euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Един Мост, много реки

Аделина Марини, November 12, 2015

Хърватия тъне в политическа неизвестност. Резултатите от изборите на 8 ноември създадоха патова ситуация, в която все повече става ясно, че никой не е победител. Вече започнаха преговорите между новата политическа звезда Мост от независими листи и двете най-големи предизборни коалиции - "Хърватия расте" около Социалдемократическата партия на премиера Зоран Миланович и Родолюбната коалиция около Хърватския демократичен съюз на Томислав Карамарко. Тук-таме в пресата изтичат някои неща от преговорите, но като цяло неизвестността е пълна. Това, което е ясно обаче е, че Мост от победител вече започва да се държи като човек, спечелил джакпота. Нямат никаква идея какво да правят с парите - да ги инвестират ли, да ги похарчат ли. Посланията им вече започват да се разминават и колкото по-дълго продължи неизвестността около бъдещото управление, толкова кредитът им на доверие ще се топи.

А това е много ценен политически капитал не само за новата партия, но и за цялата страна, защото ако Мост изиграят добре картите си, това може да предизвика отдавна необходимото реформиране на старите партии, разглезени да се гласува за тях по навик и поради липса на смислена алтернатива. Появи ли се раздор сред мостаджиите обаче, със сигурност лешоядите от двете водещи политически формации ще ги изядат и тогава "завръщането към старото", с което Зоран Миланович толкова плашеше, е гарантирано. Пътят към правилното решение минава през анализ на ситуацията. 

Защо Мост спечелиха?

Най-напред тайминг. Появиха се точно, когато хората имаха нужда от силна алтернатива, която показа, че промяна е възможна. Това е и причината за относително високата избирателна активност - 60%. Не са крайни, нито дълбоко специализирани, както зелените "Орех" например. Същевременно имат сравнително ясен профил - умерено дясно, за разлика от малките лидерски партии, които разчитаха на имената на лидерите им да ги вкарат в парламента. От предизборната програма и поведението им преди изборите може да се заключи, че са глас на разума. Най-голямата им сила е и най-голямата им слабост. Ако не успеят да прокарат пакета си от реформи, ще изгубят доверието на гражданите и ще върнат двуполюсността за още неизвестно колко време. Това ще бъде ужасна загуба, тъй като грешките на двете големи политически формации бяха много големи. 

HDZ е партия на миналото, а SDP предлага още от същото

Кампанията на Родолюбната коалиция показа, че потенциалът на HDZ е изчерпан със сегашното ръководство. Те се оказаха по-неадекватни дори от правителството, затова и на практика изгубиха. HDZ се водят дясна партия, член са на ЕНП, но базираха цялата си кампания на критики към правителството, вадене на скелети от гардероба, подхранване на излишно родолюбие и свръхпредпазливост. Медийното им присъствие беше слабо и обикновено в реакция на действия на правителството. Дългоочакваната им предизборна програма се оказа зле комуникирана и без ясен адресат - бизнеса ли, младите ли, военноветераните ли или най-консервативните хора в провинцията. Един от акцентите в критиките им срещу правителството беше, че заради лошото управление, много млади хървати напускат страната. В същото време обаче по предизборните им митинги се чуваха само родолюбни хитове, които едва ли младите хора слушат. 

Освен че хранеха кампанията си само с критики срещу правителството, дори и в това избраха грешен подход. Вместо да коментират икономическите проблеми по същество, предлагайки алтернатива, те оборваха икономическите постижения на правителството със съмнения в истинността на статистическите данни. Теза, която напълно беше опровергана от есенната икономическа прогноза, която Европейската комисия обяви в последния ден от предизборната кампания. В нея Комисията коригира очакванията си за растежа на хърватската икономика в посока нагоре. Това напълно оправда решението на управляващите да кръстят предизборната си коалиция "Хърватия расте" и им осигури попътен вятър. 

 Въпреки че отдавна се готвеха да поемат следващото хърватско правителство, HDZ не успяха да капитализират преднината, която социолозите им отреждаха в продължение на повече от година и която победата на три поредни избори им даваше. Коалицията около партията спечели първите и вторите евроизбори в страната, а най-голяма победа извоюваха на президентските избори по-рано тази година. Това накара ръководството на HDZ да пренебрегне много важен анализ - кой всъщност победи. И на първите, и на вторите евроизбори победата беше осигурена от консервативната Ружа Томашич, благодарение на преференциалния вот. Успехът на президентските избори пък се дължеше основно на личността на Колинда Грабар-Китарович и на множеството грешки, които направиха съперниците й и най-вече бившият президент Иво Йосипович, който направи същата грешка - разчиташе прекалено много на огромната си популярност.

На парламентарните избори на 8 ноември нямаше ясно изразена фигура, която да повтори успеха на Ружа Томашич, и фактът, че Родолюбната коалиция, състояща се от 7 партии, увисна на кантар с досега управлявалите, е повече от показателен за потенциала на HDZ и партиите, гравитиращи около него. Преднината, която имаха в социологическите проучвания, беше стопена от коалицията на управляващите "Хърватия расте" благодарение на умелото използване на слабостите на родолюбците, нищо че не предлагаше нищо ново. Сред добрите ходове на "Хърватия расте" са това, че успяха да отнемат от HDZ монопола върху родолюбието с няколко навременни, но и доста рискови хода. Правителството зае твърда и категорична позиция в спора със Словения за Пиранския залив. Заиграха на родолюбната струна и покрай бежанската криза, когато на няколко пъти много рисковано затваряха границата със Сърбия и се отдадоха на опасна междусъседска реторика. Междувременно обаче създадоха на Хърватия образа на най-хуманната страна по мигрантския маршрут, което не остана незабелязано в международен план.

