English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Авторитаризмът не може да бъде модел. Точка!

Published on , , Twitter: @AdelinaMarini
Last change on

Не са малко изкушенията да се търсят причините защо авторитарните модели на управление са успешни в икономиката. Изписани са вече доста статии, студии и книги за успехите на тоталитарните икономики. Най-новата публикация по темата е коментар [на английски] на авторитетния колумнист на агенция Reuters Едуард Хадас. В статия, озаглавена "Вървят ли заедно автократите и силните икономики?" той се позовава на решението на гласоподавателите, например в Турция, да подкрепят авторитарен лидер като Реджеп Тайип Ердоган, само защото им осигурява просперитет. Ако китайският президент Си Цинпин реши да проведе избори, много е вероятно китайците да го подкрепят, нищо че изглежда много по-авторитарен от предшествениците си, предполага г-н Хадас. 

В Русия президентът Путин също се ползва с все по-нарастваща народна подкрепа, въпреки вече несъмнено тоталитарния му образ. И числата наистина са в подкрепа на такова изкушение. През по-голямата част от последните две десетилетия брутният вътрешен продукт на Турция расте със солидни темпове. Ердоган е на власт от 13 години и през това време единственият спад на икономиката е през 2009-а година заради глобалната финансова криза. Подобна е ситуацията и в Русия, макар чe тя расте с доста по-скромни темпове. Тези две държави обаче са авторитарни демокрации, докато Китай си е чист авторитарен режим, при който числата са чувствително по-високи. От 2009-а година досега, по данни на Световната банка, китайската икономика расте с над 7% всяка година, като имаше значителен период на двуцифрен растеж. Стандартът на живот на гражданите в трите държави се е удвоил, като някъде дори е нараснал повече пъти за десетилетие. 

Едуард Хадас нарича новите тоталитарни режими неоавторитаризъм и привежда аргументи в защита на тезата, че тези държави отбелязват по-сериозни икономически успехи от либералните икономики. Според него, ако едно авторитарно правителство е добронамерено и компетентно, то неговата способност да действа може да донесе сериозни икономически ползи. За разлика от либералните демокрации, които понякога произвеждат непродуктивни баланси, какъвто е случаят в САЩ например. Там президентът Барак Обама често е блокиран от републиканците в Конгреса и основно от много по-консервативното движение в рамките на Републиканската партия - Чаеното парти. А САЩ съвсем не са единствения пример, при който икономическото развитие пада жертва на междупартийни боричкания и несъгласия. Въпреки демократичната блокада обаче, американската икономика все пак расте и безработицата намалява. 

Неоавторитаризмът, пише още Едуард Хадас има и големи икономически недостатъци, произтичащи от липсата на възпиращи фактори, каквито са например силни неправителствени организации, които се борят против корупцията и злоупотребите. Днешните "силни лидери" са много по-малко мегаломани от Хитлер или Сталин, но въпреки това са податливи на грандиозни амбиции. Освен това, като цяло тези режими не си поставят икономически цели, а други. Путин и Си са националисти, а Ердоган има културна и регионална програма, пише още колумнистът на Reuters. Според него все още новите авторитарни икономики имат "може би" повече недостатъци, отколкото позитиви, но "това не означава, че системата е обречена", заключава авторът. 

След като прочетох тази статия се възмутих в Twitter от това, че изобщо се дискутират позитиви на авторитарни режими, които имат твърде много нарушения в архива си срещу правата на човека и постиженията на човешката цивилизация след хилядолетия еволюция. Възмущението ми привлече г-н Хадас към дискусия. Започнахме я в социалната мрежа и я довършихме чрез размяна на мейлове. Той предположи, че може би не съм успяла да разбера добре смисъла на статията и допусна, че грешката може да е у него. Обясни ми, че за много либерални икономисти авторитарните режими са икономически обречени, но че това е донякъде само желание, защото е видно, че авторитарните режими могат да управляват добре икономиките с десетилетия. И тук наистина данните на Световната банка служат като доказателство. Неоавторитарните икономики са много по-различни от комунистическите икономики, като например българската преди 1989-а година, продължи г-н Хадас. Те са дори много подобни на съвременните либерални икономики, защото имат силен държавен интерес, силни частни компании, някои частни предприятия са силно закриляни.

