Четиримата конн ици на антисистемния апокалипсис
Аделина Марини, January 13, 2017
В началото на годината прогнозирах доста смело, че 2017-та година ще бележи началото на упадъка на антисистемните партии и играчи и ето, че не се наложи да чакам твърде дълго за новата порция доказателства на тази теза, базирана на няколко предвестника за подобен процес в края на 2016-та година - имплозията, която Бризходът причини на Великобритания, загубата на крайно десния президентски кандидат в Австрия, влизането в местната власт на движението "Пет звезди" на генуазкия комик Бепе Грило, което доведе до неочаквано бързото опетняване на имиджа на партията като носител на нова ценностна система и чистота в политиката.
Проблем с идентичността
Новата година започна с изненадваща новина - решението на Пет звезди да напусне групата на Найджъл Фараж в Европейския парламент - Европа на свобода и пряка демокрация - и да започне преговори за членство в групата на либералите. Това се случи миналата неделя, когато с гласуване по интернет 79% от привържениците на движението на Грило подкрепиха решението. Грило обясни в писмо до г-н Фараж, че Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) е изпълнила своята цел да изведе Великобритания от ЕС и затова групата й в Европарламента е изгубила политическия си смисъл. "Битката на движение Пет звезди тепърва предстои и за да я спечелим, преценихме да отидем в друга политическа група в Европейския парламент, тъй като смятаме, че по този начин ще се справим с повече концентрация - и ние, и вие - със следващите предизвикателства", се казва в писмото му.
Този ход изцяло съсредоточи вниманието върху групата на либералите, като предизвика остри реакции от всички страни (не само вътре в либералната група) на разочарование. За мнозина остана неразбираемо как така винаги пламенният защитник на повече Европа бивш белгийски премиер Ги Верхофстад, лидер на либералната група, може да преговаря за членството на една от най-големите евроскептични партии в Европа. Няколко часа по-късно кандидатурата на движението Пет звезди беше отхвърлена с аргумента, че допирните точки са твърде малко, а по-късно във Фейсбук г-н Верхофстад обясни, че намерението му е било да поощри прехода на Пет звезди от евроскептицизъм към проевропейската линия.
Ги Верхофстад каза и още нещо много важно в опита си за извинение: "Евроскептицизмът на Бризхода отвори очите на мнозина. Повече от всякога моята амбиция е да увелича проевропейския блок в Парламента". Няма никакво съмнение, че Ги Верхофстад, убеден еврофедералист, е бил воден и от други мотиви предвид текущите в момента избори за шеф на Европейския парламент, а той е един от кандидатите. Либералната група е четвъртата по големина, но със 17-те евродепутати на Бепе Грило щеше да се превърне в трета политическа сила, каквато беше в предишни парламенти, а това щеше сериозно да подсили кандидатурата на г-н Верхофстад за председателския пост след два поредни мандата на германския социалдемократ Мартин Шулц.
Либералите понесоха тежки загуби с фиаското, но изглежда, че в дългосрочен план проблемите са доста по-големи за самия Бепе Грило. Групата беше напусната от двама видни членове. Единият премина в групата на Зелените, която е в проевропейското лоно, а другият отиде в още по-евроскептичния край на политическия спектър като се присъедини към групата на Марин льо Пен - Европа на нации и свобода. В същото време Пет звезди реши да се върне обратно, но Найджъл Фараж постави пет условия, сред които най-показателното е движението да натиска за провеждането на референдум в Италия за напускане на еврозоната.
Лашкането между ултра проевропейските либерали и британските евроскептици, както и отлюспването в различни посоки (което е възможно да продължи) ясно показва проблема с идентичността на движението Пет звезди и липсата на ясно артикулирана цел - напускане на еврозоната, на целия ЕС или някаква реформа. Дебатите в Европарламента по различни теми разкриха разнородността на движението. Има евродепутати, които не са евроскептици, а рефоматори, желаещи промени на правилата (особено фискалните и миграционните) на ЕС, но има и отявлени евроскептици, за които еврото е източник на всички икономически проблеми на Италия.
След провала на референдума на Матео Ренци през декември и неговото оттегляне от премиерския пост Пет звезди се изправиха пред реалната възможност да спечелят властта в Италия. В момента те са най-популярната партия в страната. Липсата на идентичност обаче, както и перспективата парламентарните избори да се проведат чак през 2018-та година, са минно поле за движението. Както заяви малтийският премиер Джоузеф Мускат по повод началото на председателството на Малта на Съвета на ЕС, най-големият кошмар за популистите е управлението.
