English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Победители и победени в референдума в Босна

Published on 27 септември 2016 12:03, Аделина Марини, Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on 27 септември 2016 13:57

Ден втори след референдума в сръбската част на Босна и Херцеговина. Вече няма и следа от напрежение, преобладават трезвите анализи из целия регион. Хърватският Vecernji list излиза на първа страница днес с 10 въпроса след "плебисцита на Додик". Означава ли успешният референдум, че сега Република Сръбска е държава, е първият въпрос, на който авторът Деян Язвич отговаря от Сараево отрицателно. Провеждането му няма правна тежест, защото дори Додик и сътрудниците му заявяват, че ще изпълнят решението на КС чрез законова промяна. Какво може да означава изходът от референдума за БиХ като държава, е вторият въпрос. Отговорът: "Това, което референдумът промени е политическият климат и межунационалните отношения, които в БиХ са доста отровени и вероятно ще останат още известно време". 

Какво означава референдумът за сърбите, за бошняците и за хърватите? За Додик това е демонстрация на готовност да се възпротивиш срещу дейтънската автономия. Бошняшките медии не крият своето негодувание срещу международната общност, а хърватите се държат встрани, тъй като са против цялостен разпад на БиХ, но и против унитаризацията, което е неосъществената цел на бошняшката политика. Четвъртият въпрос е какви биха могли да бъдат следващите референдуми, след като Додик вече обяви такава възможност. Целта на всеки референум, по думите на самия Додик, е да възпира всякакви опити за "унижаването" на РС. Така че, всичко, което бъде възприето като опит за унижаване, както се случи след премахването на герба, химна, а сега и опита с премахването на националния празник, ще бъде повод за референдум. 

Как гледат на референдума ЕС и върховният представител Валентин Инцко? В Сараево се говори за тиха изолация на Додик и РС, но санкции и дори залавяне на Додик е малко вероятно.
А какво казват за референдума в САЩ, който създаде днешната БиХ в Дейтън? Американските дипломати изглежда дълго вече бойкотират Додик, но изглежда, че няма готовност във Вашингтон да се ангажират конкретно с БиХ, поне не преди президентските избори в САЩ. Какво означава референдумът за Русия, която иска отново да се позиционира на Балканите, е следващият въпрос на Деян Язвич. Според някои оценки, Путиновото влияние в РС е по-голямо от това в Сърбия и вероятно ще продължи да расте. Това е най-западния район на руското влияние в Европа.

Ако РС наистина стане държава, може ли хърватите да получат свой ентитет? Макар и да е малко вероятен, евентуален изход (Сризход?) на РС от БиХ ще отвори възможност за реорганизация на останалата част от страната, тоест преразглеждане на отношенията между хърватите и бошняците във федерацията, смята жуналистът. Може ли отделянето на РС да доведе до нова война? Разпадът на БиХ и съответно война са малко вероятна възможност. И последният въпрос - Ще отговаря ли Додик за нарушения на решенията на КС? Едва ли. Решението за референдума е взето от Народното събрание на РС, така че е трудно да се оформи обвинителен акт срещу Додик. 

Slobodna Dalmacija също помества днес огромен материал, посветен на референдума, със заглавие "Додикова победа. А къде е Инцко?". Кой е най-големият победител от референдума, пита журналистът Зоран Шаголь. Без никакво съмнение Милорад Додик, президента на РС, отговаря. "Немалко анализатори очакваха до последния момент, че той ще се откаже. Хладната подкрепа на Белград, а накрая и на Москва сякаш го подтикнаха още повече да се инати на Сараево и останалия свят. Всъщност той искаше и успя да покаже, че до голяма степен може и сам, без Вучич и Путин, защото за 20 години създава и е създал, повече от очевидно, държава в държавата", пише още вестникът.

