English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Бюджет 2013: Да влезе слонът в стаята!

публикувано на , , София

Сядайки да пиша този текст, първата ми мисъл беше, че мога просто да взема текста си от миналата година и да сменя цифрите. Защо не, след като правителството може да прави бюджета на държавата по този начин? А втората ми мисъл беше, че явно ние, гражданите и правителството, обитаваме паралелни светове. Няма никакъв друг начин да се обясни лекотата, с която за поредна година ни се пробутват едни и същи цели, приоритети и политики (не защото са резултат на целенасочена дългосрочна стратегия, а защото не са изпълнени), но за сметка на това на още по-висока цена. Защото, както отбеляза финансовият министър Симеон Дянков, това е най-големият български бюджет досега - 30 милиарда 548 милиона лева приходи и 31 милиарда 648 милиона лева разходи.

Тази година чувството за паралелни реалности има поне едно основание по-малко, благодарение на Европейския семестър - процедурата, в рамките на която бюджетните планове и основните програмни документи на страните от ЕС минават през Брюксел, преди да бъдат одобрени от националните парламенти. Според препоръката на Съвета на ЕС, заложеният от България сценарий за ръст на икономиката от 1.4 % през 2012 г. и 2.5 % през 2013 г. е оптимистичен. В резултат правителството е коригирало предвижданията на 1.2% за тази и 1.9% за следващата година. И въпреки това, прогнозата остава оптимистична на фона на последните предвиждания на МВФ за България от началото на октомври - ръст от 1% за 2012 г. и 1.5% за 2013 г. Финансовият министър обаче успокои, че бюджетът ще стигне, защото "сметките са направени на 1.2% растеж" .

Оптимизмът определено е удобна предпоставка за натаманяване на бюджетните параметри, но създава „значителни рискове” пред планираната бюджетна консолидация, както е отбелязано в препоръката на Съвета. И ако приемем, че охладеният оптимизъм в макроикономическия сценарий е туширал донякъде тези рискове, все пак остава едно голямо "но". Според Десислава Николова от Института за пазарна икономика "основните рискове пред бюджета произтичат от заложената оптимистична прогноза за ръст на потреблението, който, предвид огромната несигурност пред икономиката на ЕС, очакваната стагнация (в най-добрия случай) на пазара на труда у нас и поведението на домакинствата от началото на кризата до момента, по-скоро не е реалистичен сценарий."

А има и още един рисков фактор, отбелязан от ЕК: "липсата на ефективност в публичния сектор, по-специално в областта на здравеопазването и образованието, което може да доведе до значителен натиск върху разходите." Иначе казано, тези сектори ще гълтат все повече пари, които ще отиват неясно къде и неясно за какво.

"Увеличено е цялостното финансиране на сектор "Образование", тъй като той е ключов за подготовката на кадри, които да осъществят прехода към икономика на знанието," пише в доклада към проектобюджета. Нямаме никакъв спор с правителството по този въпрос. Парите за образование за 2013 г. са 2 милиарда 868 милиона лева (при 2 милиарда 748 милиона лева за 2012), което представлява 3.5% от БВП. Според МОМН тези пари се харчат за определени политики и приоритети, надлежно описани. Обаче: "От своя първи етап, започнал през 2008 г., реформата в образованието губи доверие, а законодателните предложения са постоянно блокирани в Народното събрание. Необходим е силен нов тласък." Това е записано в работния документ на службите на Комисията, придружаващ препоръките към България.

Но не е необходимо ЕК да ни каже нещо, което ние добре знаем от личен опит, нали? Какви политики и приоритети финансира правителството, след като още няма нито (нов) закон за училищното, нито закон за висшето образование? Защо след като парите за образование се увеличават, родителите "даряват" средства, плащат на частни учители или отделят от личното си време, за да подготвят децата си и в крайна сметка - резултатът става по-лош, не по-добър? Защо студентите предпочитат да учат в чужбина, а бизнесът не може да намери необходимите си кадри сред завършващите у нас? Ако "белите" пари за образование са близо 3 милиарда лева, колко са "сивите", които всъщност крепят системата да не рухне? Това именно е цената на паралелната реалност, която обитаваме ние, гражданите. Това е цената на отказа от реформи, която плащаме всички ние - веднъж официално през бюджета и веднъж неофициално, като се оправяме кой както може.

Абсолютно същото може да се каже за другия рисков сектор - здравеопазване. Парите за него са в размер на 3 милиарда 343 милиона лева (4,1% от БВП) и също са повече от миналата година (3 милиарда 261 милиона лева). "Реформите в здравеопазването по-специално до голяма степен са в застой", пише в същия документ на ЕК. И също не е нужно да се намираш в Брюксел, за да ти стане ясно, че тези средства отново няма да са достатъчни и секторът ще се движи от сивите пари. По данни на проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България от февруари 2012 г. сивата икономика в здравеопазването е между 50 и 75%. Т.е. парите, които държавата (всички ние) плаща за здравеопазване финансират само привидността за функциониращ сектор, а в действителност той се движи от сивите пари, които отново всички ние плащаме.

