English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

Диалози по балкански: Нова размяна на реплики между Сръбската република и Хърватия

публикувано на 27 май 2016 16:51, Аделина Марини, Загреб, Twitter: @euinside
Последна промяна на: 27 май 2016 16:52

Какво биха били Балканите без провокационните изявления и размяната на реплики? След като наскоро Сръбската република в Босна и Херцеговина разгневи хърватите като за посещението на председателя на хърватския Сабор Желько Райнер в Баня Лука (доминираната от сърбите част на Босна и Херцеговина) в залата за пресконференции не беше поставено хърватското знаме, последва нова ситуация - размяна на реплики между президента на Сръбската република Милорад Додик и представители на хърватското правителство от старшия коалиционен партньор, Хърватския демократичен съюз (HDZ). Повод за словесната престрелка беше изявлението на босненския епископ Франьо Комарица, който сравни тегобите на хърватите в Република Сръбска в БиХ по време на войната с Блайбуржкото клане. Изказването предизвика остри реакции в сръбския държавен ентитет в БиХ.

Първият вицепремиер на Хърватия Томислав Карамарко (HDZ), който в момента се намира в тежка политическа ситуация и му предстои гласуване на недоверие, подкрепи чрез статус във Фейсбук изказването на епископа: "Нека господин Додик каже колко хървати са се върнали в сръбската част, на която той е президент, колко бошняци са се върнали там, как изобщо се стигна до тази креатура. Дейтънското споразумение спря военните действия, но не реши проблемите в БиХ", написа господин Карамарко. Ответната реакция на Милорад Додик беше, че сърбите си имат Република Сръбска и Сърбия, а хърватите си имат Хърватия и остава само да се решат въпросите с престъпленията и имуществото. 

"Затова мисля, че нямаше никаква нужда Карамарко и Комарица да рециклират този въпрос по този начин. Тежките въпроси от миналото трябва да се оставят в сферата на правосъдието и плащанията на компенсации, а отношенията трябва да продължим да ги решаваме по най-добрия възможен начин", добави Додик. Думите му, че хърватите си имат само Хърватия силно разгневиха мнозина в страната. 

Тези реплики са обичайни за процеса на релативизация на историята в региона, но сблъсъците рядко са директни. Тази седмица обаче имаше и директен сблъсък - между хърватския външен министър Миро Ковач и сръбска журналистка. Тя попита министъра по време на заседанието на външните министри на ЕС в Брюксел в началото на седмицата какво мисли за изявлението на г-н Додик, че постоянно се рециклират проблемите с миналото между Сърбия и Хърватия. Като начало на нова рубрика на euinside, предлагаме пълния диалог между г-н Ковач и журналистката: 

Миро Ковач: Не знаех, че ... доколкото знам г-н Додик не е представител на Сърбия ... Г-н Додик е представител от Босна и Херцеговина. В момента е президент на един от двата ентитета. Нарича се Република Сръбска, нали така, и той може да говори за БиХ и Хърватия, доколкото знам, а не за Сърбия и Хърватия. 

Журналистка: Но нашия въпрос се отнася за Сърбия и Хърватия. Как бихте оценили ...

Миро Ковач: Тогава трябва да цитирате някого от Сърбия - може премиера Вучич, министъра на външните работи ... 

Журналистка: Той говореше от името на сърбите.

Миро Ковач: Ами вижте, не знам, ако той е получил някакви правомощия от президента Николич или от премиера Вучич да говори от името на сърбите, не знаех. Ако е така, трябва да ми кажете. 

Журналистка: Нашият въпрос е само как бихте оценили отношенията между правителството на Хърватия със Сърбия в момента?

Миро Ковач: Ето, на този въпрос вече мога да отговоря. Новото сръбско правителство все още не е сформирано. Очакваме новото правителство да бъде проевропейски ориентирано. Нашето желание ще бъде да създадем партньорски и дългосрочно приятелски отношения, за което е необходима здрава основа, рационална основа. Трябва да решим въпросите, свързани с наследството на войната и трябва да разговаряме за това, че съществуват някои добри неща в отношенията между хървати и сърби, между Хърватия и Сърбия. Трябва да ги обясняваме на медиите, като например, че икономическите отношния са добре развити, отношенията в гражданското общество са добре развити, а политичесите въпроси ще решим чрез диалог. Аз вече договорих с външния министър Дачич още през февруари тази година, че ще посетя Сърбия, разбира се ако тази покана остане отворена след сформирането на новото сръбско правителство. 

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.