English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Спокойно, кризата си продължава

публикувано на , , София

Изданието на euoutside от 19 ноември беше този път в различен формат, макар и да пихме същото еспресо от етиопско кафе, съдържащо 5 вида арабика на нашия домакин - бутикът за печене на кафе Domani. Освен обичайните участници - euinside и макроикономистат и управител на бутика Димитър Ашиков, към обсъждането на дълговата криза се включи и политологът Владимир Шопов. Основната тема на разговора бяха ситуацията с пазарния натиск върху Франция, бъдещето на еврозоната, как и може ли Европейската централна банка да се намеси още. Доста интересни гледни точки бяха изказани и от Димитър Ашиков, и от Владимир Шопов за това какво всъщност се случва около Франция. Цялото съботно кафе може да гледате във видеофайла. А, ако искате да опитате кафето на бутик Domani трябва да отидете на адрес ул. Димитър Хаджикоцев 4, кв. Лозенец.

Пълен текст на разговора:

euinside: Здравейте, както напоследък всяка събота, така и тази сме в кафе Домани и както обикновено ще обсъдим в по-неформална атмосфера ще обсъдим интересните неща, които се случиха тази седмица в Европа и света. Мисля, че сме в перфектната комбинация да направим това, защото имаме икономист, политолог и журналист. Просто всички гледни точки можем да обхванем. Както и досега наш домакин е Димитър Ашиков. На гости ни е политологът Владимир Шопов и това, с което ще се занимаваме основно е последното развитие на дълговата криза, която вече тропа на френската врата, на испанската. Идеите за това как да бъде решена дълговата криза и като цяло това, което се случва в Европа в момента - дали отива към разпад, дали всъщност е някакъв обновителен процес, драматичен. Може би Владо ще осигури тази гледна точка - отвъд и отгоре над нещата. Като за начало обаче, да ни кажеш какво е днешното кафе, защото всеки път е различно и е някаква изненада.

Димитър Ашиков: Това тук е един бленд, който е подходящ за еспресо. Той има пет вида арабика. Това е едно много хубаво етиопско кафе, което е обработено по сухия способ и е много качествено кафе. За съжаление вие не пиете кафе.

euinside: Не мога, да, след последния път, когато това кафе ми позволи да съм творчески вдъхновена цяла нощ, мисля че този път си го спестявам. Ето сега Владо, дишай, да ти се отворят чакрите от аромата и вкуса и да може да си по-атрактивен.

Владимир Шопов: Мога да напиша един коментар за euinside, ако остана буден цяла нощ.

euinside: Да започнем от Франция, която тази седмица, според мен леко истерично даже реагира политически на натиска от страна на финансовите пазари. Тази седмица френските държавни облигации отбелязаха двойна разлика с германските, които се смятат за базови и всички много се впечатлиха от тази новина. Ти как я четеш?

Димитър Ашиков: Аз ги наблюдавам нещата и имаше една атака срещу Испания и Франция, която се очакваше да е по-мощна. За радост на французите и испанците тази атака се оказа не чак толкова силна, защото на 17-и имаше аукцион на испански и на френски книжа. Вярно, доходността се покачи на тези книжа на тези аукциони, но тя не се качи чак толкова колкото очакваха някои участници на пазара и процесът на стигна до точката на истерия, според мен. Има силно безпокойство и особено в Испания, защото тяхната доходност е много по-висока, но ще очакваме да видим какво ще се случи в близките дни и седмици.

euinside: В Испания утре има избори [20 ноември], така че това също по някакъв начин допринася за по-високото напрежение.

Димитър Ашиков: Това допринася за високото напрежение и по-точно това показва, че няма време за взимане на решения. Тоест, всичките тези процеси, които наблюдаваме през последните месеци показват, че има един такъв елемент на цайтнот и европейските политици се чудят по какъв начин да си купят малко време, за да подредят някои неща, но в момента е силен натискът върху ЕЦБ, за да поддържа дълговете на тези страни и да купи още време, обаче това води до редица противоречия, включително със статута на ЕЦБ.

euinside: Да, след малко искам специално за ЕЦБ да стане дума, обаче, Владо, на мен ми се струва, че тази пазарна атака срещу Франция произведе, аз затова казах, че има леко истерична реакция, по-скоро истеричен политически отговор - веднага Саркози скочи и каза "това е, който не става за еврозоната трябва да си ходи". Някак си се опитват да се отърват от всичко, което разваля имиджа и французите едва ли не, за да си останат сами с германците и да успокоят пазарите, че вече всичко е наред.