Точно този ход хвана Родолюбната коалиция крайно неподготвена. Тя вече нямаше полезен ход. Ако застане на страната на Виктор Орбан в съседна Унгария, това щеше да навреди на отношенията на HDZ с германската канцлерка Ангела Меркел. Затова те избраха само да критикуват действията на правителството, като избягваха да дават конкретни идеи и оставиха президентката сама на фронта срещу премиера Зоран Миланович. Нейните действия обаче по-скоро навредиха на HDZ и коалицията около тях, отколкото да им помогне. В началото на кризата, когато маршрутът на бежанците се пренасочи към Хърватия, г-жа Грабар-Китарович атакува остро германския канцлер в интервю по телевизията за политиката й на отворени врати. По-късно снимката на лидера Томислав Карамарко с г-жа Меркел излъчваше противоречиви сигнали. Не стана ясно дали той подкрепя нейната политика към бежанците, докато в същото време на предизборните митинги на Родолюбната коалиция се скандираше името на унгарския премиер Виктор Орбан, който пък изпрати топло писмо на подкрепа до г-н Карамарко. 

Критикувайки окопната война, която премиерът Миланович поведе със съседните страни, Родолюбната коалиция се оказа защитник на правителствата в Белград, Будапеща или Любляна, което беше умело използвано от опонентите им. Фокусът върху родолюбието и патриотизма може и да задържа ядрото им, но те не успяха да привлекат повече хора на своя страна. Лявоцентристката коалиция "Хърватия расте" натрупа точки и с категоричното си решение да трансформира в евро ипотечните кредити в швейцарски франкове, което донесе много критики от страна на Европейската комисия и други страни-членки в ЕС, като например Австрия. Това е популистка мярка, която обаче донесе желаната подкрепа за управляващите. 

Родолюбната коалиция не реагира адекватно и на новините около бившия лидер на HDZ и първия премиер, осъден за корупция, Иво Санадер. Вместо да акцентират върху борбата с корупцията и съдебната реформа, поемайки ангажимент да гарантират независимостта на съдебната система, те предпочетоха да празнуват оневиняването си. Родолюбците бяха толкова ангажирани в битката с археврага си, че пропуснаха да забележат появата на Мост - партия с ясни идеи и конкретни и реалистични предложения за реформи. Те със сигурност са привлекли онези гласове, които HDZ пропиляха, смятайки, че победата им е вързана в кърпа.

HDZ допусна голяма грешка и в подхода си към медиите - пазеше се прекалено много от публични изяви и не успя да се изчисти от имиджа си на партия, за която медиите са враг, който трябва да бъде цензуриран. Най-големият провал е отказа на лидера Карамарко да участва в предизборен дебат с опонента си Зоран Миланович. Последният направи всичко възможно да рекламира този отказ подобаващо. 

Но загубите на HDZ не приключиха с края на изборния ден. Те продължават да губят и в момента. Според социологическо проучване на нагласите, поръчано от телевизия RTL, мнозинството хърватски граждани предпочитат Зоран Миланович да остане премиер и се застъпват за коалиция между Мост и "Хърватия расте". Подкрепата за Томислав Карамарко като водач на следващия кабинет е минимална. Причината отново е в неясните послания и в това, че бяха хванати дълбоко неподготвени и за такъв сценарий. "Хърватия расте" побърза да се възползва от слабостта им като се позиционира като най-подходящия партньор за коалиране - диалогични, готови на компромис, без да отхвърлят категорично, без да се цупят и без да поставят етикети. 

Ще успее ли Мост да отговори на високите очаквания?

В момента Мост са разкрачени. Отговорността, която им беше възложена от избирателите, изглежда непосилно време за тях. В началото на преговорите те се опитаха да се измъкнат от нея като предложиха невъзможно соломоновско решение - широка коалиция между трите най-големи политически сили. Решението е незряло, тъй като ако HDZ и SDP можеха да си представят общо управление, нямаше да имат нужда от Мост. И проблемът е чисто манталитетен. Разликите между двете коалиции не са чак толкова големи по отношение на предизборните им програми. Проблемът обаче са историческите натрупвания между тях и скелетите от гардероба. Мост няма да постигнат нищо без трудното решение да изберат едната от двете големи сили.

Колкото повече се бавят обаче, толкова по-застрашена е и целостта им, след като вече се заговори за образуване на различни течения в рамките на Мост. Реките пред тях са много, а мостът е само един. Нови избори няма да решат проблема, тъй като е очевидно, че старите партии не могат да предложат нищо ново, а потенциал за нова политическа сила в момента няма. Изборната победа на Мост щеше да послужи като катализатор на обновяването на целия политически спектър на Хърватия. Затова и техният провал ще бъде най-голям. Постоянното повтаряне, че те държат само на реформите си и не се интересуват от министерски кресла не ги спасява от поемането на отговорност за провеждането на тези реформи.