English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Кризата с Гърция е политическа

Published on , , Twitter: @euinside
Last change on

Всяка година изминавам хиляди километри из цяла Европа и се сблъсквам с различна шофьорска култура и организация на пътното движение. Смело мога да кажа, че до момента най-добрата система на движение е в Германия, където комбинацията от поведение, правила и инфраструктура прави шофирането предвидимо, бързо и в крайна сметка успешно. В Югоизточна Европа ситуацията е точно обратната - шофирането е напрегнато, правилата често се пренебрегват, самите те са неясни или неподходящи. Стресът е голям (в различна степен разбира се) и в крайна сметка пътуването е неспокойно и намалява успешността на крайната цел. А тя е, там, където отиваш, да си в състояние максимално добре да си свършиш работата.

Защо Германия е създала толкова успешен модел на движение, при който е възможно да се вдига изцяло ограничението на скоростта и въпреки това да цари пълна хармония между хилядите участници в него? Част от отговора е в педантичното обучение на шофьорите, които са научени да съобразяват множество фактори едновременно. Фактът, че шофираш скъпа кола не ти дава право да се държиш авторитарно с останалите участници в движението. Ограниченията и знаците се слагат с цел, която не винаги е очевидна за всеки, но зад нея има анализ и хората като цяло се доверяват на преценката на институцията, която ги поставя. Всеки може да се включи да изпреварва, независимо от това каква кола шофира, дали е богат или беден, или е политик. 

Солидарността е впечатляваща, както и нивото на доверие между участниците. На второ място е инфраструктурата, която вече трудно побира огромния трафик, но постоянно се разширява. Качеството на настилката е съобразено с шофьорската култура. Правилата са логични и не объркват. Друга причина е, че мнозинството от германските граждани споделят една и съща ценностна система. 

Самата аз съм се чудила как е възможно да се създаде подобна организация, защото като човек идващ от България, където правилата не се спазват от мнозинството, стигнах до извода, че държавите може да бъдат разпознати по пътното движение. Там, където то е хаотично, правилата се нарушават системно, а правоприлагащите органи са корумпирани, със сигурност тази култура е пренесена на всички останали нива в държавата - икономика, общество, политика. Говорих си по този въпрос с един германец наскоро, който обясни феномена с това, че германците не обичат изненадите. Те обичат предвидимостта. Затова и много се стараят да правят всичко, така че резултатът да е прогнозируем и очакван. Той не беше много сигурен дали това е най-добрият подход, но каква е алтернативата?

Как Гърция попада в този контекст?

Да приложим този модел върху преговорите с Гърция. Една страна, която страда от пренебрежение към собствените си правила. Страна, която се намира на Балканите и носи в себе си гъст концентрат от типичната за този регион култура на неуважение към правилата. Те се разглеждат в този регион като нещо, което ерозира мъжествеността и самостоятелността на личността. Колкото повече правила нарушаваш, толкова си по-ценен и уважаван от останалите в обществото. Това те издига над закона и те прави нещо повече от другите. В този регион върховенството на закона е нещо чуждо и неразбираемо. За хората от Балканите дребната корупция е напълно естествена и никой не прави връзка между нея и лошите икономически резултати или пък проблемите на пътя. 

Целият спор между Гърция и кредиторите й е базиран не на икономически фактори, а на чисто политически реалности. Германия не може да разбере как е възможно някой да е нарушавал правилата системно, да иска още пари назаем и да не е в състояние да предложи ясен план за връщането на този заем, а Гърция не може да разбере как така трябва да прави нещо в замяна на заема. Германия не разбира как така тя излиза лошата, защото иска да се играе по правилата, а неиграещите по правилата излизат жертви. Разбира се, в цялата какофония може да чуете много икономически факти и честото споменаване на думата austerity, но кризата е изцяло политическа. Кредиторите (в по-голямата си част европейски институции и правителства) настояват за отговорност от страна на гръцкото правителство не само към неговите избиратели, но и към избирателите в другите страни от ЕС, които с десетилетия финансираха прехода на Гърция от военна диктатура към европейска демокрация. Преход, който очевидно не е завършил. 

В замяна получават типичната балканска арогантност без покритие. Това е истински сблъсък на ценности, който подрива основите на самия ЕС и еврозоната в частност. Заблуда е да се говори научно за икономика в ситуация, която е чисто политическа. Проблемите на страната не са от вчера. Гърция се присъедини към ЕС през 1981-а година, само няколко години след военна диктатура. Причините бяха чисто геополитически. Тогава разширяването на ЕС се основаваше на доста по-хлабави критерии. С годините и опита ЕС затегна правилата, но приемането на доверие и с геополитически аргументи до ден-днешен създава напрежение в ЕС. Грешката се мултиплицира и със следващите разширявания, когато в Съюза бяха приети страни, които не разбират добре какво означава върховенството на закона и защо са необходими правилата. Страни с арогантна шофьорска култура, лоша пътна инфраструкрура и ниско ниво на доверие между хората. 

Сегашната блокада в преговорите между Гърция и кредиторите й не е резултат от сблъсък на различни икономически схващания или идеологии. Тя е резултат от ценностен сблъсък. Затова е твърде повърхностно да се твърди, че напускането на Гърция би имало тежки последици за еврозоната и ЕС като цяло. В крайна сметка твърде много компромиси бяха направени с правилата и ценностите на ЕС досега, така че евентуално напускане на страна заради съзнателния й отказ да приеме тези правила и ценности по-скоро ще оздрави съюза и ще върне доверието в него. 

ЕС се нуждае от хармонията на германския пътен трафик - толкова високо ниво на доверие, което да позволява на отделните участници да шофират с толкова, с колкото могат, като същевременно уважават останалите и им позволяват да се включват равнопоставено в движението. Всеки, който нарушава правилата, да си понася отговорността, защото в крайна сметка става дума за живот и смърт. Пътният трафик, точно както и една държава или наднационална структура като ЕС, е жив организъм, в който своеволията създават рискове, бавят развитието му и в крайна сметка го водят до упадък. Можем много да спорим за това дали Германия е избрала правилния икономически модел, но няма никакво съмнение, че какъвто и модел да бъде договорен, той няма да работи, ако не вирее в среда на върховенство на закона, взаимно доверие и уважение. 

Гърция отдавна е преминала етапа на идеологически спорове. Състоянието й е такова, че изисква културна революция. Правителството преговаря с кредиторите, но не преговаря със собствените си граждани, за да им обясни реалното състояние на страната и че всякакво решение ще боли. Вместо това то се крие зад избирателя, който е в пъти по-малко информиран от правителството. Това е всичко друго, но не и признак на демократичност. От гръцкото правителство се очаква да поеме отговорност, каквато не е поемана досега и от която няма да има победители. Това ще бъде болезнено за всички. Но ако реформите се направят след дебат и съгласие в обществото, това ще постави страната на нов път. Ако тази отговорност не бъде поета, загубата ще е за цялата страна, не само за управляващите.

ЕС е доброволен съюз на държави, които споделят общи ценности. Дилемата дали да бъде подкрепено на всяка цена правителство, само защото след него може да дойде нещо по-лошо е вредно за ЕС. За европейските ценности са загинали милиони в Европа. Да не забравяме, че ценностите на ЕС са формулирани в член 2 на устройствения договор на ЕС. Не са някакъв анекс или придатък. Те са фундамент. Какво тук значи някакъв си фалит?

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required