Владимир Шопов: Аз по малко по-различен начин виждам френската реакция. По принцип едно от нещата, които в началото ми се иска да кажа е, че ние, когато коментираме през последните месеци всичките тези събития ги прекарваме основно и сякаш на моменти единствено през призмата на това, което виждат финансовите пазари в цялата тази ситуация и се опитваме да обясним това, което се случва единствено чрез пазарния натиск. Моето впечатление е, че в тази цялата ситуация има няколко играчи, които искат наистина по-бързо да приключи сегашната криза, но не толкова защото основната им цел е да успокоят финансовия пазар, а защото искат да избягат от тази ризница, която доста внимателно и доста старателно Германия и няколко държави около Германия готвят за една голяма част от страните от еврозоната.

Финансовата истерия около държавните ценни книжа от моя гледна точка наистина започва вече малко да преминава точката на търпимост, защото е много ясно, че ние тук имаме ясен интерес на една индустрия, която си е поставила максимално бързо да стигне до крайната възможна точка на решаване на кризата, за да може окончателно да си минимизира риска от нещата, които се случват вътре в нея. В същото време има няколко държави, които също искат доста бързо да приключи това, което се случва по простата причина, че в момента, в който се прибегне до едно от възможните окончателни решения на кризата - било това, което се коментира като неограничен ангажимент на централната банка да започне на практика да функционира като национална банка, да бъде колективизиран на практика риска, било еврооблигациите - защото в момента, в който това се случи натискът за промяна по посока на тези държави, които сега са принудени да правят реформи веднага ще спадне и от моя гледна точка ....

euinside: Затова Германия не иска реално да се случи точно това ...

Владимир Шопов: Да, но аз лично частично си обяснявам френската реакция точно по този начин. От моя гледна точка Франция е от тези държави, които искат по-бързо да се стигне до използването на голямата базука, както всички или поне от най-големите използват този термин, за да може наистина по този начин по-бързо да бъдат създадени буфери спрямо френските банки, цялата работа да приключи, Саркози да може спокойно да си прави предизборната кампания и в крайна сметка да спадне този натиск за реформи, който рано или късно ще отиде и по посока на държави като Франция.

euinside: Той вече отива в посока ...

Владимир Шопов: Така че, от моя гледна точка аз по-скоро това виждам в тази истерия, която сякаш циркулира през последните месеци. И на този фон ми се струва все по-впечатляващо способността, с която Германия успява наистина постепенно да нареди парчетата на това, което прилича на големия компромис, който в крайна сметка ще реши кризата.

euinside: Германия е втора точка след малко, може би във връзка с ЕЦБ, преди това обаче, за да завършим с Франция само да кажем всъщност какви са проблемите на Франция, от какво има основание Франция да се страхува (отвъд пазарните атаки) и какво трябва да направи?

Димитър Ашиков: Франция има един много голям проблем и той е следният: че 53% от БВП минава през публичните финанси, тоест през бюджетите - общински, централни, национални и т.н. Докато в Германия - само 43% от БВП минава през публичните финанси. Това е разлика от 10% между Германия и Франция, която е много сериозна и тя много трудно може да се скъси при положение, че имате много развито социално законодателство във Франция, много силни профсъюзи и т.н. Тоест, тази обективна дистанция между Франция и Германия трудно може да бъде преодоляна за обозрим период от време. Това е основният проблем на Франция и когато трябва да се правят икономии, когато трябва се преструктурират финансите, да се преструктурира икономиката и т.н. Франция е в много неизгодна позиция, преразпределяйки толкова голяма част от БВП и останалото оставя естествено за бизнеса и за другите икономически агенти ...

euinside: И когато трябва да наложи някакви реформи ...

Димитър Ашиков: Да, и когато трябва да наложи някакви реформи - не е въпроса да съкратите 1-2-3% да имате огромен паритет. Това, което страшно изнервя напоследък френския естаблишмънт е разликата в доходността между държавните облигации на Германия и на Франция. Както виждаме обективно има основа за такава разлика - само ако погледнем преразпределението на брутния продукт през бюджетите. То е обективно, има основа за разлика в доходността - един е рискът и последствията за икономиката при 53% преразпределение, а друг е рискът при 43%.

euinside: И ако добавим и банките, френските, които са сериозно застрашени ...

