English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

8-ми март трябва да се празнува!

публикувано на , , София

Изключително нелепо се води дебатът за женския празник, 8-ми март, у нас. Даже то не е дебат, а битово-социално дуднене. Някои дами се дразнят и откровено грубиянски отхвърлят всякакви опити този ден да им бъде честитен, защото, видите ли, трябвало било мъжете през цялата година да се държат хубаво (каквото и да значи това), а не само в един ден. Или пък, че ето имало мъже дето си бият жените и сега с карамфили не могат да изкупят вината си в един-единствен ден. Или пък че това било соцпразник и е обида за демократичната душа. От другата страна пък са тези, които смятат, че щом е празник да е празник, че поводи винаги трябва да има, че жените са прекрасни и затова трябва да бъдат уважени, освен всеки ден, но и да имат собствен ден и още, и още - все, извинете, но твърде опростени доводи.

А, всъщност, има един факт, който остава на заден план и е доста неприятно, че не му обръщаме внимание. Ние живеем в свободна държава. Това означава, че ако не ми харесва, че мъжът ми ме бие мога да се разведа с него, да го съдя, да поискам защита и да я получа. Има организации, които предоставят помощ на пострадали от домашно насилие жени. Мога да гласувам, мога да работя, мога да излизам с приятелки, мога да реша да раждам или да не раждам. Мога да реша да направя аборт или да не направя аборт. С други думи аз съм свободен човек, който може да разполага със собствения си живот, както намери за добре.

В някои много развити страни, специално по отношение на аборта, жените са напълно обезправени по религиозни причини. В други, не толкова развити държави и като цяло мюсюлмански, жените имат различно осакатяване на правата - като липса на право да гласуват, да излизат от къщи без придружител от семейството на съпруга, нямат право да избират дали и колко деца да имат, да работят. В някои държави не само това, но мъжът може да има и други жени без изобщо да го интересуват чувствата на останалите. И още нещо много важно, не са малко държавите, в които жената просто няма право да се разведе със съпруга си, независимо дали той я пребива, унижава, обича, храни или препродава. Тя просто няма тези права.

И в този ден, да ви призная, се сетих за онази колега от американска телевизия, която беше брутално изнасилена и пребита от ликуващите мъжки тълпи на площад Тахрир в Египет, след като президентът Хосни Мубарак подаде оставка. Защото е жена! Просто така за кеф, защото е жена и била там в момент на радост на тълпата.

Затова смятам, че такъв ден трябва да има, докато всички жени получат правата, които имаме и ние и те да важат навсякъде. Защото, вероятно за мъжете е трудно да го разберат, но на мен ми беше притеснено да се разхождам сама, при това по светло, по улиците на Кайро заради постоянните похотливи мъжки погледи. Или пък, пушейки на улицата да ме гледат злобно предимно мъжете. За пиенето на алкохол от жена просто не искам да ви разказвам. И тези неодобрителни, злобни и похотливи погледи ги получавам, независимо от това, че съм чужденка и идвам от държава, където имам права. Там, където жените нямат права, никоя няма. И това е страшното.

И затова този ден е важен. Важен е също да си спомним, че дори не е било твърде отдавна, когато на жените в Европа е било позволено да гласуват. Така че, уважаеми жени и мъже, дискусията е другаде. Дискусията трябва да е за това какво да направим, за да няма места, където жените нямат права. И това не е въпрос на феминизъм, за онези, които веднага ще скочат. Човешките права не правят разлика между половете. Те са просто човешки права. И наистина се засягам на шегите - жените хора ли са. Не е смешно. Наистина има места, където жените не ги възприемат за хора и ви уверявам, че това е грозно и страшно.

