English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

ЕС очаква неприятности от Каталуня, но истинската заплаха идва от Балканите

Published on 9 октомври 2017 11:41, Аделина Марини, Twitter: @euinside
Last change on 9 октомври 2017 13:48

ЕС следи  с тревога как ще се развие ситуацията в Испания, създадена от желанието на Каталуня да обяви независимост, тъй като това би могло да разклати Съюза в две посоки - икономическа и политическа. Евентуално отцепване на богатата испанска провинция може да предизвика сериозни сътресения за испанската икономика, която премина през тежки реформи и успя да излезе от кризата без да се налага да изпълнява спасителна програма като тази на Гърция, Ирландия или Португалия. Евентуални икономически сътресения в четвъртата по големина икономика в еврозоната могат сериозно да навредят на икономическото представяне на самата еврозона, която вече е почти напълно възстановена от тежката дългова и финансова криза. Дори Гърция е на път да излезе от спасителната си програма, с което тази мъчителна глава от историята на общата валута ще бъде затворена. 

Подобен сценарий в Испания може да се окаже сериозна спънка и за плановете на еврозоната да започне нова вълна на задълбочаване на интеграцията, за която е назрял моментът, има готовност и само се чака формиране на правителство в Германия. Отделянето на Каталуня може да забави този процес, тъй като може да предизвика политическа криза в Мадрид. В такъв момент Испания няма да е в състояние да даде съгласие за нищо, докато не оправи положението у дома. 

И макар че испанската драма може да има отражение върху ЕС и най-вече еврозоната, по-големият проблем е ехото на Каталуня в Сърбия. Проблем, който има опасност Брюксел да подцени и да плати скъпо. Още в мига, когато започнаха сблъсъците между испанските сили на реда и обикновените каталунци, които искаха да гласуват на незаконния референдум, всеки следящ отблизо ситуацията на Балканите започна да вижда аналогиите с бивша Югославия, особено с Косово. Европейската комисия побърза да посочи, че няма място за сравнение между двата случая, най-малкото защото Испания е част от ЕС, а Сърбия не е. Различен е и контекстът. 

В Белград обаче са на друго мнение и това е голям проблем за ЕС, защото нормализацията на отношенията с Косово е част от преговорния процес на Сърбия за членство в Съюза. На тази нормализация е посветена цяла една глава - номер 35, която ще бъде затворена по същия принцип, както глави 23 и 24, които покриват върховенството на закона и демокрацията като цяло, тоест последна, когато ще е сигурно, че процесът е необратим. Реакцията на управляващите в Сърбия обаче подсказват, че еврокомисарят по преговорите за разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) и върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи), която посредничи в диалога между Белград и Прищина, са изправени пред много голямо предизвикателство. 

За президента Александър Вучич - бивш министър в правителството на Слободан Милошевич по време на войните, съпроводили разпада на бивша Югославия - случаят "Каталуня" е удобен момент да легитимира историческата подмяна, която тече в Сърбия в последните години, откакто неговата партия е на власт в коалиция със социалистите на Ивица Дачич, бивш говорител на Слободан Милошевич. Нещо повече, Александър Вучич ще търси начин да се премахне глава 35, която е най-голямата пречка пред присъединяването на Сърбия към ЕС, защото нейното затваряне би означавало такова решение за статуса на Косово, което да е максимално близо до признаването му. Само че и това няма да реши проблема, тъй като в самия ЕС има пет държави, които не признават независимостта на Косово и Испания е една от тях. 

Александър Вучич е написал писмо до брюкселските институции, съобщават сръбските медии, в което поставя ребром въпроса как така може искането за независимост на Каталуня да е незаконно, а косовският случай да е законен. Според Вучич, ЕС мери с двоен аршин. Писмото все още не е изпратено в Брюксел и едва ли това ще стане на 10 октомври, когато премиерката Ана Бърнабич ще се яви пред Европейския парламент на изслушване. С това писмо обаче Александър Вучич на практика хвърля ръкавица на ЕС, която ще постави на трупчета преговорния процес със Сърбия, защото сръбският президент изглежда е забравил защо Косово обяви независимост и защо беше признато от международната общност. Това стана, след като Слободан Милошевич започна етническо прочистване в Косово, което доведе до намесата на НАТО.

Оттам нататък независимостта на Косово беше логична стъпка, осъществена след дълги години търсене на международно решение. Каталуня е много далече от такъв сценарий и в 21-ви век едва ли дори може да се допусне, че ще се стигне до него, особено когато става дума за страна-членка на ЕС. Пред Съюза обаче стоят два проблема - единият е как да запази геополитическия баланс в района на Западните Балкани, за който Сърбия е стратегически важна, а другият е морален - ако си затвори очите за текущата подмяна на фактите от най-новата история на Сърбия, това ще бъде най-голямото предателство към самия Съюз, изграден върху руините от Втората световна война след ясното осъзнаване и признаване на причините, довели до най-кървавото събитие от 20-ти век в Европа.

Сръбското правителство категорично отказва да признае престъпленията на режима на Милошевич. Нещо повече, то вече дори не се опитва да крие симпатиите си към този режим. Това е сериозна пречка пред помирението в региона, където отношенията между почти всички държави никога досега не са били по-лоши от края на войната насам. Честите провокации, словесните престрелки, заиграването с чувствителни теми от войната, подмяната на фактите са ежедневие, особено по оста Белград-Загреб. Ролята на Сърбия като проводник на руската геополитика също не бива да бъде пренебрегвана.

Отказът на Белград да синхронизира външната си политика с тази на Съюза спрямо Русия е повече от показателен, че Сърбия само на думи е на европейския път. През последните месеци действията на правителството показват, че се работи в точно обратната посока. През лятото Вучич обяви началото на национален диалог за Косово, което беше изтълкувано напълно погрешно в Европа като ясно европейско определение на Сърбия. Но начина, по който тече той и сигналите, идващи от страна на управляващите показват, че този диалог е всъщност мобилизация на национализма в сръбското общество.

По време на четиристранна среща в България между лидерите на Гърция, Румъния, Сърбия и България Александър Вучич заяви, че случаят "Каталуня" е в момента най-големият проблем на сърбите - не е бедността, безработицата, изтичането на мозъци, корупцията, липсата на медийна свобода и върховенство на закона, а това, че Брюксел смята каталунския казус за незаконен, а косовския за законен. За Брюксел би трябвало да е била изненадваща и реакцията (по-точно липсата й) от страна на българския премиер Бойко Борисов, чиято страна от 1 януари поема ротационното председателство на Съвета и си е поставила ускорената интеграция на страните от Западните Балкани за свой топприоритет. Борисов не реагира изобщо на изказването на Вучич, което означава, че не е подготвен за тази изключително трудна и чувствителна тема. Въпросът е обаче дали самият ЕС е. 

Друго голямо предизвикателство за региона, а също и несъмнена провокация е предстоящото публикуване на декларацията за оцеляването на сърбите от президентите на Сърбия и на сръбския ентитет в Босна и Херцеговина - Александър Вучич и Милорад Додик. Така че, не е лошо Брюксел да внимава да не бъде изненадан в гръб, докато гледа към Мадрид и Барселона. Голямата опасност отново идва от Балканите. Сърбия очаква да отвори още поне пет преговорни глави до края на годината. ЕС трябва много внимателно да прецени как да подходи, защото всяко отваряне на нова глава е легитимация на политиката на Вучич, наричан от местни наблюдатели "новия Слобо". ЕС подцени Путин, подцени Ердоган, във вътрешен план подцени Орбан и Борисов, а сега е на път да направи същото и с Вучич. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required