 до февруари 2011 г. нямаше ефективно законодателство, което да позволи на полицията, да речем, да накара упорито или агресивно просещите да се махнат. Едно от последните законодателни действия на правителството, които аз защитавах беше да се приеме ефективно законодателство. И броят на просяците по улиците изчезна, по-скоро спадна с 90% ...

euinside: Това е много интересно - какво казва това законодателство? Какво прави полицията с тези просяци?

Gerry Breen: Те ги карат да се махнат. И, ако не го направят, тогава полицията може да използва въображението си и да реши, че може да бъдат съдени или дори да бъдат вкарани в затвора.

euinside: Вярно! Аз наистина не забелязах много просяци в Дъблин.

Gerry Breen: Не, но ако бяхте дошли миналия януари или февруари ... Тогава даже имаше една снимка на тримата от МВФ, минаващи покрай просяк, който стои подпрян на метален шкаф на улицата. И един от вестниците постави лицето на премиера на мястото на лицето на просяка, докато тримата от МВФ минават покрай него, с Photoshop го направиха на първа страница. Това беше сериозен проблем. Аз и помощник-полицейският комисар създадохме форум за сигурност в градския център ...

euinside: Какъв е този форум за сигурност?

Gerry Breen: Срещаме се всеки месец с представител на Търговската камара, на Бизнес асоциацията в Дъблин, с търговците от Темпъл Бар, което е просто зона за възстановяване. Бизнесът е там, БИДс компанията (райони за подобряване на бизнес-средата), общинският съвет, полицията, аз председателствам. Друга голяма тема, която се появи беше броят на хората в центъра на града, които са на програми за наркозависими. Нали разбирате, хора, които се събират край дърветата и фъфлещи се размотават. Аз съм се занимавал с маркетинг и знам, че ако пропуснеш най-новите тенденции в модата това влияе върху решенията за купуване на дрехи, на това, онова, хранителните стоки са си ежеседмично нещо и са по-локални, но градският център трябва да разчита много повече на дрехи и парфюми, на луксозни стоки. Имам три дъщери. Ако по-младите жени се чувстват застрашени те просто спират да идват в центъра. Отиват да пазаруват в моловете извън града. Така те напускат центъра колкото по-възрастни стават, те са майки и никога няма да дойдат в центъра. Така центърът ще запустее. А ние имаме проблеми в центъра на града. Ако се разходите по улиците ще видите много празни площи. Преди три години нямаше знаци "свободно" или "дава се под наем" по сградите. Сега има много, наистина много. Инцидентите и контрола над наркозависимите е особен проблем. Имаме също изискване бездомните да се явяват всеки ден в центъра и да се регистрират или пък са в общежития и им се казва: "ОК, в 8 сутринта, след закуска изчезвайте и не се връщайте преди 6-7 вечерта". И така те цял ден се мотаят и нищо не правят. Мисля, че трябва да сме много грижовни към общественото пространство, към уличното пространство, защото то е ценно. Моловете, охраната с радиостанциите не допускат хора с политически спорове и респектират хората. Мисля, че публичното пространство е много важно място и смятам, че като създаваме градове и искаме високи наеми е важно и дори наложително градският център, от чисто егоистична гледна точка, заради наемите да гарантира, че градският център се поддържа и е защитен и че хората не отиват някъде извън града в моловете. Другото нещо е ... всъщност това беше елиминиране на негативното - просенето, инцидентите с наркозависимите и хората се чувстват сплашени от това. Акцентиране върху позитивното е да се опитаме да рекламираме градския център от маркетингова гледна точка. Малко раздвижване на дейността също и в селата около града. Мисля, че това е също толкова важно да се поддържат тези села, защото хората като остаряват разчитат на местните села за пазаруване, за социализиране, те са важни средища за социален контакт. Ако има 2-3 свободни търговски площи в едно село тогава всичко се срива. Ето защо ние организирахме за стартиращи фирми миналия август, обиколих 30 села и се срещнах с търговци и вериги и какво ли още не, организирахме тогава семинар "Вашето село - нашия град" в опит да накараме бизнес групите в едно село да работят заедно, нещо като тяхна си мрежа. Ако знаеш някого, който се нуждае от цветя, а ти продаваш цветя, събирате се и бам бам бам ...

Gerry Breen: ... също и по отношение на подпомагане на селото за създаване на социални събития в него, така от моите усилия имаше около 5-6 нови бизнес начинания, при които хората се събраха в полза на селото си. И мисля, че хората виждат нещата по следния начин: "Добре, а правителството какво ще направи за мен? Кой ще направи това? Кой ще даде заеми" и така нататък. Щом се освободиш от този тип мислене и си кажеш: "ако искам да стане, зависи от мен; ако искам да стане, зависи от мен; ако трябва да бъде направено, трябва сами да го свършим". Разбирате ли?

euinside: Абсолютно, но се опитвам да разбера кой може да обърне манталитета на хората?

Gerry Breen: В България имахте ли комунистическа система, при която имаше грижа за хората - лоша, но грижа?

euinside: Да, и даже 20 и отгоре години хората все още разчитат някой друг да се погрижи за тях. И според мен това е трагедия, тъй като ако не можеш да разчиташ на себе си, не се развиваш, не твориш, не напредваш.

Gerry Breen: Добре, но това е твърде кратък срок. Когато организирах предизборната кампания през февруари се срещнах с един човек от Air Lingus, която е националния авиопревозвач, но той беше приватизиран 3-4 години преди това и тя се опитваше да ми разкаже за спора, който имали с ръководството на Air Lingus. И става дума само за 3-4 години. Понякога е необходимо цяло поколение, че и повече, за да се промени манталитетът. Много е трудно да се промени културата в една организация. И, ако сте имали доминантна култура в България, при която държавата осигурява всичко, много е трудно това да се промени.

euinside: Абсолютно.

Gerry Breen: Просто продължаваш да се хвърляш към стената с цел промяна или продължаваш да тропаш по стената. Но, според мен, аз съм много категоричен в някои отношения, особено за хората, които са замесени в измами или нещо подобно те трябва да отидат в затвора. От друга страна обаче, съм много про-бизнес, но същевременно трябва да се предоставя грижа на хората, които не могат да се грижат сами за себе си. Има много хора с психически заболявания, които не могат да се задържат на работа. Както казваме в Ирландия - хора, които страдат от нерви, нали разбирате, те са по-нервни, лесно се възбуждат и от най-малката задача. Но, аз говоря пред бизнес-асоциацията в Дъблин и им казвам, че трябва не да подпомагаме бизнеса, а да пеем за него, защото мотивът за печалба е мотив за оцеляване. Това е много прост мотив. Много проста програма. И, както вече казах, понякога организациите, които не са на печалба имат толкова много интереси, а онези ориентираните към печалбата или оцеляването, компаниите, имат меритокрация - ако хората се представят добре, ще бъдат повишени, докато когато няма изискване за добро представяне на чичото на брата или брата на чичото ... Така че, има известна чистота в мотива за печалба. Разбира се има хора, особено ляво ориентираните, които се опитват да назоват това с лошо име, но аз не бих се извинявал. Мисля, че ние трябва да пеем за това.

euinside: Мисля, че това е изключително добър финал на нашето интервю. Много Ви благодаря за отделеното време.

коментари
Elitsa Zlateva
19 октомври 2011 17:35
Интересно интервю и си струва да се види особено в навечерието на кметските избори.
Magdalina
20 октомври 2011 15:03
Според мен всички кандидати и най-вече следващите кметове, не само на София трябва да прочетат това интервю. 
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.