Да се чуди човек откъде идват всички тия пари, след като "в България процентът на хората, изложени на риск от сериозни материални лишения, е най-високият в ЕС (35% през 2010 г. срещу 8% средно за ЕС)". Затова и борбата с бедността е приоритет на правителството, а парите за социално осигуряване, подпомагане и грижи отново са с най-голям дял от разходите - 35.5% или близо 11 милиарда лева. В това число 865 милиона лева за социални помощи и обезщетения и 7 милиарда 852 милиона лева за пенсии, което е с близо 600 милиона повече от заложените в бюджет 2012 г. средства (които пък са повече от 2011 г. и т.н.). Че държавата има определени социални функции и че пенсионерите заслужават увеличение на пенсиите, е извън всякакво съмнение. Обаче:

"Ефектът от социалните плащания досега е слаб и повишаването на тяхната ефективност следва да е сред приоритетите", защото "България е сред държавите-членки, в които социалните плащания спомагат най-слабо за намаляването на бедността: през 2010 г. 27.1% от населението е било изложено на риск от бедност преди получаване на социални плащания и 20.7% след тяхното получаване."

"От съществено значение е да се създадат по-добри условия за гарантирането на адекватни пенсионни плащания чрез борба с неплащането на вноски, ограничаване на достъпа до възможности за ранно напускане на пазара на труда, включително инвалидност, изравняване на пенсионната възраст на мъжете и жените и полагане на повече усилия по работните места и на пазарите на труда за увеличаване на заетостта на по-възрастните работници."

Тоест въпросът не е в това да се дават повече пари, въпросът е как се харчат. И не маловажно - откъде идват. Отговорът е - трябва да се произведат. Затова трябва да работи икономиката, да има повече работещи, които да работят по-качествено и по-дълго. Обаче, както е установила ЕК, "в настоящия момент създаването на работни места не изглежда да е сред приоритетите в дневния ред на правителството". Затова се налага кабинетът да прибягва до идеи като данъка върху лихвите по депозитите, които по-скоро създават пушилка, отколкото имат съществен принос към бюджета. Но както казва Чехов, ако в първо действие на сцената има пушка, в последното действие тя трябва да гръмне. Затова оставаме в очакване какво ще "гръмне", след като бюджетът влезе за обсъждане в парламента. Само можем да гадаем какъв финт за увеличаване на приходите ще бъде приложен, ако в типичния за кабинета "Борисов" стил идеята за данък-лихва падне 'под обществения натиск'.

В крайна сметка, заключава ЕК, "въпреки напредъка, постигнат от правителството в изпълнението на неговата програма за реформи, главните предизвикателства пред политиката на страната са останали в общи линии непроменени." Т.е. бюджет след бюджет нарастват, харчат се повече пари на данъкоплатеца, търсят се нови и нови и все по-заобиколни начини да се съберат повече пари, а в крайна сметка промяна няма. Още едно доказателство: бюджетът за отбрана и сигурност е по-голям от този за образование (2 милиарда 898 милиона лева), като над 1 милиард от него отново са за МВР. Ще ви кажа само две думи: мониторинг и Шенген.

Всъщност, слонът в стаята "бюджет 2013" са парламентарните избори. "Този бюджет е бюджет на увеличаване на голяма част от доходите. Насърчаваме пенсионерите - 9.8% увеличаване на пенсиите преди 2009 година, средно 9.3% увеличаване; 10% увеличаване на заплатите на учителите, 10% увеличаване в библиотеки, музеи, читалища и т.н.; 8 до 10% увеличаване в армията ... Така че в социалната сфера общо харчим допълнително около 1 милиард и 300 милиона - доста голяма сума," похвали се финансовият министър Симеон Дянков в "Панорама". Той, който махаше салама от пицата и размахваше празни кутии от изядени пици, е устроил истински банкет в бюджет 2013. Най-големият бюджет досега, нали помните? Само да не си помислите, че има нещо общо с изборите!

коментари
Левскар
11 октомври 2012 20:33
Естествено, че в година на избори ще отвържат кесията. Трябва да са политически олигофрени за да не го направят, но аз съм убеден, че Дянков ще успее да се справи с набирането на необходимите средства за напълването на бюджета.
Piero
2 ноември 2012 15:45
Откъде, Левскар? От цитираните в последния абзац проценти на увеличение...
Левскар
2 ноември 2012 19:28
Не и от тях Пиеро, защото тези проценти са разходни ;). По-скоро Дянков ще намери пари от Митниците, които и тази година отново ще счупят рекорди със събираемостта на средства за бюджета. Ако успее да стегне и НАП и да намали източването на ДДС в цялата страна + средствата от европейски фондове и програми може в края на 2013 и на излишък да отиде държавния бюджет. Но това са само хубави предположения де и чак догодина ще разберем дали съм бил прав :).
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.