English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Записки по три интервюта за Босна и Херцеговина

Published on 27 ноември 2017 16:25, Аделина Марини, Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on 28 ноември 2017 13:44

Ако искате да разберете какво не е наред в Босна и Херцеговина, от помощ може да ви бъде да изгледате последователно поредицата интервюта, която журналистите на "Дойче веле" Зорица Илич и Бахри Цани направиха този месец с лидерите на трите основни етнически групи в Дейтънската държава - Драган Чович (на хърватите), Бакир Изетбегович (на мюсюлманите) и Милорад Додик (на сърбите). Първите двама са членове на тройното председателство на БиХ, а последният е президент на сръбския ентитет - Република Сръбска. И тримата отговаряха на сходни въпроси за готовността им да правят отстъпки към другите етнически групи, за действията им в защита на гражданите им, за виждането им за бъдещето на страната, за ролята на Русия и Турция в страната и региона като цяло, признаването на Косово. 

Интервютата са важни, не само защото разкриват колко дълбоко е разделението между лидерите на трите основни етнически групи в страната, но и заради реакциите, които предизвикаха в целия район. Тези реакции за пореден път показват, че ключът за решаването на балканските проблеми се намира в БиХ. Нещо, което постоянно убягва на стратезите в ЕС. 

Хърватският член на президенството на БиХ Драган Чович беше "разпитан" пръв на 8 ноември. Според него БиХ в момента се намира на кръстопът, където се е застояла дълго. Той признава, че страната е в дълбока криза. Чович беше единственият от тримата, който отказа да посочи с пръст останалите за сегашното положение в страната, защото, по неговите думи, това не би било колегиално. Все пак призна, че не всички работят за решаване на проблемите и че се наблюдава все по-често нарушаване на досегашната практика спорните въпроси първо да се координират между лидерите в президентството. 

Хърватският представител каза също, че в момента не може да бъде осигурено мнозинство от две трети в босненския парламент, така че да бъдат приети промени в Конституцията, за да се изпълни решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Сейдич-Финци" и други подобни казуси, но че с промените в изборния закон може да помогне за поне частично изпълнение на тази присъда. Чович говори обстойно и по въпроса с искането за създаване на трети национален ентитет в БиХ. За него е приемливо каквото и да е решение, което може да осигури равноправността на трите съставни народа в страната. 

Драган Чович смята, че в днешно време трудно може да се разговаря за подялба на БиХ. "Уверен съм, че в следващите 5 до 6 месеца граничните спорове би трябвало да останат в историята", каза той. По въпроса за непризнаването на Косово от страна на БиХ г-н Чович заяви, че това е проблем. БиХ е страна на три народа, но когато става дума за външна политика един от тях следва посланията, които идват от Сърбия. И това е проблем, каза той. "Докато не се договори на това ниво нещо конкретно, трудно ще имаме пълно съгласие в БиХ". Той смята, че изобщо не бива да се поставя под въпрос признаването на Косово. Проблемът е как да се намери консенсус около това. Чович заяви, че в мига, когато Сърбия признае Косово и БиХ ще го направи. 

По въпроса за отношенията с Русия и Турция Драган Чович смята, че БиХ трябва да поддържа отлични отношения и с двете държави, включително с Америка и Китай, но най-вече с Брюксел. "Убеден съм, че сътрудничеството с Русия е добре дошло. Сътрудничеството с Турция е повече от добре дошло, но най-напред трябва всички да сме посветени на отношенията ни с Брюксел", добави хърватският член на председателството. 

Преследването на военни престъпления, особено след завършването на работата на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, трябва да се обвърже институционално с първите два съседа на БиХ - Сърбия и Хърватия, каза Драган Чович и подчерта, че правосъдието на БиХ трябва да бъде изцяло разтоварено от политиката, което в момента не е така. В БиХ се процесуират военни престъпления и се донасят присъди, проблемът е, че трите народа ги приемат по три различни начина. В такава ситуация, каза г-н Чович, много помага, когато съдебната система е независима, а днес тя не е. 