Димитър Ашиков: Това е отделен проблем, тъй като задълженията на френските банки са два пъти и половина БВП на Франция, което е огромна пропорция - едва ли има друга европейска държава с такъв голям дял на банковия сектор спрямо размера на икономиката. Това допълнително утежнява нещата. И едно трето нещо има, ако мога да вмъкна - френските банки имат най-голяма експозиция към италианския дълг. Така че, тези три фактора правят Франция един много особен случай в условията на преговори с Германия, когато трябва да се договарят принципни неща.

Владимир Шопов: Оттам идва истерията, всъщност оттам идва това бързане, което излъчва в момента.

euinside: Обаче така или иначе, бързане-небързане очевидно Берлин трябва да каже какво се прави. Това вече мисля, че няма човек, който да не го признава и аз лично смятам, че е малко несправедлива и ти, мисля, че каза нещо подобно - критиката, нали, ето Ангела Меркел не взима решения, ето Германия нищо не прави. Всъщност прави много неща, но много бавно и полека, лавирайки, съобразявайки се с французите в много голяма степен. Но, в крайна сметка, в момента, според мен има две алтернативи: едната е ЕЦБ да стане кредитор от последна инстанция и да спаси положението; другата е идеята на петимата германски мъдреци за създаване на някакъв фонд, в който да се окрупни и да се изкупи дълга на страните, който е над 60% или някакъв вид еврооблигации. Ако вие виждате други варианти, кажете! И да кажем сега плюсове, минуси ...

Димитър Ашиков: Най-лесен е вариантът с кредитор от последна инстанция - просто финансирате всички длъжници.

euinside: Лесен за кого?

Димитър Ашиков: Не лесен - много бърз. Той е много бърз начин. В момента, междудругото, когато ЕЦБ поддържа цените, изкупува облигации на Италия, на Испания, тя прави така наречената стерилизация, тоест покупките, които прави не водят до емисия на пари, а тези пари обратно се взимат на депозит в ЕЦБ. Това се нарича стерилизация на езика на централната банка. Така че, те не променят количеството пари в обръщение в системата.

euinside: Това е много важно, което казваш, защото много често чета, особено в български медии как ЕЦБ печата, печата.

Димитър Ашиков: А тя не печата, междудругото тя има един негласен лимит - около 20 млрд. евро на седмица. Тя не го е използвала досега. Само една седмица мисля, че го е използвала. Обикновено работят с 6-7 до 8-9 млрд. на седмица и то в последните седмици. Но, когато те направят тези покупки съответно се приемат същите милиарди на депозит при тях, така че те не остават да се въртят в обръщение. Това се нарича стерилизация и не води до печатане на пари, на практика. Но това, което се иска като кредитор от последна инстанция то вече си е чиста емисия. Това означава безконтролно, нали, всеки, който е закъсял да може да му се изкупи дългът и да се вкарат пари в обръщение. Той е много лесен начин, той е много бърз, решава проблема от раз и всички забравят кой какви проблеми е имал и си продължават постарому.

Вторият вариант е на петимата немски мъдреци, който на мен ми прилича на някакъв европейски вариант на МВФ. В по-специфичен вариант, те още не са дали много детайли, дали са само контурите. Проблемът какъв е на тези страни, които са в южна Европа? Проблемът не са им лихвените плащания - те в момента може да са 6, може да са 7, може да са 8%. Това не е проблемът. Проблемът е тяхното рефинансиране, защото Италия догодина трябва за четиристотин трийсет и няколко милиарда да изплати и да издаде нови. За Испания това е около 200 млрд. Това е сериозният проблем и този фонд, който го предлагат немските икономисти е този фонд да поеме тези допълнителни емисии в бъдещето, в продължение на около 20 години, докато дългът не спадне до 60%. Тоест, новоемитираният дълг да бъде към този фонд, а не да се ходи на аукцион, където пазарите искат 6%, 7%, 8% и т.н.

euinside: Като ми се струва много важно уточнение, че това, което те предлагат е, че този фонд трябва не просто да окрупни, да събере дълговете на едно място, а че всяка държава е длъжна да си го изкупи обратно в рамките на 20-25 години ...

