English Български
Следвай ни
Абонамент
Търсене : [ ]
|

2017-та - годината на женския бунт

публикувано на 9 януари 2018 15:45, Аделина Марини, Twitter: @AdelinaMarini
Последна промяна на: 9 януари 2018 17:24

От Истанбулската конвенция до Холивуд и Европа пътят се оказа ужасно дълъг и лъкатушещ, но 2017-та година показа, че вече се вижда светлина в тунела и по всичко личи, че е достигната повратната точка, от която няма да има връщане назад. От десетилетия общественици, политици, правителства, организации и медии водят ожесточена битка против домашното насилие, но именно през миналата година се надигна огромна вълна на женско недоволство, дори цунами, което даде мощен тласък на усилията по цял свят. Най-големият ценностен сблъсък обаче тече в Европа и то на няколко фронта, всички от които са част от съпротивата срещу напредването на антилиберализма и консервативните революции в редица краища на Европейския съюз. 

В ЕС отдавна равенството между половете и борбата срещу домашното насилие в частност са основни приоритети, но досега някак звучаха като нещо твърде отдалечено, като институционална кампания, нямаща нищо общо със страните-членки. А през това време една на всеки три жени в ЕС е жертва на физическо или сексуално насилие, а понякога и двете. Повече от половината от всички жени са преживели сексуално нападение след навършване на 15 години. Някои страни-членки предлагат различни варианти за защита и са доста напреднали, но в други ситуацията е дори примитивна, включително и като нагласи в обществото. И в крайна сметка страданието на хиляди млади жени и майки си остава затворено, също както и самите жени, в черните хроники на вестниците и полицейските статистики, ако ги има. 

Под ръководството на една смела жена - еврокомисарката за правосъдието и половото равенство Вера Юрова (Чехия, АЛДЕ), която призна през 2017-та, че самата тя е била жертва на домашно насилие - Европейската комисия предложи на 4 март 2016-та година ЕС да се присъедини към международната конвенция за борба с насилието срещу жени, по-известна като Истанбулската конвенция, приета в Истанбул през 2011-та година. Тогава г-жа Вера Юрова посочи, че целта на предложението е да изпрати ясен сигнал, че Европа е мястото, където жертвите на насилие могат да се чувстват защитени. След като представи статистическите данни за броя на жените, пострадали от насилие, тя заяви: "Тези данни са неприемливи и са против нашите ценности". 

Основното послание на международния документ е, че насилието срещу жени е нарушение на човешките права. С ратифицирането му страните-членки се задължават да се криминализира насилието срещу жени, като това трябва да включва всички форми на насилие, включително психологическо, сексуално, принудителни бракове, аборти, стерилизация, дебнене, изнасилване и др. Ратифицирайки конвенцията, страните-членки поемат ангажимент да осигурят убежища за пострадалите жени, равно разпределени из териториите на страните-членки; да осигурят горещи линии за оказване на помощ, които да работят 24/7; да работят за промяна на стереотипите на ранно образователно равнище, така че проблемът с насилието срещу жени и стереотипизирането на половете да бъде изкоренено със смяната на поколенията. 

С предложението си ЕС като цяло да ратифицира конвенцията Комисията си постави и още няколко цели, една от най-важните от които е събиране на данни. В момента няма достатъчно данни, които да покажат мащаба и естеството на насилието срещу жени. Конвенцията ще задължи правителствата да започнат да събират и да изпращат на Евростат точни и съпоставими данни, за да може проблемът по-добре да се разбере и съответно да се намери достатъчно добро решение. Освен това ЕС се надява, че така ще се постигне по-добра отчетност за ЕС на международно ниво, което пък ще засили ролята на Съюза в борбата с базираното на пола насилие на международна сцена. Това е важно за Съюз, който през годините е градил международен образ на организация, която отстоява човешките права и се бори за разпространението им. 