По време на интервюто беше зададена серия въпроси, изискващи само кратък отговор "да" или "не": 

Въпрос: Уважавате ли Дейтънското мирно споразумение?

Чович: Напълно. 

Въпрос: Застъпвате ли се за целостта на БиХ?

Чович: Абсолютно. 

Въпрос: Искате ли да основете трети ентитет в БиХ?

Чович: Като възможно решение на търсенето на вътрешни решения в БиХ предлагаме четвърто решение. Нямам нищо против трети или пети. 

Въпрос: Мислите ли, че БиХ в сегашния си вид има европейска перспектива?

Чович: Няма. 

Въпрос: Мислите ли, че при сегашните отношения БиХ може да стане членка на НАТО?

Чович: Не.

Въпрос: Притеснен ли сте от твърде голямото влияние на Русия и Турция в БиХ?

Чович: Не съм.

Въпрос: Страхувате ли се от нова война в БиХ?

Чович: Не.

Въпрос: Застъпвате ли се за БиХ ...

Чович: До края ... В международно признатите й граници, съгласно с Дейтън, както е дефинирана пълната равноправност на трите народа и всички останали граждани.

Всяко интервю завършва с разглеждане на картата на БиХ и въпрос дали има какво да се начертае на нея. Драган Чович не изчака допълнителните разяснения и заяви, че напълно приема сегашните граници на страната и няма какво да добави. 

Бакир Изетбегович, мюсюлманският представител в тройното председателство, е на мнение, че като цяло БиХ върви в правилната посока, въпреки всички осцилации и вътрешни конфликти, но признава, че това движение е твърде бавно. Процесът на нормализация върви в правилната посока, както и помирението, икономиката, европейският път, пътят към НАТО. На въпроса дали е готов дори и с военни средства да отбранява целостта на БиХ в случай на отцепване на Република Сръбска Бакир Изетбегович каза, че е. "Всеки в тази страна, който обича тази страна трябва да бъде готов да отиде до края, когато става дума за териториалната цялост". 

Интервюто с Драган Чович завърши с думите му, че е готов да прави отстъпки по всякакви въпроси, стига хърватите да получат трети ентитет. Според Бакир Изетбегович обаче, никой не е поставил въпроса официално. Той смята, че хърватите няма да поискат трети ентитет, защото знаят, че няма да го получат. Изетбегович разкритикува хърватската политика като заяви, че тя постоянно се лута - ту е против БиХ, ту я подкрепя. На въпроса за признаването на Косово Бакир Изетбегович заяви, че за това е нужен консенсус на ниво БиХ, но сърбите в страната са категорично против и често са дори по-твърди от политиците в самата Сърбия. Без тройката не може да се решават международни въпроси, каза още мюсюлманският член на босненското председателство. 

Бакир Изетбегович каза още, че Косово е трябвало отдавна да бъде признато, но призна, че опитите да се направи това само са навредили на вътрешните отношения със сърбите. Изказването му предизвика обичайната медийна истерия в Сърбия, като президентът Александър Вучич дори свика спешно заседание на съвета за сигурност. От Белград към Сараево полетяха заплахи и гневни реакции, каквито не се чуват, когато Милорад Додик спомене, че иска Република Сръбска да се отдели от БиХ. 

По въпроса за отношенията с Турция Бакир Изетбегович каза, че Турция играе на Балканите и в БиХ съвсем положителна роля, като работи за помирение. Той не вярва, че влошените отношения между ЕС и Турция може да окажат влияние върху евроинтеграционния път на БиХ. Припомни обаче, че Турция се грижи за над три милиона бежанци, че е обкръжена от войни и е фактор за стабилност. Бакир Изетбегович призна, че влиянието на Русия на Балканите постоянно расте. Тя присъства все повече медийно и по всякакъв друг начин, каза още г-н Изетбегович. Според него обаче, Русия не може да надвие НАТО и ЕС, когато става дума за БиХ и Балканите като цяло. 

Серията кратки да-не въпроси към Бакир Изетбегович:

Въпрос: В сегашния си вид БиХ функционална държава ли е?

Изетбегович: Частично. Недостатъчно.