Димитър Ашиков: И това в рамките на конкретни условия, нали? И определена политика.

euinside: Да, тип програми каквито в момента изпълняват страните, които са в програми и отгоре на всичко трябва да увеличи данък по избор - ДДС или някакъв директен данък, който да отива (това увеличение) специално в този фонд. Като по този начин, реално погледнато, се коментира, че държавите ще продължат да имат стимул да си намаляват дълга. За разлика от идеята за еврооблигациите. Поне аз така го чета. Ти какво мислиш?

Владимир Шопов: Аз чисто финансово не мога да имам някакво кой знае какво собствено мнение, но според мен първото нещо, което ще се пробва е това, което се прие за стабилизационния фонд. Този вариант със сигурност ще бъде първият опит за решение, защото ...

euinside: Говориш за решението за EFSF с ливъридж той да гарантира ...

Владимир Шопов: ... до един трилион. За мен това е първото нещо, което ще се пробва, защото тези два варианта са в категорията "крайни, окончателни" варианти. В смисъл - варианти от последна инстанция. За да се стигне дотам, за част от нещата трябва промяна в договорите. ЕЦБ, междудругото, точно защото използва този метод на стерилизация никой все още сериозно не е поставял въпроса за това дали нарушава или не нарушава договора. Ако започне да печата наистина електронни пари това, което всички наричат quantitative easing, тогава вече наистина ще бъдем в състояние на нарушение на договор. Така че, тези крайните варианти, всичките предполагат няколко решения, свързани с това дали мерките трябва да се случат единствено след промяна на договорите или ще се използва прословутият чл. 136*, който междудругото като чета коментарите за пореден път ми прави впечатление колко малко хора са го чели, който предоставя изключително широко поле ...

euinside: Той дава възможност страните от еврозоната ...

Владимир Шопов: За следващи интеграционни мерки вътре в еврозоната. И от тази гледна точка вариантите, които сега дискутираме като възможни, те изглеждат еднакво реалистични горе-долу, за мен отговорът на въпроса кой вариант е най-възможен ще получим към края на годината, когато видим вариантите, които се слагат на масата за промяна на договорите. В момента, в който видим какво точно се коментира, за кои неща ще се търси промяна на договора, за кои неща ще се използва чл. 136, за кои неща, защото има и такава вече възможност - германското предложение вече има два компонента: единият компонент е за нова техническа промяна, така наречена, с тази опростената процедура, която се използва сега за създаването на стабилизационния механизъм, през която да влезе изискването за автоматичните санкции и т.н.; и последваща, вече по-голяма конституционна де факто промяна, от 2013-а година нататък, която ще си мине през класическите процедури на промяната на договорите.

Така че, в момента, в който видим кой от тези варианти ще бъде предпочетен на Европейския съвет или на следващия голям февруари-март, тогава ще видим коя от финансовите опции на масата става по-възможна и по-вероятно първо да бъде използвана. Но, от моя гледна точка първото нещо, което ще се използва е да се види какъв ще бъде ефектът от укрепения финансов стабилизационен фонд, който така или иначе трябва да започне да функционира към края на годината. Но, от тази гледна точка, ако има нещо, което на ниво политически елит и в Европа, понеже това много се коментира в момента - липса на воля и т.н. - ако има нещо, което реално може да бъде ускорено за мен са точно тези ратификационни процедури. Всички други големи въпроси не може да бъдат решавани просто под темпото и това, което финансовите пазари считат за целесъобразно, колкото и да е важна тяхната роля за това, което се случва и колкото и да приемем, че тяхната оценка е точна за състоянието на публичните финанси и въобще на икономиките на страните от еврозоната.

euinside: Обаче, ако приемем, че, да, ти си прав, че няма как - много политици го казаха: демокрациите няма как да следват темпото на пазарите - ако приемем, че дори и някакъв горе-долу сигнал в каква посока се мисли за това, някакво перманентно решаване на кризата, може би това е напълно достатъчно поне истерията да се успокои. И в този смисъл това, което на мен ми е интересно е позицията на Германия по отношение на мандата на ЕЦБ. Само защото Германия и Бундесбанк са някакви финансови пуристи ли е тази много остра съпротива ЕЦБ да си наруши мандата?

