euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Дачич: Ако въведем санкции срещу Русия, губим Косово

Аделина Марини, October 31, 2016

Седмицата на Балканите започва с няколко много интересни интервюта - със сръбския първи вицепремиер и външен министър Ивица Дачич, с президента на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович и сръбския университетски преподавател Жарко Корач - в добавка към развитието на шпионската драма в Сърбия, преминаваща вече във фазата на заплаха за атентат. Ще дойде ли Ердоган за втори път тази година в Хърватия и какво е пернаризъм са другите теми в днешното издание на регионалния преглед на печата. 

Глава 35 и глава 31 са взаимносвързани за Сърбия

Най-важното от гледна точка на ЕС интервю днес е с Ивица Дачич за сръбския всекидневник Vecernje novosti. В него той разяснява някои много важни елементи, които миналата седмица бяха централна тема на печата в региона - диалога между Белград и Прищина - и дори иска референдум, което е против позицията на премиера Александър Вучич. Според г-н Дачич, ако Сърбия обърне гръб на Русия и въведе санкции срещу нея, тогава ще се отвори възможност Косово да стане пълноправен член на Обединените нации. "Ако въведем санкции срещу Русия, скоро след това ще имаме независимо и напълно международно признато Косово. Не бихме навредили по никакъв начин на Русия, а само на Сърбия. С това не сме съгласни. В крайна сметка нека народът реши на референдум какво иска", казва бившият говорител на Слободан Милошевич в интервюто за Vecernje

"Нещата са съвсем прости", обяснява той. "Косово в момента има мнозинство в Общото събрание на ООН и биха могли лесно да пробутат целта си. Съветът за сигурност на ООН е последната отбранителна линия Косово да получи стол на Ийст Ривър (там, където се намира сградата на ООН в Ню Йорк), но тук са Русия и Китай. Те имат право на вето да попречат на това и постоянно държат косовския въпрос отворен. Ако оставим емоциите настрана, не можем да предадем тези държави, защото така вредим сами на себе си. Ако изгубим тези приятели, няма да намерим други, които да защитават интересите ни", смята сръбският външен министър. Той продължава да е убеден, че е по-добре скоро да не се отваря глава 31 от преговорния процес, която покрива външната политика, защото така ще се отложи взимането на решение по въвеждането на санкции срещу Русия. 

Заплаха за Александър Вучич

Тема номер едно в сръбските медии е намереният през уикенда арсенал от оръжие в близост до семейното жилище на премиера Александър Вучич. Това е пореден епизод от геополитическия трилър, който тресе Сърбия и региона в последните седмици. Сръбската държавна телевизия RTS цитира министъра на вътрешните работи Небойша Стефанович, според когото част от откритите оръжия са от Хърватия, а други са от Босна и Херцеговина. Тепърва предстои ДНК-анализ. Премиерът Вучич заяви недвусмислено, че ако не бъдат намерени следи от ДНК, "тогава ще знаем за какво става дума". На първа страница Blic пише, че ДНК-анализът ще реши мистерията. Vecernje novosti също гърми от челото си, че ако не бъде намерена ДНК, значи цел на оръжието е бил премиерът. 

Хърватският Jutarnji list пише по повод намерения арсенал, че Сърбия в момента се намира в много политически чувствителна ситуация, тъй като вече е започнала кампанията за президентските избори, в които президентът Томислав Николич играе с руската карта и иска подкрепата на Вучич. Миналата седмица Сърбия беше в центъра на скандала, защото нейни граждани бяха заловени в Черна гора по обвинение, че са планирали нападения в случай на победа на партията на Мило Джуканович, припомня Jutarnji

По повод поредицата от шпионски афери в Сърбия и особено в контекста на твърденията за осуетен опит за атентат в Черна гора е другото много интересно интервю днес. За черногорския Pobjeda бившият политик и шеф в службите за сигурност, а в момента преподавател в белградския университет Жарко Корач казва, че аферата "Черна гора" разкрива как руските служби са злоупотребили грубо със Сърбия. "Броят на хората в Сърбия, които имаха интерес Черна гора да промени своята вътрешна и външна политика се увеличи. И те получиха сериозна подкрепа от Руската федерация, която заради отношенията със Запада, заради анекцията на Крим, вижда случая 'Черна гора' като лакмус тест за своето влияние в региона и особено в Сърбия и Република Сръбска", казва Корач. 

