euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Хърватско-сръбските отношения не могат дори един филм да понесат

Аделина Марини, September 29, 2016

Голямото кино-събитие тази година в региона е хърватският филм "Конституция на Република Хърватия", чиито сценаристи са добре познатият хърватски автор Анте Томич и Райко Гърлич. Филмът се рекламира като "Любовна история за омразата". Разбира се, че в него става дума за сърбо-хърватските отношения, разказани в типичния за региона комичен филмов дух. Историята е вдъхновена от действителен случай. Тя разкрива хърватската нетолерантност, предразсъдъци и омраза към различните, според анонса на филма. Още непоказан в региона, филмът вече спечели Голямата награда на Америка за най-добър филм на световния филмов фестивал в Монреал. Премиерата на филма ще бъде регионална - Загреб, Любляна и Белград - в началото на октомври, но вече предизвиква междусъседски проблеми. 

Според хърватския Vecernji list, Белград не смее да покаже филма. Месец преди премиерата в Сърбия и Черна гора сръбският разпространител Blitz е отказал дистрибуцията за този регион. Обяснението е с нетърговски характер, пише вестникът. "Ако плакатът е провокативен, така трябва да бъде, защото в противен случай означава, че сме провалили кампанията", казва продуцентът Иван Малоча. Режисьорът Райко Гърлич не желае да коментира ситуацията, но е изненадан, защото договорът за разпространение е подписан още преди лятото, така че най-вероятно проблемен е в плаката, на който пише единствено "Конституция на Република Хърватия в Сърбия от 20 октомври".

Гърлич обяви обаче, че благодарение на международния успех и качеството на филма, е намерен нов разпространител в последния момент. "Що се отнася до плаката, целта му е да привлече внимание и разбира се, че много бързо ще стане ясно, че става дума за филма на Райко Гърлич", пише Vecernji. Трейлъра на филма със субтитри на английски език може да гледате в прикачения файл

Додик е победител, Вучич е бесен

Четвърти ден след незаконния референдум в Босна и Херцеговина. Темата продължава да вълнува медиите в страните от региона. В коментар за хърватския Novi list Тихомир Понош пише, че Милорад Додик е победителят в този референдум. "Основната причина за неговата победа не е неговата сила, а слабостта на други. Додик просто използва факта, че почти никой не се интересува от Босна и Херцеговина или поне не е високо в списъка с приоритетите, и докато бъде така, Додик ще може да си играе и да проиграва референдуми и в бъдеще, както вече обяви", пише авторът. "Той е наясно, че в неговото феодално владение никой не може нищо да му направи, не защото не може, а защото в момента не иска", пише още Тихомир Понош. 

Сръбският Blic пък съобщава, че премиерът Александър Вучич е бесен на Додик, заради инатенето му и съпротивата му срещу влиятелната международна общност. Вестникът разговаря с анализатори, според които заради стратегическите цели, регионалната стабилност, но и заради собствения си рейтинг, Вучич ще преглътне беса си спрямо Додик. Вучич не скри сегашната си позиция по въпроса в интервю за италианския La Repubblica: "Погледнете референдумната Босна - босненските сърби твърдят, че са за ЕС, а говорят за бошняците по най-отвратителен начин", е казал сръбският премиер за италианския всекидневник. Емоциите между Додик и Вучич могат да се опишат по-скоро като политическо разочарование, отколкото гняв или накърнена суета, смята Боян Клачар от Cesid. 

Голяма конфронтация не очаква и Драгомир Анджелкович. "Мисля, че Вучич е рационален политик и едва ли ще се конфронтира с Додик. Ако направи това, би си нанесъл политическа щета, тъй като голяма част от избирателите му са национално ориентирани и имат добро мнение за Додик. От друга страна и Додик няма причини да се конфлонтира със Сърбия", казва Анджелкович за Blic. "Ако премиерът наистина е ядосан, то е защото Додик му отне контрола, който Вучич често демонстрираше публично, изграждайки специални отношения с лидерите в Република Сръбска", е мнението на директора на Центъра за регионализъм Александър Попов.