В окото на цивилизационния сблъсък

Към момента на представянето на предложението на Комисията 12 страни-членки вече бяха ратифицирали конвенцията - Австрия, Дания, Финландия, Франция, Италия, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Словения, Испания, Швеция. С една повече обаче бяха тези, които не я баха ратифицирали, но са я подписали. Нужна беше повече от година, за да може Съветът да вземе решение за подписване на конвенцията и съответно за поемане на ангажимент за ратификация. Това стана по време на председателството на Малта на 11 май 2017-та година. "Насилието срещу жени е нарушение на човешките права и е крайна форма на дискриминация", каза тогава малтийската министърка за социалния диалог и гражданските свободи Хелена Дали. 

На 13 юни миналата година конвенцията беше официално подписана от името на ЕС от еврокомисарката Вера Юрова и постоянният представител на Малта към ЕС Джоузеф Филети. Подписването на конвенцията от името на ЕС беше само първата крачка от присъединяването на Общността към документа. Сега е необходимо приемане на решения, които трябва да бъдат съгласувани с Европейския парламент. Процес, който със сигурност ще отнеме време. След като пое председателството от Малта, Естония също ратифицира документа на 26 октомври. На първи януари започна председателството на България, която все още не е ратифицирала, а дебатът в обществото достигна най-ниско примитивно ниво още в първите дни на председателството. 

Темата за ратификацията на документа беше в дневния ред на първото заседание на българското правителство за тази година, но разкри дълбокото разделение между коалиционните партньори в него. В резултат 8 от министрите са гласували против документа. Аргументите на двамата вицепремиери от националистичната и ксенофобска коалиция Патриотичен фронт Красимир Каракачанов, който е и министър на отбраната, и Валери Симеонов, който отговаря за икономическата и демографската политика, са, че конвенцията отваря пътя за сексуално развращение. Според г-н Каракачанов, конвенцията налага виждането за "трети пол", а колегата му Валери Симеонов добави, че се "допуска възможност за въвеждане в образованието на такива панели, текстове, които да разясняват на децата, че те не са той или тя, а са то". 

В защита на конвенцията храбро се хвърлиха две жени в третия кабинет на премиера Бойко Борисов - министърката на външните работи Екатерина Захариева и на правосъдието Цецка Цачева. За Екатерина Захариева това се превърна в кауза, откакто започна дебатът. "За съжаление, според мен се създава погрешно впечатление - конвенцията е за защита от домашното насилие и текстовете в нея за обучение от най-ранна детска възраст предвиждат точно създаване на толерантност между мъже и жени, разчупване на стереотипи в част от държавите, че жената може да бъде подлагана на домашно насилие и това да се приема за нормално", е казала г-жа Захариева по време на правителственото заседание, според стенограмата, публикувана в няколко медии. 

Документът беше приет с изискване да се премахнат "чуждиците", които създават притеснения по отношение на пола, и за добавяне на тълкувателни текстове. В медиите обаче продължава да се вихри ожесточен дебат, въртящ се изцяло върху така наречения трети пол, като лидерът на парламентарната група на Патриотичния фронт Волен Сидеров съвсем открито призна, че всъщност проблемът не е в третия пол, а в това, че се атакува директно институцията на брака. Според него, конвенцията дава възможност на съпругата да се оплаче, че е правила секс със законния си съпруг без нейно съгласие и на базата на това той да е обвиняем. "А тя се жени за него заради това. Ако не - се развежда", каза политикът, който е известен с честите си изблици на насилие на публично място, включително и срещу журналисти. 

Обществото в България беше потресено през миналата година от бруталното убийство на три жени от бившите им партньори. Въпреки това обаче, управляващите продължават да са апатични към проблема. 

