English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Защо Близнашки иска подкрепата на Станишев за кандидатурата на Кристалина Георгиева?

Published on 13 август 2014 17:22, Аделина Марини, Twitter: @AdelinaMarini

След очакваната номинация на Кристалина Георгиева за втори мандат като еврокомисар или за поста на Катрин Ащън като върховен представител на ЕС за външните работи и сигурността, настъпи облекчение както в България, така и в ЕС. В България, защото тънките политически и личностни сметки пречеха да се вземе най-подходящото решение за страната, което от своя страна възпрепятстваше на ниво ЕС също да се вземе най-подходящото решение. Лидерите на страните-членки се събраха на извънредна среща на 16 юли, за да решат именно въпроса с останалите две ключови назначения (след това на Жан-Клод Юнкер като шеф на ЕК) - така нареченият външен министър на ЕС и президентът на Европейския съвет.

Кандидатите за поста на Ащън тогава бяха основно двама - младата и неопитна италианска министърка на външните работи Федерика Могерини и опитния, но силно критичен към Москва полски външен министър Радослав Шикорски, чиято репутация беше сериозно опетнена от изтекли тайни записи на негови разговори, в които той не се изказва никак ласкаво за Великобритания и особено за премиера Дейвид Камерън. За кандидатурата на Кристалина Георгиева се говореше отдавна из Брюксел, тъй като тя отговаря на няколко много важни критерия в ЕС - най-напред е жена, което е от изключителна важност за ЕП, който заплаши, че може да не одобри новата Европейска комисия, ако няма приемлив брой жени в нея. На второ място тя е от Източна Европа, което най-сетне ще сложи край на разделението на нови и стари членки. Освен това тя вече има сериозен опит като еврокомисар по международното сътрудничество и хуманитарната помощ и се ползва с авторитет в Брюксел.

Дори по едно време се говореше, че е упражняван неформален натиск върху тогавашното правителство на Пламен Орешарски да назначи Георгиева, но преди срещата на 16 юли той не направи повече от заявлението, че би застанал зад нея, ако тя бъде предложена. Не стана ясно от кого трябва да стане това. Заради това протакане, в публичното пространство в ЕС започнаха неформалните обсъждания и на други кандидатури, като например на холандския външен министър Франс Тимерманс. След прочувствената му реч в ООН след свалянето на малазийския самолет от източноукраинските сепаратисти, неговата кандидатура изглежда все по-подходяща и е сериозна заплаха за шанса България да сложи в CV-то си толкова ключов пост, независимо че това би имало единствено имиджов ефект. Но на фона на отвратителния имидж на България, това е равносилно на спечелване на джакпота. 

Сега, след като вече ситуацията е сравнително спокойна, е някак странно, че служебният премиер Георги Близнашки реши по никое време (седмица след номинирането на г-жа Георгиева) да напише писмо до лидера на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, който се надяваше до последно да бъде българската номинация. Писмото е отворено (също странен ход) и съдържа апел към Станишев да подкрепи номинацията заради безспорните качества на Кристалина Георгиева и важността на поста. Не само това, но премиерът заявява и готовността си за диалог със Сергей Станишев относно кандидатурата на Кристалина Георгиева, което буди още по-голяма почуда у мен. 

Защо?

Защото кандидатурите за еврокомисари и съответно върховен представител за външните работи се издигат от правителствата. Работа на страните-членки е да преценят дали това да е еднолично решение на кабинета или да се търси подходящ кандидат с широка подкрепа. И макар повечето членове на ЕК да са си национално решение, има някои постове, за които решава Европейският съвет (лидерите на страните-членки). Това са именно върховният представител и шефа на Европейския съвет (в момента това е Ромпой). Много е възможно да има пазарлъци и за еврокомисаря по икономическите и финансовите въпроси. Ако Европейският съвет постигне съгласие (това се очаква да стане на 30 август, за когато е планирана извънредната среща на върха), тогава на ход е Европарламентът.

Всеки кандидат се явява на изслушване в ЕП и макар да не е изключено българските евродепутати-социалисти, сред които и самия Сергей Станишев, да се опитат да играят контра на Георгиева, едва ли ще съберат по-сериозна подкрепа от групата на Социалистите и демократите, тъй като Кристалина Георгиева има доста добра репутация и това би било загубена кауза. Теоретично, разбира се, е възможно кандидатурата й да бъде срутена от социалистите, но е много малко вероятно, защото колкото и Франс Тимерманс да е подходящ кандидат, той е мъж, а шефът на Европарламента Мартин Шулц (социалист), даде недвусмислено да се разбере, че желае повече жени. В този смисъл е слабо вероятно да направи точно такава услуга на Сергей Станишев.

По традиция всички срещи на върха са предшествани от срещи на европейските политически семейства за консолидиране на позицията. Тогава е единствената възможност, заради която би си заслужавало да се пледира за подкрепата на Георгиева, тъй като Федерика Могерини също е от семейството на социалистите, но срещу нея има сериозен фронт източноевропейски държави, така че шансовете й са малки. А и левите премиери в ЕС са значително по-малко от членуващите в ЕНП, така че дори и изборът да беше чисто номинален, едва ли би минал, заради всички останали критерии и паралелни пазарлъци. Не бива да се забравя, че кандидатурата на Георгиева за наследник на Ащън се обсъжда в пакет с кандидатурата за мястото на Херман Ван Ромпой. Не е изключено към пакета да бъде включен и комисарският пост по икономическите и финансовите въпроси, към който социалистите също имат апетит и той им е стратегически доста по-важен. 

Затова наистина е странен ходът на Георги Близнашки и най-вече желанието му да води диалог със Станишев именно по този въпрос, особено предвид факта, че г-н Близнашки беше изхвърлен от БСП именно от Сергей Станишев заради "предателство" (участието му в протестите миналата година срещу кабинета "Орешарски"). Действията на служебното правителство през последните дни са все по-озадачаващи и ако досега можеха да минат като опити да се пусне ГЕРБ оттам, откъдето обичаше да се измъква Орешарски, то с това писмо Георги Близнашки изненадва. Служебното правителство, заради същността си, не носи политическа отговорност, което теоретично означава, че то би могло да свърши мръсната работа на онези, които ще я понесат на предсрочните избори на 5 октомври. 

Ще бъде голям срам, ако тънките сметки на шепа самозабравили се политици в България застрашат избора на толкова ключов пост за ЕС, особено в този геополитически контекст. Това ще нанесе и много сериозен удар върху България като цяло и е възможно да доведе до трайното пренебрегване на страната ни от разпределението на ключови постове в бъдеще. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required