"Това, което дълбоко притеснява е, че Сърбия послужи като плацдарм за агресивните, незаконни и твърде опасни дейности срещу легитимното ръководство на Черна гора и представляват учебникарски пример за намеса във вътрешните работи на съседна държава. Не само проруски групи и отделни хора, но все по-очевидно е, че руските служби много грубо злоупотребиха със Сърбия, за да, по досега известните данни, помогнат за организирането на въоръжено нападение след края на изборите в Черна гора", казва още специалистът, интервюто с когото е на първа страница на Pobjeda.  Преподавателят казва още, че влиянието на Русия в региона расте и прави връзка с конфликта в Украйна:

"Преди всичко те инвестираха много пари в медийна пропаганда и тя вече дава резултати. Сега стана ясно, че сръбските доброволци в Донбас са били лесна плячка за руските сужби и че някои от тях се превърнаха в тяхната пета колона в Сърбия. Има политически и други сили, които са готови на всичко, включително и убийства, за да попречат на нашата страна по пътя към интеграцията й в ЕС. Нашата евроинтеграция на практика извади на светло смъртните си врагове, които досега се криеха", е мнението на доктор Жарко Корач. 

Няма да има федерация Босна и Херцеговина

В интервю за босненския Klix председателят на председателството на БиХ Бакир Изетбегович отговаря на исканията на Хърватия за конституционни промени, които да осигурят равноправност на хърватите в страната. Тема, която беше повдигната отново по повод първата визита на новия хърватски премиер Андрей Пленкович в БиХ в края на миналата седмица. Той заявява в интервюто, че единствената конституционна промяна, за която има съгласие, е изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Сейдич-Финци, което блокираше европейския път на БиХ години наред. "Отварянето на въпроса за по-широки конституционни реформи ще пренасочи фокуса от приоритетните житейски въпроси", смята Изетбегович.

Той цитира външния министър на БиХ Игор Църнадак от участието му в срещата на върха на Globsec в Братислава през уикенда, че на БиХ не е нужен трети ентитет (на хърватите), нито Дейтън 2, а силен икономически растеж и ефикасно процесуиране на случаите на корупция по високите етажи. "Съгласен съм с министър Църнадак, че единствено така можем да върнем оптимизма и да дадем перспектива на гражданите на БиХ", казва г-н Изетбегович за Klix. Той твърди, че представителите на Хърватия нямат верния анализ и информация и "насляпо" следят ситуацията в БиХ и подкрепят това, което иска от тях ръководството на HNS. "Това са неясни, размити позиции за някакви федерализации, за правото на хърватите да разширят жизнения си национален интерес и да блокират всеки въпрос, с който парламентът се занимава, без никакви мотиви. Не вярвам сериозни политици от европейски формат като Андрей Пленкович наистина да стоят зад исканията, които са против Конституцията на БиХ, Дейтънското мирно споразумение, европейските и изобщо демократичните стандарти", е мнението на босненския президент. 

Ердоган за втори път в Хърватия тази година?

Vecernji list разкрива, че е възможно турският президент Реджеп Таийп Ердоган за втори път да посети Хърватия тази година по повод първата копка за джамия и ислямски културен център в хърватския град Сисак. Информацията за предстоящата визита на г-н Ердоган е била потвърдена ексклузивно за Vecernji list от съветника на президента за страните от Балканите Сабри Демир. Демир твърди, че е получена покана от канцеларията на президентката Колинда Грабар-Китарович по повод официалната първа копка на центъра на 12 ноември. Поканата е била приета с радост от Ердоган, според когото Хърватия е голям приятел на Турция. От канцеларията на президентката обаче са опровергали информацията като са съобщили, че такава покана изобщо не е изпращана. Vecernji припомня обаче, че посещението на Ердоган в Хърватия през май беше пазено в тайна до последния момент, въпреки че Vecernji обяви ексклузивна и точна информация 20 дена преди това. 

Феноменът "Пернаризъм"

Със същия успех това може да бъде "люпенизъм", "фаражизъм" или "тръмпанизъм" - многото лица на постфактологичния популизъм. Левият всекидневник от Риека Novi list търси отговор на въпроса на какво се дължи светкавично растящата популярност на анти-ЕС и антинатовската партия Жива стена и нейния лидер Иван Пернар. Отговор на този въпрос дава за вестника политическият анализатор Жарко Пуховски, според когото основен виновник за появата на Жива стена е бившата шефка на зелената партия ORaH Мирела Холи, която превърна партията си за кратко в трета политическа сила в Хърватия, но след това изчезна от политическата сцена.

"Подемът на Жива стена се случи най-напред заради пропуска на зелените и преди всичко на Мирела Холи. Това стана, когато тя реши да не се кандидатира на президентските избори. Да беше излязла на тези избори, Жива стена нямаше дори да се роди", смята анализаторът. Според него, Иван Пернар живее от медийните заглавия, защото хората в повечето случаи четат само заглавията, а не целите текстове. "Той е човек за заглавия". Много е възможно Иван Пернар да изчезне, когато на хърватите им омръзне от скандалите му, е мнението на анализатора.