В Хърватия също се води токсичен дебат, който се върти около така наречената "полова идеология" - по същество става дума за същите опасения, както и в българския случай, но се използва друга терминология*. Премиерът Андрей Пленкович беше обещал, че конвенцията ще бъде ратифицирана до края на 2017-та година, но документът така и не попадна в дневния ред на правителството. Нападките срещу конвенцията идват от страна на ултраконсервативното движение "В името на семейството", което преди няколко години успя да събере подписи за организирането на референдум, с който да се запише изрично в Конституцията, че бракът е съюз само между мъже и жени. Референдумът мина успешно за движението, което вече има и своя партия и за него се говори, че се ползва с подкрепата на Църквата в Хърватия, откъдето също идват остри критики срещу конвенцията.

Борбата срещу конвенцията е част от нестихващите опити на силите в крайно десния спектър да проведат консервативна революция по модела на Полша и Унгария, сред които са допълнително идеологизиране на образованието, засилване на вероучението в училищата и съпротива дори срещу навлизането на информатиката в учебните програми. Образованието впрочем беше повод за едни от най-масовите протести в най-новата история на Хърватия през последните две години. Те са израз на съпротивата именно срещу консервативната революция.

Привърженици на консервативната революция има и в управляващата партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), който Андрей Пленкович обеща да промени с идването си на власт начело на партията и след като спечели поредните предсрочни избори. Откакто е на власт обаче, той не само че не успява да реформира партията, но все повече изглежда, че или тя ще го промени, или ще го изхвърли. Един от най-скандалните случаи през миналата година беше с областния управител от HDZ Алойз Томашевич, чиято съпруга разкри, че е подлагана системно на физическо и психическо насилие от него. Въпреки че премиерът Пленкович призова управителя да подаде оставка. Томашевич реши да напусне HDZ, но заяви, че ще остане управител.

Този казус често се използва от критиците на управляващите, че HDZ всъщност покровителства домашното насилие и затова протака ратификацията на Истанбулската конвенция. Най-гласовита е бившата премиерка Ядранка Косор, която беше изгонена от HDZ от предишния лидер на партията Томислав Карамарко, по чието време HDZ се насочи към крайно дясното и дълбокия консерватизъм. Госпожа Косор ежедневно коментира в Туитър случая с областния управител и бездействието на управляващите. Един от цветистите й туитове гласи: "Онзи, който бие жена си не е влиятелен: нито е адвокат, нито доктор, нито професор, лекар, ключар, стъклар, академик, министър, областен управител, член на която и да е партия. Онзи, който бие жена си е страхливец и нищо друго. Никой и нищо". 

А след Нова година, Ядранка Косор не пропусна да отбележи, че "втори ден след новата година никой не споменава съпругата на областния управител и другите пребити жени, и колко бой са получили по време на отминалите тържества. Нека не ги забравяме и тази година, и да поискаме ратификация на Истанбулската конвенция. Поне в Туитър, колкото и да твърдят, че е неважен", гласеше един от туитовете й след новогодишните празненства. 

Полша, в която консервативната революция е вече доста напреднала, е успяла да ратифицира конвенцията преди на власт да дойде партията "Право и справедливост". Не е въпрос на съвпадение, че всички тези консервативни правителства много бързо работят за уронване на правовата държава, атакуват медиите и на практика продават антилиберализма като алтернатива. И в момента това е най-голямото предизвикателство за ЕС, тъй като в неговия устройствен договор изрично са изброени ценностите, върху които е изграден: уважение на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и уважение на човешките права, включително и правата на хора, принадлежащи към малцинствата. "Тези ценности са общи за страните-членки в общество, в което плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между мъжете и жените преобладават", гласи член 2 на Лисабонския договор. 