Спрямо либералната икономика неоавторитарните режими имат и плюсове, и минуси, като за момента минусите са повече. Това обаче може да се промени, ако диктаторите открият начин как да избегнат параноята и мегаломанията, създаващи икономически конфликти и прахоснически инвестиции. Едуард Хадас ми каза още, че е пропуснал политическия аспект в своята колонка, защото тя е трябвало по замисъл да бъде икономическа. "Ако искаме да се противопоставим на авторитарните правителства (а аз искам, наистина), трябва да направим това директно, защото те са репресивни. Не можем да се крием зад икономически аргументи, които не можем защитим", заключи той. 

Напълно съм съгласна и това трябваше да фигурира в статията, защото си мисля, че е изключително вредно да се говори за ползите от тоталитарния подход. Въпреки прословутата реплика "Икономиката, глупако!", икономиката не е всичко. Отвъд нея има изключително много и важни човешки постижения като основните права и свободи, върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на словото и изразяването, които могат да виреят само в среда на демокрация. Ако бъде направено пълноценно сравнение между либералните демокрации и авторитарните режими, ще се види ясно, че постиженията на първите са несравнимо повече от завидния икономически растеж на вторите. Нещо повече, въпреки спадовете, демократичните икономики са устойчиви, докато авторитарните икономики са застрашени от колапс, ако диктаторът изчезне.

Тоталитарните и авторитарните режими, както и комунистическите диктатури бяха осъдени в специална резолюция [на английски] на Европейския парламент през 2009-а година, именно заради многобройните престъпления срещу човечеството, извършени от тях. Няма икономическа цена, която да струва ограничаването на фундаменталните човешки права. 

Авторитарните и тоталитарни режими трябва да бъдат третирани по абсолютно същия начин, както и Холокоста. Днес, десетилетия по-късно, се възприема за знак на агресия да се омаловажава Холокоста. По същия начин вярвам, че е проява на дълбоко неуважение към жертвите на тоталитарните режими да се обсъждат каквито и да било позитиви, които някой може да провиди в тях. Това е напълно безотговорно, особено като се има предвид, че икономическият успех на диктатури или авторитарни демокрации е дори вече повод за подражание и то в меката на либералната демокрация и пазарната икономика - Европа. И то по-малко от 30 години от падането на Берлинската стена - знаково събитие в европейската история.

През юли унгарският министър-председател Виктор Орбан цитира именно икономическите успехи на страни като Китай, Турция и Русия, докато обявяваше плановете си за отказ от либералната демокрация в полза на нелиберален нов режим. Неговата аргументация е не само икономическа, но той разглежда кризата от 2008-а година като преломен момент, точно както Първата и Втората световна война за смяна на режима. Живеем в много нестабилни времена, когато падат табута и рухват илюзии. Само че престъпленията на тоталитарните режими не са илюзия, а факт. Нямам основания да вярвам, че неоавторитарните са по-различни. Те трябва бъдат осъждани, а не поощрявани. Зад числата стоят реални хора, някои от които никога не са успели да се облагодетелстват от бързите темпове на икономически растеж, защото са дръзнали да мислят различно и да искат да живеят по правила, а не по повелята на диктатора. 

Говоренето за ползите от тоталитаризма е особено опасно в страни с крехка демокрация, каквито са повечето нови членки в ЕС. В някои от тях заради икономическите трудности и системна бедност хората се присещат за някои илюзорни придобивки от миналото и гласуват за популистки, а често и за ксенофобски и националистични политически формации. Това се случва вече и в устойчиви демокрации в стара Европа.

