English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

В опасност ли е диалогът Белград-Прищина, а оттам и преговорите на Сърбия с ЕС?

Published on 27 октомври 2016 11:01, Аделина Марини, Twitter: @euinside
Last change on 27 октомври 2016 17:52

За хърватските медии тази сутрин водещата тема е земетресението в Италия снощи, в сръбските медии продължават шпионските афери, но също и евроинтеграцията на Сърбия. Членството в ЕС е по челата и на македонските вестници. Безспорно най-важната тема в прегледа на регионалните медии в четвъртък е кризата в преговорите между Сърбия и Косово. Сръбската национална телевизия RTS съобщава, че на Белград е поставено ново условие за отваряне на нови преговорни глави, заради Прищина. Както беше съобщено и в сряда, словашкото председателство е потвърдило, че засега няма нова дата за отваряне на нови преговорни глави. Според телевизията все още не е известно дали причината е блокадата на диалога Белград-Прищина. Директорът на канцеларията на Сърбия за Косово и Метохия Марко Джурич съобщи за RTS, че в четвъртък ще има заседание на правителството, посветено на тази тема. 

"Ако Прищина смята, че трябва да се разговаря чрез условия и ултиматуми, и по други начини, които не са приемливи за Сърбия, ако наистина не е готова на друг начин на разговор, и ако с изявлението си поставят условие за продължаване на диалога, това означава, че те се отказват от диалога и че диалог няма да има", е казал Джурич от Лондон, където е на посещение. Според косовския интернет сайт Koha, Прищина е поставила нови четири условия за продължаване на диалога - определяне на границите между Косово и Сърбия, уважаване на съседството, ненамеса и прекратяване на интервенциите на Сърбия в Косово, сътрудничество в сферите от взаимен интерес и за двете страни. 

"На кого ще поставят условия? Диалогът ще продължи, но не под условията на Прищина. Сърбия ще бъде конструктивна, както и досега, а Прищина не определя темите", заяви първият вицепремиер и външен министър на Сърбия Ивица Дачич в интервю за RTS. Според него, опитите на главната преговаряща в диалога на Косово Едита Тахири са "безобразие за вътрешна употреба". На първа страница Vecernje novosti съобщава, че цяла една трета от страните-членки на ЕС блокират отварянето на нови глави със Сърбия и по-специално глава 31, която покрива външната политика и сигурността. Сред блокиращите са Германия, Великобритания и страните от бившия Варшавски договор - Чехия, Унгария, България, Полша и Румъния, пише вестникът като се позовава на свои източници. 

Причината за блокирането на тази глава е, че от Сърбия се очаква да бъде много по-активна в хармонизирането на външната си политика с тази на ЕС, което означава да въведе санкции срещу Русия. По данни на Vecernje novosti Сърбия е отхвърлила миналата и по-миналата година 30 документа, което е почти половината декларации, които Брюксел е приел. През 2015-а година от 40 документа са отхвърлени 13, а година по-рано от 35 Сърбия не се е съгласила със 17. Първата страница на Blic днес е, че президентът Томислав Николич и вицепремиерът Ивица Дачич са обърнали гръб на ЕС. "Не минава нито ден без президентът и първият вицепремиер да не критикуват евроинтеграцията и неотварянето на глави", пише вестникът като подробности по тази тема ще можем да прочетем онлайн чак утре. 

Темата е чело и на Политика. Под заглавие "Дачичевото еврозабавяне" вестникът пише, че посланието на шефа на сръбската дипломация Ивица Дачич, че не трябва на всяка цена да се отварят глави, на практика означава отказ от евроинтеграцията. Всичко това започна, когато Марко Джурич обвинил Брюксел, че на Сърбия се поставят ултиматуми. 