Холивуд поведе борбата

За това с каква скорост напредва антилиберализмът, особено след като Доналд Тръмп стана президент на САЩ, говори огромният успех, който постигна филмирането на дистопичната книга на Маргарет Атууд "Разказът на прислужницата". Смазващо добрият едноименен сериал на Hulu доведе до рязко вдигане на продажбите на книгата на Маргарет Атууд, иначе излязла през 1985-та година. Сериалът вдъхнови и протестите в Загреб и Сплит срещу протакането на ратификацията на Истанбулската конвенция, организирани от няколко женски организации. Жени, облечени в червените дрехи на прислужничките от сериала, се наредиха пред парламента на Хърватия през есента на 2017-та година с настояване документът да бъде ратифициран. Книгата все още е на най-видните места из хърватските книжарници с послание "Четете, докато е още позволено". Тя е и с малко по-различно заглавие - вместо "прислужница" е употребена думата "послушница" в хърватския превод. 

Дистопията, която Маргарет Атууд описва в романа си и е пресъздаден по особено въздействащ начин в сериала на Hulu, всъщност е вече опасно близо до реалността в някои точки на света. Тя не е съвсем нереалистична възможност дори и в Европа, ако консервативните революции не бъдат спрени. Сериалът беше излъчен през пролетта на 2017-та година, а само няколко месеца по-късно Холивуд беше разтърсен от най-унищожителния скандал на всички времена, преминал с хаштага "Аз също" (#metoo). Няколко актриси за първи път публично признаха, че са били сексуално нападани от холивудския продуцент Харви Уейнстейн. Това отприщи вълна от разкрития, която показа чудовищния мащаб на проблема с насилието над жени много извън пределите на Холивуд.

Вълната заля дори европейските институции, след като няколко големи медии писаха, че жени масово са сексуално насилвани във всички институции на Съюза, който е записал в Договора си, че равенството между половете е една от неговите основни ценности. Това нанесе сериозен удар върху имиджа ЕС и показва, че колкото повече се бави с ратификацията на Истанбулската конвенция, толкова повече Съюзът става съучастник в подтискането на женския пол. 

И сякаш за да избегне съвсем реалистичната възможност "Аз също"-кампанията да затихне и постепенно да бъде изместена от другите не по-малко важни проблеми на човечеството, тазгодишните награди "Златен глобус" са силен вятър в платната на Истанбулската конвенция. "Разказът на прислужницата" получи наградата в категорията "най-добър сериал", а актрисата Елизабет Мос, която изигра образа на главната героиня Офред получи наградата за най-добро представяне в телевизионен сериал, категория "драма". Никол Кидмън пък получи "Златен глобус" за блестящата си роля в минисериала "Големи малки лъжи", чийто сценарий е изключително точна илюстрация на проблема с домашното насилие, неговите корени и тежки последици. 

Черешката на тортата на церемонията по връчването на "Златен глобус" тази година беше речта на медийната звезда Опра Уинфри, изцяло посветена на кампанията "Аз също" и борбата на жените за равенство. 

Холивуд е мощен инструмент за промяна на обществени нагласи. Някога индустрията налагаше образите на мачото, каубоя, италианския мафиот като ролеви модели за мъжете. Цели поколения израснаха с филми като "Кръстникът". Холивуд успешно води битка срещу расовата дискриминация, против цигарите и алкохола, а напоследък налага като нещо съвсем нормално еднополовата любов. Със сигурност след тазгодишните награди "Златен глобус", които често са предвестник на Оскарите, Холивуд ще поведе в борбата за налагане на равенството на половете като обществена норма и пример, който да възпитава бъдещите поколения. Борбата обаче не бива да остава само в ръцете на Холивуд. Все пак, да не забравяме, че насилието над жени е нарушение на човешките права. 

*По повод разправиите в България около превода на английската дума gender в българския текст на Истанбулската конвенция, в хърватския случай има две думи, които влизат в употреба в този контекст - пол и род, като втората е близка по значение до английската gender. Затова и в Хърватия се говори за "родна идеология"

коментари
Ако имате коментар, може да го напишете тук.
Име:  
Полето 'Име' не е задължително. Ако го оставите празно, вашия коментар ще бъде създаден с автор: 'anonymous'. Можете да се регистрирате на нашия сайт и тогава коментарите ви ще бъдат наименовани автоматично с името на вашия потребител.