Vecernje novosti пише на първа страница, че вече има две нови заявки за референдуми в района. "В Република Сръбска още не са преброили гласовете, а в същия ден масло на горещия балкански котлон разляха Ненад Чанак и Хашим Тачи", пише вестникът като уточнява, че лидерът на Лигата на социалдемократите на Войводина Ненад Чанак се е ядосал от твърдението на сръбския президент Томислав Николич, че референдумът в РС е демонстрирал волята на гражданите и не би трябвало да остане само на хартия. "Ако законното решение на най-висшите правосъдни институции на една суверенна държава може да се отхвърлят на референдуми, организирани в част от държавната територия, то тогава предлагаме във Войводина да се организира референдум", е казал Чанак.

Евентуалният въпрос би бил "Приемат ли гражданите срамното решение на Конституционния съд на Сърбия отпреди две години за премахването на статута на Войводина и по този начин да попречат на Нови сад да бъде наша столица?", цитира думите му Vecernje novosti. А в Косово, депутатът от Демократическата партия на Косово на Хашим Тачи Наит Хасани заявил, че трябва да се използва конституционното право да се приеме закон и да се организира референдум за обединяването с Албания. 

Сараевският Dnevni avaz на първа страница помества десетте гряха на главния прокурор Горан Салихович, който в сряда беше отстранен от поста си по процедура за нарушения. Процедурата беше възбудена, след като Салихович призова президента на Република Сръбска Милорад Додик на изслушване по повод референдума в сръбската част на БиХ. Според Avaz, греховете на Салихович са: изтичане на доказателства по важни случаи; показни арести без доказателства, неоснователно преследване на депутати; умишлено предоставяне на лъжливи или манипулиращи информации; непремерени контакти и намеса в работата на съдиите и прокурорите; давал е имунитет и защита на престъпници; с години е възпирал провеждането на реформи; повел е война с ООСЕ, за да прикрие следите си; купуване на терен за 200 000 КМ и харчене на пари от фондовете на ИПА; Преследване на военноветерани от Сребреница; постоянен натиск над медиите. 

Джуканович не е разбрал ЕС за медиите

Представящият се за единствения лидер-евроатлантик в Черна гора Мило Джуканович изглежда не е разбрал добре препоръките на ЕС за медиите, става ясно от най-новия скандал в страната. Черногорският Vijesti съобщава, че партията на Джуканович DPS иска наказание за водещия в черногорската публична телевизия Вукоман Лекович за това, че е допуснал по време на предизборен дебат един от участниците да връчи на представителката на DPS белезници с посланието да бъдат предадени на Мило Джуканович. Белезниците са връчени от кандидата за депутат на опозиционния Демократичен фронт Марко Милачич, въпреки настояванията на водещия да се върне на мястото си. След инцидента черногорската телевизия RTCG се извинила на Марта Шчепанович от DPS за причиненото й неудобство, но заявява, че не е отговорна за случилото се. 

Vijesti пише обаче, че на DPS не им е достатъчно извинение, а искат санкциониране. "Вместо извинение от Съвета на RTCG, както и от генералния директор на публичната служба очаквам да предприемат конкретни крачки, така че в рамките на своите правомощия да санкционират онези, които са допуснали драстично нарушение на медийните правила за парламентарните избори", е заявила Шчепанович. Тя твърди, че телевизията е на практика съучастник на Лекович в "незапомненото унижение" на RTCG. 

Може ли кризата в Дойче банк да застраши европейските финанси?

Това е заглавието на първа страница в днешния брой на сръбския Политика. Вестникът съобщава за финансовите проблеми на най-голямата германска банка и пише, че е трудно да се предвидят всички последици, но най-лошият възможен сценарий е повторно избухване на банковата криза в еврозоната. "Става дума за най-голямата европейска търговска банка, която е от системно значение, тъй като промените в такива банки имат влияние върху цялата глобална банкова система, а най-големите последици може да са за банковия сектор в ЕС", е казал за Политика Бошко Живкович, професор в белградския икономически факултет.