Списъкът на губещите се състои от двама играчи, според Зоран Шаголь. На първо място това е Бакир Изетбегович. Той очакваше, че международната общност ще реагира, след като успя по съдебен път да издейства решение за противоконституционността на референдума и да забрани провеждането му. Другият губещ без съмнение е върховният представител Валентин Инцко и част от междунароната общност, която представлява. "Откакто австриецът дойде в Босна, геополитическите обстоятелства се промениха из основи. Вече няма единна международна политика, а няколко - американска, европейска, руска, турска, немска". Утехата му е приличната заплата от 300 000 евро годишно, почти колкото получава Барак Обама. 

В Босна и Херцеговина коментарите отстъпиха място на новините и предстоящите в неделя местни избори, но все пак има тук-таме. Klix помества интервю на босненската осведомителна агенция FENA с живеещия в Швейцария доктор Ненад Стоянович, според когото референдумът в неделя е бил всичко друго, но не и упражнение по директна демокрация. "Когато политическите лидери свикат референдум с въпрос, на който предварително е ясно какъв ще бъде отговорът, тогава това не е никаква пряка демокрация, а плебисцит, чиято цел е да подсили политическите позиции. Това е в конфликт с онова, което пряката демокрация е", смята анализаторът. "Най-важната черта на пряката демокрация е, че властите никога не са сигурни дали ще спечелят или изгубят, съответно дали мнозинството граждани ще подкрепят позицията на властта или не. Това е истинската директна демокрация, тъй като задължава политиците да си дават сметка за мнението на гражданите", казва доктор Стоянович.

В коментар за босненския уебсайт 6yka Александър Бечич анализира референдума така: "Додик заяви, че е възможен референдум за отделянето на РС; Вучич - че най-важното е, че всичко е минало мирно; ЕС - че не признава референдума; Русия поставя точка на този въпрос; Държавният департамент е, разбира, се контра; Бошняшките политици в БиХ призовават за санкции срещу Додик; Прокуратурата в Сараево обяви изслушване на лица, заради нарушение на решенията на Конституционния съд на БиХ; А народът? Той как живее?", пита Александър Бечич. 

Темата отново е на първа страница на сръбския Blic, който нарича Додик "последния великосръбски политик". Vecernje novosti помества коментар от Предраг Васильевич, озаглавен драматично "Свобода". "Народът на Република Сръбска каза своето си. Сами и единни решиха кой ден да празнуват. Сами решиха 9 януари да е техният празник - Свети Стефан. И това е всичко. Сърбите в Босна и Херцеговина не са гласували за отделяне от държавата. Не са рушили основите на дейтънската крепост, която не им е от голямо значение. Не са подкопавали мира, нито са дрънкали с оръжие. Не са бъркали в окото нито на Запада, нито на бошняците, нито на хърватите. Нищо такова. Само с химикалка в ръце 99.81% от гражданите, които излязоха на референдума гласуваха за отбраната на линията на елементарното достойнство. За защита на правото да имат ден, когато високо да вдигнат знамето, гръмогласно да изпеят 'Божия правда' и гордо да отбележат рождения си ден. Само толкова, но напълно достатъчно за свободата. Е, точно тази борба за тази най-голяма ценност, около която за първи път се обединиха всички политици в РС, но и народът, сякаш най-много пречи на политическите вождове на бошняците в Сараево и на евроатлантическите сили", пише в коментара. 

Черногорският Pobjeda помества също голям материал на фолио. Резултатите от референдума не означават, че партията на Милорад Додик ще спечели на местните избори на 2 октомври, но всички недомислия и несъгласия, които съпътстваха кампанията за ререфердума изцяло подтиснаха разговора за местните избори. Освен победа, на референдума Додик успя да привлече и опозицията към своя проект и сега въпросът е какво ще се случи на местните избори следващия уикенд, пише черногорският всекидневник. В интервю за вестника Младен Иванич, сръбският представител в председателството на БиХ заявява, че опозизицията на е имала избор. "Трябваше да приемем референдума, защото иначе щяхме да бъдем обявени за предатели". Той добавя, че опозицията е настоявала, че референдумът не е необходим. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required