Димитър Ашиков: Не, нещата са много прости. Вижте сега, в Европа имаме няколко писти: едната е финансовата, икономическата, фискалната, чисто политическата писта. Има си специалисти, които трябва едновременно да придвижат нещата по всички писти. Не може, примерно по едната писта да има някакъв съществен ключов напредък, другите да стоят на същото място.

euinside: Това е твоя отдавнашна теза.

Димитър Ашиков: Така, второ, по всяка от тези писти има така нареченият timing - в момента сме на фаза "купуване на време". Най-лесно се купува време с тези покупки на ЕЦБ и затова никой няма сериозни обструкции по това - приказва се, но както и да е. Друг начин няма. Това е най-краткосрочното купуване на време - от днес за утре, от седмица за седмица, от аукцион на аукцион и т.н. с цел да се даде време, за да се придвижат тези затлачени проблеми по отделните писти, като всеки трябва да вземе участие и финансистите, и политици, и прочие, и бюджетари включително по отношение на бюджета. Този фонд за стабилност, той е също известно купуване на време, защото той трайно не може да реши нещата. Той може да купи един малко по-дълъг отрязък от време, да речем половин година или 9 месеца и т.н., защото той ще се изчерпа този фонд, докато влезе в сила постоянния фонд.

Докато се измисли някакво по-трайно и по-работещо решение, по-дълготрайно, с по-далечна перспектива това е също купуване на време, но е по-дълъг отрязък от време - този така наречен спасителен фонд. Макар че и там има технически неща, които трябва да се доуточнят. Но, интересно е да се види позицията на Германия. Тя по принцип е принципна, въз основа на статута, на устава на ЕЦБ и т.н. и самите германци, и самия Марио Драги, който е начело на банката казват "ние в момента купуваме време, но ние не можем да го купуваме безкрайно и много дълго време, защото вече влизаме в конфликт с нашето собствено естество, в момента, в това ни качество на централна банка, която защитава паричната стабилност, инфлацията и т.н. Тоест, мандатът ни не е такъв, но ние в момента сме готови, принудени сме от обстоятелствата да купуваме някакво време. И ние не можем да продължаваме много дълго време така". И самият Марио Драги каза: "придвижете първо спасителния фонд" - това е втората линия на отстъпление, докато може да се подготвят съоветните специалисти, политици и отговорни фактори в Европа да придвижат нещата напред. Така стоят нещата общо взето.

euinside: Добре, понеже много се коментираше тази седмица и не знам как, особено в България дойде една интерпретация на думите на Ангела Меркел включително, че вървим към Европа на две скорости. Това е една, да знам, че ти е любима тази теза, но понеже аз лично се борих с речта на Ангела Меркел на немски, специално за да видя къде тя говори за Европа на 2 скорости. Според мен, Германия е страната, която не иска Европа да бъде формално разделена по някакъв начин, за разлика от Франция, която според мен е по-готова на всичко. Ти как гледаш чисто политически на това, което заявява Германия и съответно на реакциите към него?

Владимир Шопов: Аз също изчетох целия документ, който е приет на конгреса на християндемократите и нищо от него не ме кара да мисля, че Германия се готви по някакъв начин да институционализира трайно Европа на различни скорости. По принцип, за да бъде разбрана тази тема трябва човек малко да се върне към историята на самия ЕС, защото самият ЕС постоянно в историята си е имал различни проекти, които са захванати от ядро държави, развивани са с много по-високо интеграционно темпо и към тях после са присъединявани различни периферии. От тази гледна точка самата еврозона в началото си, в замисъла е форма на по-интегрирано сътрудничество, да кажем, и затова голямата тема не е на колко скорости се развива Европа, защото тя се развива на различни скорости почти във всеки един момент.

Големият въпрос е дали сега ще има някакъв опит за поставяне на допълнителни бариери, които да затруднят влизането на тези държави, които са извън еврозоната тогава, когато те решат да го направят. Да вземем например Шенген, понеже много често и в България е коментиран. Шенген е точно това. Шенген е проект, за който в рамките на една политическа дискусия в началото на 80-те години няма достатъчно политическо съгласие, че всеки желае да свали вътрешните си граници, че всеки приема идеята, че за да бъде единният пазар истински създаден и за да функционира истински трябва да бъде пространство без граници.