Руски шпиони са били изгонени от Сърбия

Първата страница на Danas днес информира, че няколко руски граждани са изгонени от Сърбия по обвинение в шпионаж. Източници на вестника са потвърдили, че точно преди посещението в сряда на секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев е имало акция на сръбските служби и няколко руски граждани са били изгонени, заради дейност срещу Черна гора. Междувременно черногорската държавна телевизия съобщава, че НАТО не проверява данните за подготвяни атентати в Черна гора, която получи по-рано тази година покана да се присъедини към Алианса против волята на Русия. Предотвратените атентати в Черна гора не са били предмет на срещата на натовските министри в сряда в Брюксел, е съобщил за телевизията посланикът на Унгария в НАТО Петер Станай. Словенският държавен секретар Милош Бизяк обаче смята, че инцидентът е притеснителен и за Словения, която е близо до Черна гора. 

Защо Гърция и България пречат на македонската евроинтеграция?

От първата си страница македонският Дневник пита "Как да подпишем договор и с Атина, и със София, ако Македония е едновременно и Гърция, и България?". Въпросът е предизвикан от изказването наскоро на гръцкия президент Прокопис Павлопулос, че Македония е Гърция. "Докато националистичните послания от съседните страни Гърция и България възпрепятстват развитието на добросъседските отношения, ще остане запечатано условието Македония да бъде добър съсед, ако иска да продължи процеса на присъединяване. Въпросът е защо това е условие Македония да влезе в кръга на ЕС, след като добросъседството се проблематизира именно от членките", пише Дневник.

Темата е чело и на Утрински весник, който търси причините за вдъхновението на г-н Павлопулос на всеки три дена да отбранява гръцкия характер на Македония, след като това дори не е тема в предизборната кампания в Македония. "Защо толкова ревностно се изпращат послания на Македония, след като никой не го предизвиква и след като дипломатическата култура налага да не се влияе по такъв начин в страна преди избори, особено толкова важни като тези на 11 декември?", пита Утрински

Турция изисква от Сърбия да затваря гюленови училища

Сръбският Blic съобщава, че турското правителство е изпратило официално искане до правителството на Сърбия за затварянето на училища под патронажа на Фетулах Гюл. Това е било потвърдено за Blic от Мехмет Акарджа, главен съветник на премиера Бинали Йълдъръм. Според Акарджа, Гюлен подкрепя училище в Белград, но има съмнения и за други на територията на Сърбия. "Най-много има, що се отнася до Балканите, определено в Босна и Херцеговина. Съветвам вашето правителство и всички останали балкански държави да проведат разследване на такива институции и да разпитат хората, които работят там, докато не е станало прекалено късно", е казал друг турски представител за вестника. Blic припомня, че става дума за основното училище "Бейза" в Чукарица и за "Образователен център Бейза" в центъра на Белград. 

Пленкович повежда битка с популизма

В Хърватия новият министър-председател Андрей Пленкович поведе активна борба с популизма като реши да говори повече по външнополитически и европейски теми. По време на отчета му пред парламента за участието му в Европейския съвет миналата седмица г-н Пленкович отговори остро на новия лидер на антиевропейската и антинатовска партия Жива стена Иван Пернар, който от началото на работата на новия Сабор държи бурни провокативни речи, насочени против ЕС и НАТО. В изказването си по време на дебата в сряда г-н Пернар заяви, че Хърватия продължава с политиката на санкции срещу Русия, въпреки че от тези санкции няма никаква полза. "Що се отнася до Крим, Крим не е превзет насила, това беше волята на народа", е казал още Иван Пернар, цитиран от Vecernji list, което възмути хърватския премиер. 

"Не знам кой в хърватския парламент след опита с агресията срещу Хърватия през 1991-а година може с поне малко по-добра информираност от Вашата да заема подобни позиции, когато става дума за нарушение на международното право, когато става дума за неспазване на двустранните споразумения и когато става дума за анексиране на територията на друга държава. Ако такава реторика, която Вие сега използвате, колега Пернар, е имало в Хърватия, ние днес нямаше да имаме 56 хиляди квадратни километра, а части на Хърватия, които днес са неразделна част от територията ни, много вероятно нямаше да са част от нашата територия, а това е нещо, за което може би не си давате сметка във Вашите изказвания, но си давате сметка, че не сте този, който определя външната политика на Хърватия", отговори хърватският премиер, който преди да бъде избран на този пост беше ръководител на делегацията за отношенията с Украйна в Европейския парламент. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required