коментари
Левскар
9 март 2011 10:25
И според мен 8 март трябва да го има и вече всеки да си решава да го отбележи ли или да го подмине. Жените в западния свят сами са си извоювали правата, които днешните мацки приемат за даденост и това контрастира особенно на интересния статут на жените живеещи в мюсюлманските държави. Те нямат 8 март и скоро едва ли ще имат възможността да избират дали да го празнуват или не.
Той
9 март 2011 11:44
Страшна логика- трябва да празнуват белите жени, защото някъде бият негрите... Мене питате ли ме как се чувствам на този ден, когато трябва да честитя на началничките си празника?
Аделина
9 март 2011 12:09
Той, къде видяхте тази логика? Белите жени също до неотдавна са били "негри", което мисля е споменато в текста. И точно заради това трябва да се празнува, докато и "негрите" получат съответните права. Що се отнася до началничките, извинете, но точно за това е текста - живеете в страна, в която имате избор - не харесвате началничката, ами сменете работата! Хем и кариерно развитие ще има
Левскар
9 март 2011 13:32
Тъй да се каже и на мен ми убягна логиката на Той, но той може би е чел друга статия и се е объркал къде да коментира.
Тя
9 март 2011 14:05
Той явно е някое малко мъжленце което е натискано цял живот от майка си (при която явно продължава да живее въпреки достолепната си възраст и ергенлък).
Той явно и не е успял да се развие изобщо нито професионално нито творчески и при него патриархата, мачизма и размера на първичните му полови белези са му попречили да види 'по далече от носа си' в тази статия
Той явно злобее че 'някоя с пола' му е началничка и му дава 'наклон' на купулативния орган.
Така че ако Той не вижда смисъл в статията по-добре да иде да си чете онези списания на които единствения текст на страницата е номера в долния десен ъгъл а останалото са снимки на женски полови органи ...
пак Тя
9 март 2011 14:11
Лечението за проблемите на Той е много просто, евтино (направо безплатно) и ефективно.
Той спри да разглеждаш 'жената' като предмет който е създаден за да обслужва физиологичните ти нужди и ще разбереш 'пойнт'-а на статията
Свещена Простота
9 март 2011 14:36
След такъв коментар на "ТЯ" определено "ТОЙ" ми стана по-симпатичен :)) . За съжаление БОГ не пише постове иначе щеше на свой ред да постави диагноза на "ТЯ" :)) 
charlyb
10 март 2011 06:02
Ние сме готови в изнасилването в Кайро да видим отношения мъж-жена и да се борим срещу него, назначавайки празник за потърпевшия. Категорично не сме готови в това извращение да видим мястото на цяла една религия, владееща умовете на милиони мъже и жени, и на тази основа да се борим срещу унижаване на човека. В конкретния случай, в една от най-отблъскващите и позорни за човешкия (не женския!) род форми, каквото е изнасилването! 
charlyb
10 март 2011 06:11
В горното ми мнение в скобите вместо "женския", да се чете "мъжкия". Извинявам се за неволната си грешка!
Аделина
10 март 2011 08:12
Изнасилването изразява точно това отношение, което се опитвам да изразя и в статията. Примерът с американската колега е просто фрапантен. И религията също е спомената в съответния контекст, ако правилно съм разбрала забележката
Субективин
10 март 2011 10:01
Много е лесно да се пресоли манджата на темата "жертва" - нещата за съжаление никога не са черно-бели, изключая фотографията. Факта, че "жертвата" оцелява, значи че се е адаптирала към съответната среда, демек и тя въздейства на средата.Не оставам с впечатление , че жените са се поучили от човешката история, за сега рефрена е - да си им върнем. Добре. Да обмислят и варианта с ангажимент по цялата икономика - там са включени работа в мини, нефтодобивни плагформи и други. Аз лично съм убеден, че ще се справят навсякъде, но ще преглътнат горчивия хап, че няма да са принцеси :))
Европеец
10 март 2011 10:42
Съзирам един според мен пропуск в тази иначе оригинална като подход статия - правата на "жените с фереджета" в държавите, които Вие посочвате като страни, в които жените имат права. Пренебрегването на този проблем, който може би още не е видим в България, но е фрапантно натрапващ се по улиците в по-богатите и желани европейски държави, е необясним за мен като читател. Смятате, че ако мъжете се чувстват длъжни всяка година на 8 март да носят цвете на забрадената си съпруга, един ден тя ще получи разрешение да облече рокля под коляното или да сложи блуза с къс ръкав? Или може би тя може да реши дали да направи аборт. Всяка четвърта жена в Европа е бита или изнасилвана в дома си (данни на Европейската комисия). Египет е на 2000-3000 км, няма нужда да ходим толкова далеч, макар че, разбира се, за далечните държави се разсъждава по-лесно. Огледайте се около Вас.
Аделина
10 март 2011 11:18
Европеец, явно не съм го казала достатъчно ясно - независимо, че в цивилизования свят има твърде много случаи на "отнемане" на права на жените, самите общества са създали механизми, които дават възможност на тази жена да получи защита. Това казвам и аз. Тема на съвсем друг разговор е как да се реши проблемът с домашното насилие по принцип, но в свободния свят си има съответните закони, институции и така нататък, които могат да помогнат на жертвата да се откъсне от това. За разлика от други държави, други култури и така нататък. Ни най-малко не подценявам проблема, напротив. Както съм и написала - тук, ако мъжът ми ме бие, мога да се разведа с него. Не е лесно, не е приятно, понякога остават белези за цял живот, но мога - имам това право. Така че, да, огледала съм се около себе си и съм виждала колко жени отказват това си право поради други причини, но го имат. Това ми е и акцента.
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.