Оттам нататък тези държави, които влизат в Шенген започват около тази идея, в рамките на 10 години постоянно да добавят и да надграждат нови компоненти, все по-високи изисквания за граничен контрол, развива се митническо и полицейско сътрудничество, и съдебно дори, което няма абсолютно нищо общо с това, което се случва вътре в съюза. И, в крайна сметка с договора от Амстердам цялото това нещо влезе и стана европейско право, тоест нещо, което е започнало като междуправителствена инициатива на страни-членки на ЕС, става изведнъж общностно, става европейско. Така че, от тази гледна точка динамиката вътре в еврозоната за мен лично не е причина за някаква драма или такава интеграционна истерия, която можем да чуем през последните месеци.

euinside: А има ли такава възможност, извинявай, но понеже оня ден ми направи впечатление в изказването на Joseph Daul в Европейския парламент - компромисът с желанието на страните, които се чувстват изолирани, втората скорост, да бъде използван пактът "Евро+" като някаква база за компромис, някакъв формат, в който страните, желаещи да влязат в еврозоната да участват в общите решения. Това много-много не удовлетворява британците, но за сметка на това пък, след като се подхвърля на масата, може би има нещо?

Владимир Шопов: Аз не мисля, че това ще е основната линия, по която страните от еврозоната ще общуват с останалите 10. По принцип това, което се подценява в момента е, че тези, които са извън еврозоната имат много сериозни ... и евентуално, ако желаят блокираща позиция и възможна блокираща коалиция по отношение на промените в Лисабонския договор тогава, когато те станат необходими, за да решат проблемите и в еврозоната. Така че, най-малкото заради това ...

euinside: Е това се случи с Ангела Меркел и Дейвид Камерън буквално вчера, този пазарлък, видяхме го на ранна фаза.

Владимир Шопов: Това е един от аспектите на това, което може да се договаря между страните от еврозоната и страните извън еврозоната. Но то има и много други възможни линии и теми, по които може тепърва да се преговаря и да се постигат евентуални компромиси. Много е важно от тази гледна точка да видим към какво решение ще се стигне за това как ще се променят - дали ще се върви към промяна на Лисабонския договор или ще се върви към интеграция, стъпваща върху чл. 136. Ако отидем към втория вариант ...

euinside: Имаш ли прогноза кое е по-вероятно?

Владимир Шопов: Според мен, по-вероятно е една част от мерките да минат по чл. 136. В средносрочен план няма как да се мине ...

euinside: Тоест, на първо време ще се опитат да ги избегнат.

Владимир Шопов: По-големият проблем за нашите държави, които са извън еврозоната е, ако се тръгне към интеграционно надграждане през чл. 136, защото това наистина са неща, които те вътре ще си решават в рамките на 17-те. Тоест дори 10-те извън еврозоната да започнат да изграждат някаква блокираща коалиция, тя е много по-трудно да бъде реализирана. Но, вижте, по принцип аз не мога да приема идеята, че с доразвиването на политиките вътре в еврозоната ще бъдат изградени трайни и непроодолими препятствия за тези, които искат да влязат. Напротив, от моя гледна точка, ако България например е много притеснена от този процес тя трябва да започне да настоява за нещо, за което в момента никой не настоява, а именно да започне процес на формализиране на критериите за влизане в еврозоната, които са допълнителни към монетарните критерии, фиксирани в договора от Маастрихт. Защото това е нещо, което е ясно.

euinside: Нещо като с Шенген ...

Владимир Шопов: Точно. Така че, ние вместо просто да седим и в някаква такава абстрактна полуистерична поза, много по-разумно е да започне да се мисли в конкретни механизми, процеси и искания, които да започнат да се поставят. Разбира се, една част, слава Богу в централна и източна Европа има държави като Полша, която вече мисли по тези въпроси ...

euinside: Като Чехия, която организира тайни вечери ...

Владимир Шопов: Така че, ние постепенно ще видим към какво да се присъединим, така да се каже като позиция.

euinside: Обобщи си мисълта, за да завършим наистина.

Владимир Шопов: Завършвайки тази тема, към настоящия момент от тези идеи, които аз виждам няма достатъчно основание за притеснение, че ще възникнат формални препятствия страните, които освен всичко останало имат в договорите си за присъединяване фиксирано и задължението да станат член на еврозоната няма процедури, изисквания, които да поставят непреодолими пречки за присъединяването. Да, времевата рамка се променя, но доколкото виждам общо взето дори тези държави, които искат да се присъединят в момента предпочитат тази абмивалентност във времето по различни причини - някои знаят защо, други не съм сигурен, че знаят защо.