Найджъл Фараж е на свободна практика
Основната движеща сила на евроскептицизма в ЕС до средата на 2016-та година беше Найджъл Фараж - евродепутат с дългогодишен стаж, но празно досие откъм законодателна дейност. Неговата роля в Европарламента през цялата му кариера беше да превръща ЕС във враг номер едно на европейските граждани. Инициативата му до голяма степен успя, след като маргиналната му в британски национален план партия UKIP принуди Консерваторите да бъдат фаражисти. Както отбелязваха високопоставени европейски политици, разликата между Консерваторите и UKIP силно се разми. Голямата победа за фаражисткия евроскептицизъм е референдумът от юни 2016-та година, когато надделя желанието Великобритания да напусне ЕС.
Това не донесе желания от Найджъл Фараж шок за ЕС, но за сметка на това хвърли Кралството в мъчителна имплозия. След признанието му, че е лъгал за фундаментални неща по време на кампанията, Найджъл Фараж се оттегли от лидерското място на партията си, а наследникът му Пол Нътал обяви коренно различен курс за партията, която изгуби след референдума своя смисъл. Нътал заяви, че смята да върне "разума" в партията и заложи курс към отнемане на електорат от Лейбъристите на Джереми Корбин. Това отново е признак за търсене на идентичност за политическо оцеляване и осмисляне на съществуването. Партията продължава да е евроскептична, но това няма никакво значение на фона на цялостната евроскептична атмосфера във Великобритания, където проевропейските партии нямат никакъв шанс.
Смяната на курса на UKIP превърна Найджъл Фараж в свободен електрон. Той първо предложи услугите си на Доналд Тръмп, но претърпя провал. Затова засега остава в Европейския парламент, където ще продължи да бъде конник на евроскептичния апокалипсис. Едно е сигурно обаче, с напредването на преговорите по напускането на Великобритания, имиджът му ще става все по-компрометиран.
Спукването на балона Тръмп
Поведението на Доналд Тръмп след избирането му за президент на САЩ показва недвусмислено, че той няма да порасне и да се промени радикално след встъпването му в длъжност. Вече все по-често се анализират възможностите, които предлага Конституцията за свалянето му от власт, но ще бъде по-добре за здравето на обществото, ако това не стане веднага, за да може г-н Тръмп да разгърне целия разрушителен потенциал на личностно-ориентирания си популизъм. Колкото повече гафове бъде оставен да направи, толкова по-сигурно е, че и най-упоритите му последователи ще разберат вредата от тръмпанарщината и че не е добре да се пробва в къщи без надзор от възрастни.
Това ще подейства като очистително за обществото, което в опит да намери най-правилния път към подобряването на живота си заложи на фалшиви пророци. Катарзисът може да струва скъпо, но е крайно необходим. Управлението на г-н Тръмп вдъхновява и окрилява политическите му последователи в Европа, сред които най-голям риск за ЕС носи Марин льо Пен, тъй като ако тя спечели президентските избори във Франция в края на годината, това би донесло сериозни сътресения за ЕС. Това окриляване освен риск носи и шанс тези последователи да се провалят. Напредването на президентството на Тръмп и интензитета на политическите му крайности ще действа обратно пропорционално на евроскептиците. Той вече няма да бъде тяхно гориво, а отрова за тях.
Доналд Тръмп на този етап не предлага конкретни решения. Той свали дебата на най-примитивно ниво. Не се обсъждат икономически принципи, не се обсъждат политически идеологии, международните правила нямат значение, дипломатическият тон е тера инкогнита за новоизбрания президент на САЩ. Той задава тона на личностно ниво, чрез обиди. Въпрос на време е да бъдат обидени и някои от симпатизантите му, ако по някое време се разочароват от него.
Марин льо Пен - френският Найджъл Фараж
Досегашните изяви на г-жа Льо Пен в Европарламента разкриват значителни прилики с г-н Фараж. Голяма част от антиевропейските й изказвания или изобщо не са базирани на факти, или се плъзгат по ръба на истината. Отличителен белег на антисистемните политически играчи е, че не говорят по същество. Говорят с лозунги и се затрудняват да отговарят на конкретни въпроси, като умело прикриват това с атаки срещу медиите. В този смисъл интервюто [на английски език] на Марин льо Пен за влиятелното американско списание за външна политика Foreign Affairs от октомври минилата година е особено показателно. Това, което допълнително влошава ситуацията на г-жа Льо Пен е, че нейната партия получи заем от руска банка, свързана с Кремъл. Това й е слабо място, което ще става само още по-слабо с развръзката на скандала в САЩ около руското влияние върху изборния процес там и връзките на Русия с Тръмп.
Найджъл Фараж, Доналд Тръмп, Бепе Грило и Марин льо Пен са четиримата конници на антисистемния апокалипсис. Техният провал е заложен в самата им същност като антисистемни играчи. Моделът им на поведение е сигурна рецепта за провал, която обаче отваря възможност за системните партии да се мобилизират и да се позиционират като острови на сигурност и стабилност. Въпросът е колко време ще отнеме залезът им и каква цена ще платим за лукса да разберем, че излизането извън общоприетите норми, до които сме стигнали след дълга и кървава еволюция, струва скъпо и боли.