Въпрос: Ще приемете ли решението на Република Сръбска за референдум, ако се реши такова нещо?

Изетбегович: Не. Никога.

Въпрос: Приемате ли трети ентитет за хърватите?

Изетбегович: Не. За това дори не се говори.

Въпрос: Страхувате ли се от разцепление на БиХ?

Изетбегович: Не.

Въпрос: Страхувате ли се от нови конфликти в БиХ?

Изетбегович: Не.

Въпрос: Удовлетворени ли сте от положението в Санджак?

Изетбегович: Не.

Въпрос: Ще признае ли БиХ Косово в някакъв момент?

Изетбегович: Надявам се, че да.

При показването на картата на БиХ и района Бакир Изетбегович каза, че тя си е наред и не мисли, че може да се променят границите. Трябва само да бъдат договорени с Хърватия и Сърбия. 

Интервюто с Милорад Додик протече в съвършено различна атмосфера. Нещо, което може би няма да направи впечатление на всеки, но е изключително важно е поведението на журналистите пред тримата. В присъствието на Драган Чович и Бакир Изетбегович двамата новинари видимо се усещаха напълно спокойни и пълноценни в ролята си на хора, които търсят отчетност от управляващи. Разликата в поведението и на двамата, особено на Зорица Илич, при интервюирането на Милорад Додик беше осезаема. Нейното притеснение се виждаше с просто око, обичайната й увереност често се разколебаваше при досега с г-н Додик. 

Още в самото начало на интервюто президентът заяви, че в момента не е на дневен ред идеята за референдум за независимост. На въпроса дали е склонен да стигне до въоръжена борба, за да защити такъв референдум Додик отговори с "не". Според него БиХ е провалена държава. Той за пореден път повтори тезата си, че за сърбите най-добро е Дейтънското мирно споразумение във вида му, както е написан в началото, а не както е променен по-късно. В момента сърбите нямат никаква полза от БиХ.

Ако нещата продължат по същия начин, както досега - без никакъв базисен консенсус - БиХ сама ще се разпадне и тогава Република Сръбска ще стане факт, защото тя единствена може да функционира, тъй като има собствени институции и достатъчен бюджет да се самофинансира. Все още няма достатъчно политически условия Република Сръбска да се отдели, каза Милорад Додик, като добави, че работи усърдно за създаването на такива условия. 

Президентът на Република Сръбска потвърди, че когато става дума за Косово, ще се следят решенията на Белград, но подчерта, че ако Сърбия признае Косово, той също ще го признае, но ще повдигне въпроса защо Република Сръбска не може да бъде независима. По искането на хърватите за трети ентитет Милорад Додик заяви, че този въпрос е извън неговите интереси. По отношение на НАТО Додик каза, че няма натиск от страна на Русия, а причините Република Сръбска да е против са чисто вътрешни - бомбардировките на НАТО. 

Кратките да-не въпроси на Милорад Додик:

Въпрос: Дейтън добро решение ли е за сърбите в БиХ?

Додик: Така както е написан.

Въпрос: Ще проведете ли референдум за независимост, ако Дейтън не функционира, както казвате?

Додик: Мечтая за това.

Въпрос: Трябва ли БиХ да има трети ентитет?

Додик: Защо не?

Въпрос: Трябва ли БиХ да стане членка на НАТО, ако за това има условия?

Додик: Не.

Въпрос: Трябва ли БиХ да стане членка на ЕС?

Додик: Ако се уважават процедурите. 

Въпрос: Страхувате ли се от нови конфликти в БиХ?

Додик: Не. 

Въпрос: Ако Сърбия постигне споразумение с Прищина, ще признаете ли Косово?

Додик: Следваме Белград, но ще питаме какво правим с Република Сръбска.

Въпрос: Ще оцелее ли БиХ в сегашния си вид?

Додик: Не, в никакъв вид. 

При показването на картата Милорад Додик без никакво колебание грабна флумастера и преначерта границите като присъедини Република Сръбска и северно Косово към Сърбия с думите "Ето, сега е хубаво". Това предизвика лавина от гневни реакции в целия регион с изключение на властите в Белград. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required