Но, към настоящия момент аз не виждам достатъчно основания за притеснения конкретно на тази плоскост, а от съдържателна гледна точка не виждам какъв е проблемът за България, ако страните в еврозоната създадат много по-устойчив фундамент за начина, по който функционират не просто финансовите системи, а икономиките на държавите от еврозоната при положение, че ние сме толкова зависими икономически от това, което се случва, аз наистина не виждам от българска гледна точка къде тук има някакъв фундаментален проблем.

Димитър Ашиков: Вижте какво, тази криза е характерна с това, че тя взе вече няколко скалпа на едни политици, които се смятаха за много стабилни - ето в Гърция, ето в Италия, така че никой не е застрахован и който не действа адекватно, съобразно развиващите се процеси, никой не е застрахован.

euinside: Точно щях да те помоля да направиш една икономическа прогноза за следващите няколко удара къде можем да ги очакваме и съответно реакция.

Димитър Ашиков: Аз предполагам, че натискът върху Италия и Испания ще продължи. ЕЦБ ще продължи да изкупува облигации и да поддържа цените, защото това е единствения инструмент, който може да ги накара да направят тези обещани реформи, които са предстоящи в Италия и Испания, особено сега след изборите в Испания. Периодично ще има натиск върху Франция през близките месеци. Той е от гледна точка на френския рейтинг, защото това е най-болната им тема и всяка атака срещу Франция съответно е атака срещу френския рейтинг ...

euinside: Това би било проблем за цяла Европа, не само за французите, ако им вземат рейтинга.

Димитър Ашиков: Да, да, това би било проблем за цяла Европа ...

euinside: Заради спасителния фонд.

Димитър Ашиков: Но, тъй като те все още имат относително нисък дълг и контролируем дефицит единственото, което може да ги уплаши е загубата на рейтинг, така че тази ситуация ще продължи още няколко месеца, може би до пролетта.

euinside: Това се връзва и с прогнозата на Владо и с обективните данни, които имаме от европейските политици, че преди март месец догодина не можем да очакваме на масата да се сложат конкретни решения ...

Димитър Ашиков: Може би, средата на годината.

euinside: След това вече можем да очакваме конкретика някаква да има.

Димитър Ашиков: За мене е по-важно следното: когато се правят някакви трансформации - икономически и политически в Европа - трябва да има доста голяма яснота точно къде трябва да се стигне. Да имаме някаква точка в бъдещето, в някакво време, искаме някакво състояние да постигнем за определен брой години, което до момента за мен е малко мътно - аз не мога да си ...

euinside: Е това точно очакваме да стане ясно през следващите 6 месеца.

Димитър Ашиков: От всички изказвания, които гледаме през последните месеци ние не виждаме някакъв чертеж, който да е примерно към 2016, 2018 или някъде там.

euinside: Аз очаквам първите скици на този чертеж на съвета на 9 декември и вече март-юни окончателна графика за бъдещата посока, обаче дали сме прави ще видим.

Димитър Ашиков: Защото липсата на този чертеж кара всички да действат на принципа на снишаваме се ...

euinside: Да, и си купуваме време. Така завършваме, защото дълговата криза си продължава ние няма как да я обхванем в половин час. Да видим, съвсем скоро ще стане ясно дали прогнозите ни са били правилни, а Вие може да ни гледате отново, следващата събота отново ще бъдем тук.

*Чл. 136 от Лисабонския договор: 1. С цел да се гарантира правилното функциониране на икономическия и валутен съюз и съобразно със съответните положения в Договорите, Съветът може, съобразно със съответните процедури от изложените в чл. 121 и чл. 126, с изключение на процедурата в чл. 126(44), да приемат мерки, конкретни за онези страни-членки, чиято валута е еврото:
а) да засилят координацията и надзора върху бюджетната си дисциплина;
б) да изложат насоки за икономическа политика за тях, докато гарантират, че са съвместими с онези, приети за целия ЕС и са под надзор.
2. За мерките, изложени в параграф 1 само членовете на Съвета, представляващи страните-членки, чиято валута е еврото може да участват в гласуването
.

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.