Затова авторитарните режими трябва да бъдат осъждани, независимо от привидно добрите им постижения, защото те имат цена. Тя обаче не се измерва в проценти от БВП, а в човешки живот. Както казваме в България, в къщата на обесения не се говори за въже. Съгласна съм, че е необходим разговор за това как да възстановим икономиките си и да върнем отново перспективите за просперитет. Това обаче не трябва да е за сметка на либералната демокрация и пазарната икономика. Пътят назад е доказано грешен. 

comments
Питащият
25 септември 2014 12:53
Властите са три в едно общество: Икономическа, Политическа, Духовна или идеологическа, властта на митовете морала, на религията ,словото, изкуството... Политическата власт е тоягата и включва познатите три власти, които трябва да са разделени-законодателна, изпълнителна и съдебна. Икономическата власт е морковът, а идеологическата е словото. Според Библията в началото бе словото. Това е напълно вярно за всяко общество. Този колумнист е много далече от истината както и либералстващите господари на Запада. Растежът в цитираните страни се дължи на достатъчната икономическа свобода и евтиният труд, на предвидимостта и стабилността на политическата власт дори да е корумпирана. Бизнесът се нагажда към корупцията и я включва в разходите, калкулира политическия риск от промяна и решава дали да инвестира. Не го интересуват демокрацията и човешките права, ако има достъп до ресурсите ,природни и човешки. Важно е да има сигурност и печалби. Докато еднопартийният модел в Китай дава гаранции и сигурност и разходите са ниски, растеж там ще има. В развитите икономики разходите са много по-високи и растеж там не може да има. Авторитаризмът и демокрацията не са в пряко икономическо състезание.Упадъкът на Запада не е резултат от демокрацията, нито напредъкът на Китай е резултат от авторитаризма. Това са просто ефектите и дефектите на глобализацията, на скачените съдове, резултат от конкуренцията, от състезанието по мизерия.Оказва се че глобализацията е в интерес на развиващите се икономики, ако са осигурили политическа и правна стабилност, и на световният бизнес елит, на корпорациите на онзи 1%, но в ущърб на труда и средната класа в развитите икономики. Нашият български проблем е ,че не се възползвахме, а Турция на Ердоган успява.http://www.euinside.eu/bg/comments/despite-economic-success-authoritarianism-cannot-be-a-role-model
Toneva
25 септември 2014 13:48
Никой не може да ме убеди, че в една авторитарна държава изборите са честни. Ако руснаците наистина харесват Путин, то той не би сменял постовете, които заема, за да остане на власт. Същото е и за Ердоган.
bai Ivan
25 септември 2014 14:46
Растежът на една икономика е важен, но задължително трябва да бъде поставен в контекста на общата картина. Ако имаш 10 лева и растеж от 10%, левовете ти ще станат 11. А ако имаш 100 лева и растеж от едва 1%, левовете ти ще станат 101. Очевадно е, че 101 лева е значително повече от 11, нали? Въпреки че растежа на 10-те лева е десет пъти по-голям! Такава е донякъде ситуацията с дадените за пример държави. Изходните позиции на Путин и Ердоган бяха толкова ниски, че въпреки добрия растеж, покупателната способност на населението в Русия и Турция продължава да е по-ниска дори от държави, за които нямаме високо мнение в Европа като Словакия. Специално в Русия картината се изкривява от благоприятния за страната ход на цените на един от основните им продукти за износ. Цената на петрола по време на управлението на Путин се качи от 25 до 95 долара за барел. Което напълни хазната и даде повод за гордост в краткосрочен план. Но Русия не модернизира добивната и преработвателна промишленост, което е бомба със закъснител. Темата "Китай" изобщо не искам да започвам, защото ще трябва да пиша цял ден. Но има една (за мен) безспорна истина, която не се знае заради пропаганда и изкривени представи. Истината, че китайците са бедни. Изкривената с идеологически средства картина прикрива този факт за всеки, който не желае да се порови. Но реално китайците са по-бедни от българите. А това си е истинска бедност! Казвам всичко това, защото статията на анализатора, дори в икономическата си част, е далеч от целта. Държавите с най-висок стандарт на живот в света са ясни. Китай, Турция и Русия не са сред тях. И нито една от тях не се управлява от авторитарен режим. Едва ли има нужда от повече дебати по темата коя е "правилната" система.
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required