English Български
Follow Us
Subscribe
Search : [ ]
|

Избирателите получават права в Хърватия, а в България ги лишават

Published on 17 октомври 2014 13:42, Аделина Марини, Загреб, Twitter: @AdelinaMarini
Last change on 17 октомври 2014 13:42

Само седмица беше необходима на хърватските граждани да преобърнат на 180 градуса позицията на големите политически партии за промяна на изборното законодателство. Това обаче стана с помощта на президента Иво Йосипович. Това е фрустриращ контраст на фона на светкавичното обединение на големите политически партии в България срещу преференциалното гласуване, объркало значително сметките им на извънредните парламентарни избори на 5 октомври. Тогава 34% от гласоподавателите са се възползвали от възможността за пренареждане на партийните листи. Проблемът обаче е, че преобладаваща част от този вот роди десетки феномени като прословутия 15/15 от евроизборите тази година. Феномен, който не се забелязва в Хърватия, където преференциалното гласуване в момента е възможно само на изборите за Европейския парламент. 

Дали защото системата е прекалено сложна или защото отговорните институции не обясниха достатъчно добре какво е преференциалното гласуване и какви правомощия дава на избирателите, факт е, че броени дни след изборите големите политически партии в България започнаха да обмислят поредната промяна на изборния кодекс. А той беше замислен като кодекс, за да се постигне веднъж завинаги съгласие за избирателната система и да спре прекрояването й всеки път, когато на някоя партия не й изнася. И така, българските избиратели са на път да изгубят малкото демокрация, която получиха след силен уличен натиск.

За разлика от тях обаче, в най-новата членка на ЕС Хърватия гражданите са на път да спечелят битката срещу партийните динозаври и да си осигурят правото да казват кой им харесва повече да ги управлява и кой не. Както euinside писа, бяха събрани подписи за инициирането на референдум по темата, което обаче не беше достатъчно да накара големите политически сили да се съгласят. Нещо повече, те започнаха да си прехвърлят една на друга топката, нагло несъобразявайки се с новите реалности и падащите им рейтинги. Докато не се намеси президентът Иво Йосипович, който се бори за втори президентски мандат на избори, които ще се състоят или в края декември, или в началото на януари. Г-н Йосипович изпрати полуотворено писмо до председателя на хърватския Сабор Йосип Леко с искане гласът на гражданите да бъде чут. 

Това много ядоса хърватските депутати, които се оплакаха, че били заобиколени. Резултатът е обаче, че вече и правителството, и основните политически сили са съгласни да удовлетворят искането за преференциално гласуване. Кабинетът реши вчера да внесе незабавно проект за изменение на изборния закон, така че той да бъде одобрен преди края на годината. Бързането е заради правилото изборното законодателство да не се пипа година преди парламентарни избори. Това е нещо, което трябваше да стане и в България, но не беше намерена воля за това. За вторник пък е насрочена среща на председателския съвет на хърватския парламент, като основна тема на срещата ще бъде именно промяната в изборния закон и въвеждането на преференциално гласуване. Вярно, мрънкайки, но дори и Хърватският демократичен съюз (HDZ) - най-голямата опозиционна партия в Хърватия - обяви, че ще подкрепи промените. Причината е, че след няколкото маневри на премиера Зоран Миланович и след изненадващия ход на президента Иво Йосипович, HDZ рискуваха да бъдат изолирани и представени като единствената пречка пред волята на гражданите, което нямаше да им се отрази добре на похода към властта. 

Независимо че никоя от страните не действа от идеалистични подбуди, основната поука за България от тази хърватска история е, че хърватите са успели да накарат институциите и политическите партии да ги слушат. Не се търсеха контра-инициативи, не се водеше кампания, която да изкара инициативата "В името на семейството" сила на злото, нито пък се водеше дискредитираща медийна кампания срещу всеки, който желае да има повече право на глас в своето общество. При първия натиск онези, които са призвани да представляват гражданите, отстъпиха пред тяхната воля. Ключова роля за това изиграха и медиите, които застанаха на страната на гражданите. До края на годината в двете членки на ЕС предстоят два напълно противоположни процеса. И в българския, и в хърватския парламент ще започне обсъждането и гласуването на промени в изборния закон. Само че с обърнат знак. В България ще лишават гражданите от мощта на гласа им, а в Хърватия ще го увеличават. Това е много добър пример на правовата държава - мястото, където правото служи на гражданите, а не на определена каста. 

comments
If you have a comment, please post it here.
Name:  
login not required